Сърцето на реката

...Конецът трепна. Ник дръпна пръчката и тя сякаш оживя и опасно се преви на две. Той теглеше опъната корда, тя излизаше от водата все по-силно и опасно обтегната. Ник почувства, че всеки момент връвта накрая може да се откъсне и пусна конеца. Макарата с писък започна да се размотава. Прекалено бързо. Нямаше как да я спре, конецът летеше и писъкът на макарата ставаше все по-пронизителен.
Когато ролката се показа, от вълнение сърцето му спря да бие. Той се облегна назад срещу течението, ледената вода покриваше бедрата му. С мъка успя да вкара палеца си в макарата. Кордата изведнъж се опъна и втвърди.
Зад дърветата, проснати в реката, една огромна пъстърва изскочи високо от водата. Още щом я видя, той наведе върха на въдицата, за да отслаби конеца. Но в същия миг разбра, че напрежението е било твърде голямо. Разбира се, поводът накрая се е скъсал. Той безпогрешно почувства това, когато конецът внезапно загуби своята гъвкавост, стана сух и натежа. После се отпусна.
С пресъхнала уста и свито сърце Ник започна да навива макарата. Никога не беше виждал толкова голяма пъстърва. Тежка и силна, не можеш да я удържиш. И грамадна. Ръката му трепереше. Той бавно намотаваше конеца. Възбудата не го оставяше. Дори почувства, че леко му призлява, поиска му се да приседне...