СЪНЯТ И СЕЗОНИТЕ

Божидар Томов

    Зимата си е време за спане. Нощите са дълги, а денем също е хубаво да си дремнеш. Така по-бързо минава времето и току-виж дошла пролетта. След нея и лятото. През пролетта също много хубаво се спи. На отворен прозорец. Аромати те упойват, птички чуруликат и сънищата са особено сладки. В очакване на лятото. А лятото по нашите краища обикновено е знойно. Но под дебела сянка колко сладки са сънищата. Важно е да се избира обаче сянката, най-добре да е шарена и в никакъв случай - орехова. Под орехова сянка човек се поболява, а в болницата, като те закачат на системи, като почнат да стенат другите болни... Какъв ти сън. През есента сънищата приличат на сериал. 14-а серия, закуска, 15 и 16 серии, после обяд, следват 17, 18 и 19 преди вечерята. Вечерята не трябва да е много обилна и тежка, защото сънят се превключва на друг канал, където като нищо може да показват серии с ужаси - някой министър се оправдава за нещо, а най-вече по какви причини ще се влоши благосъстоянието на населението. И човек се стряска, събужда се потен и с настръхнала коса и вика: "Ама аз това вече съм го гледал! И то неведнъж!" А отстрани жена му на човека се обажда: "А кой те караше да изяждаш цялата баница?"
    Ето така е хубаво да си прекарваш времето - спейки, а не само през зимата да спиш като някаква мечка. Сънят трябва да се разпредели равномерно през сезоните. И в никакъв случай не трябва да позволяваш да те събуждат рязко. Тогава може да ти се появи безсъние, от което по-страшно няма. Нито за тебе, нито за близките ти.
    Само през зимата спят мечките. Но когато това не им се позволи, те стават непредвидими и съвсем заприличват на хората. Живял съм зимно време в планината и знам какво е. Ако гората е близо до курорт, примерно, всякакви там скиори будят мечките с алармата, която вдигат. Тогава зверовете тръгват да обикалят, ровят в кошчетата за боклук покрай скиорските трасета и добре, че го правят само нощем. Но да се спуснеш по прясно заснежена писта, по която още никой не е минавал, и изведнъж да забележиш следи, а следите са големи колкото едновремешна грамофонна плоча... Вярвайте ми, вътрешното усещане не е от най-приятните. Очаквате, че при евентуална, но съвсем не невъзможна среща, мецата да се окаже не-стръвница, а и вие много ловко да легнете и да се направите на умрял, както ни учат народните приказки. В приказки аз отдавна не вярвам - те направо рухнаха пред очите ми, щото на приказки съм се наслушал, коя от коя с по-щастлив край. Затова приемам най-мъдрото решение: зимен сън. По 24 часа на денонощие с прекъсвания, за които казах преди малко - закуска, обяд, вечеря. И нищо не пречи зимният сън да продължава и през останалите сезони.