Сънят... Да го ядат прасетата...

Много са причините за слабото присъствие на темата за сънищата в сборници, студии и книги, посветени на българския фолклор. Онова, което се привижда на хората, докато спят, често не е оценявано по достойнство и не му се отделя достатъчно внимание. А и понякога трудно се регистрират подобни описания. Не бива да се подминава и липсата на голям интерес от страна на повечето учени към тази област. Затова са безкрайно ценни многобройните записи на сънища и сънотълкувания, както и научните изследвания на проф. Анатол Анчев от Секция "Антропология на словесните традиции" на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. Експертът е автор на монографии, научни статии и книги със съществен принос за утвърждаването на сънищата и сънотълкуването като тема и проблем на българската фолклористика. В публичната си лекция, посветена на честването на 150 години от създаването на БАН, проф. Анчев акцентира върху многовековния опит на българите, тясно свързан с народната вяра, митологията, морала, религиозността, философията, психологията, знанията за душата, за видимия и невидимия свят...

Хората се сещат за сънищата, и когато са добре, и в трудни моменти. Докато спят, виждат всички обекти, свързани с всекидневието и с работата, която вършат. Така че сънищата открай време се смятат за неделима част от живота ни. Не всеки обаче може да разгадава образите, знаците и моментите, запомнени от несъзнателното състояние, нужно за почивка и възстановяването на силите. Обикновено хубавото в живота се приема за добра поличба и насън. Но съществува и обратното тълкуване, когато на пръв поглед приятните моменти в сънищата означават нещо много лошо. Така например, ако човек сънува нови дрехи, това предвещава смърт. Паднал зъб, метла, свещ, вълна и бял конец също са знаци за скорошен край на земния път.
Тълкуването на сънища неизменно съпътства живота на патриархалния българин. Разпростира се не само върху обредни практики, вярвания и гадания, но и намира своето отражение в народните приказки, митове, анекдоти, вицове и е неразделна част от тях. Същевременно разказването на сънища е сред проявите на т.нар. думане, включващо пословици и поговорки, специфичните гатанки-въпроси, гатанки-задачи и погаждания, клетви и благословии. Не бива да се пренебрегва фактът, че в дълбочина тълкуването на сънища стига до архетипите на колективното несъзнавано, доказателство за което е наличието на сходства в съногаданията на различни народи от древността до днес.
Всъщност тълкуването на сънища е сложен психологически и психотерапевтичен комплекс, който се състои от словесен текст и действие. Те, на свой ред, включват спането и сънуването (или патологичното състояние на безсъние - страшната болест безсъница или горска майка, и начините на неговото премахване). Често съдържанието на съня се приема за послание. Важно е обаче то да се запомни - понякога изцяло, част от него или поне отделни фрагменти. При тълкуването на сънищата от значение е породената от значението им реакция. Неизбежно се стига до коментиране на последствията от видяното, докато спят. Стига се и до трупането на индивидуален и колективен опит при разгадаването на сънища. И в крайна сметка - до създаване и обогатяване на личен или селищен съновник.
В Банско казват, че да видиш, докато спиш, слънце, бистра вода, трохи, пораснала дълга коса - всяко е за добро. Бебе, бивол, грозде, хоро, суха царевица, дявол, сол, ябълка - са на лошо. Но фолклорният съновник никога не е ясен и категоричен. Защото винаги съжителства с индивидуалното, а това води до различия. Но има и допълнителен елемент, който дава възможност за тълкуване. А именно в това се крие големият майсторлък - да се обхванат всички странични фактори. Почти във всяко българско село или махала хората се допитват до човек (мъдра жена, най-често - възрастна), за да им каже дали да се страхуват от видяното на сън и как да го предотвратят.
Обикновено в подобни случаи се прибягва до сакралното мълчание, прекръстване, молитва в черква, заръчва се сънищата да не се разказват до обед или до края на деня... Заклинанията и наричанията в българския фолклор се комбинират с обредни практики: да се отиде до течаща вода, да се обърне на изток, да се каже: сънят да иде на боклука, да го ядат прасетата...

Съобщения от боговете

За съобщения от боговете се смятат сънищата в Римската империя, където е имало практика да се разглеждат и анализират от Сената. Тълкуватели на видяното насън придружавали военните лидери, за да им помагат по време на битки.
Добре е да се знае, че всяко човешко същество сънува. Изключение са случаите, когато е регистрирано сериозно психическо разстройство. Онези, които си мислят, че не сънуват, всъщност грешат - просто забравят какво са видели, докато спят.
В рамките само на 5 минути от събуждането си хората забравят половината от съня си. След 10 минути - нямат спомен за 90% от него.
Тъй като мозъкът ни не може да "изобретява" лица, в сънищата си виждаме само реални физиономии на истински хора, които вече сме срещали в живота си, но вероятно не си спомняме.
Около 12% от индивидите сънуват изцяло в черно и бяло. Останалите имат привилегията да го правят в цветове.
Безпокойството е най-често изразяваната емоция, когато спим. Негативното в съня е много по-често срещано от позитивното.
Докато спи, човек средностатистически би могъл да сънува между 1 и 2 часа всяка нощ, като "сюжетите" да варират от 4 до 7 на брой.
Резултатите от няколко проучвания показват, че между 18 и 38% от хората са имали поне един предсказателен сън, а 70 на сто са изпитали т.нар. дежа вю. Вярващите в сбъдването на знаците, видени, докато човек спи, са между 63 и 98%.