САЩ губят влияние и имат нужда от Европа

Масимо Д'Алема е председател на Фондацията за европейски и прогресивни изследвания (ФЕПС) - мозъчен тръст, изследващ пресечната точка между социалната демокрация и европейския проект. ФЕПС работи в тясно сътрудничество с Партията на европейските социалисти, но е независима. Д'Алема бе в България по покана на българския Институт за нов икономически напредък, за да представи един от многобройните проекти на ФЕПС - Диалогът "Милениум", чиято цел е да установи нагласите на младите хора спрямо обществено-политическия живот и глобализацията. Масимо Д'Алема изнесе публична лекция за предизвикателствата пред Европа в Софийския университет.
Д'Алема е роден на 20 април 1949 г. в Рим. Завършва философия в университета в Пиза. Главен редактор е на всекидневника "Унита" от 1988 г. до 1990 г. ОТ 1998 г. до 2000 г. заема поста министър-председател на Италия. През декември 2000 г. е избран за президент на Демократическата партия на левицата. От 2006 г. до 2008 г. заема поста вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Романо Проди.
В момента е член на Камарата на депутатите на италианския парламент, както и председател на парламентарната комисия за сигурност на Италия, която осъществява парламентарен контрол върху разузнавателните служби.


"Бяхме напълно неподготвени за бежанската криза"


- Най-голямото предизвикателство пред Европа днес безспорно е безпрецедентният мигрантски наплив. Вместо единство страните членки обаче показват все по-голямо разединение и липса на солидарност. Ще намери ли ЕС отговор на кризата?
- Аз не съм такъв песимист относно кризата. Факт е, че Европа е изправена пред голяма хуманитарна криза. Не говорим за миграцията, а за спешна ситуация, свързана с бежанците.
- Но сред пристигащите има и немалко икономически мигранти.
- Разбира се. Измерението на кризата е свързано с войната в Сирия, с дестабилизацията на Ирак, с кризата в Афганистан. Преди всичко смятам, че сред европейското обществено мнение има някои позитивни реакции - много НПО-та се ангажират с проблема, в Италия пък католическата църква е доста активна.
- Италия е една от най-засегнатите европейски страни. Каква е ситуацията днес?
- Ситуацията се подобрява, тъй като големият наплив от Либия намаля. В този момент по-засегната е Източна Европа заради притока, който минава през Турция. Смятам, че Италия изигра своята роля с операцията "Маре нострум", спасявайки много човешки животи в Средиземно море, както и Германия - страната, приела повечето бежанци през последните години.
Разбираеми са действията на някои европейски страни. Ние бяхме напълно неподготвени - никаква структура, никакви правила, никакви ресурси. Не успяхме и да предвидим измерението на вълната, макар че не беше непредвидимо. Трябва да се отбележи, че тази криза ни връхлетя след години на икономическа и социална такава. А социалната криза и безработицата би трябвало да вървят заедно със солидарността.
- Липсва обаче общоевропейско решение на проблема.
- Абсолютно съм съгласен. Нуждаем се от общ европейски подход - точно това, което Европейският парламент и Европейската комисия предложиха, а именно солидарност, споделяне на отговорността за защитата на границите, финансова помощ за страните, приемащи бежанци. Тази система беше създадена и смятам, че ЕК работи в правилната посока. Реалният проблем е в това, че кризата може да излезе съвсем извън контрол. Европа приема много малко бежанци в сравнение със страни като Турция, Ливан, Йордания. Ако тези страни отворят вратите си, то ситуацията за нас ще се влоши драстично. Липсата на стратегия за стабилизиране на кризисните райони също е проблем на европейския подход. Вярвам, че сирийците искат да се върнат обратно у дома, но ние не им предоставяме тази перспектива. Политическият процес за установяване на мир и стабилност е бавен. Срещите във Виена са крачка в правилната посока.
- Безпомощността на ЕС и неспособността за общоевропейско решение на проблема са благоприятна почва за избуяване на националистически настроения. Как ще се справи ЕС с все по-ширещия се евроскептицизъм, с обвиненията за липса на демократичност, за липса на реален диалог с гражданите?
- Всичко това зависи до голяма степен от националните правителства. Завръщането към националните измерения не е решение на всичките проблеми, това е илюзия, безсмислено е. Европа е голямо предимство за всички. Благодарение на Европейския съюз имаме мир, стабилност и растеж на нашия континент. Никоя европейска страна сама не може да има такова влияние, каквото има ЕС като общност, включително и силни страни като Германия, Франция, Великобритания.
- Как бихте отговорили на онези европейски граждани, които смятат, че Европейският съюз няма собствено политическо лице, а е зависим от политиката на САЩ?
- Не е точно така. САЩ губят влияние и се нуждаят от Европа. Те претърпяха крах в Ирак, след толкова години все още не могат да напуснат Афганистан. САЩ не са в добра форма. Те се нуждаят от сътрудничеството с Европа. Не смятам, че сме зависими от САЩ. САЩ са страна с много проблеми. Измамна е представата за еднополюсен свят и това е ясно за САЩ. Те съзнават, че живеем в многополюсен свят, и искат Европа да бъде силен партньор, искат Европа да поема своята собствена отговорност. Макар че понякога не сме способни на това.
- А сътрудничеството между Европа и Русия, което значително пострада от конфронтацията, породена от кризата в Украйна?
- Това е голям въпрос. От една страна, национализмът на Путин и идеята за възраждане на Руската империя са недопустими. И ние трябва да защитим застрашените страни, особено страните членки на ЕС. В същото време смятам, че Москва трябва да бъде убедена, че нашата цел не е нейната изолация, а да имаме Русия като благонадежден партньор, на когото можем да разчитаме. Балансираното отношение трябва да бъде водещо.
- А резултатът от тази конфронтация? Какъв е ефектът от санкциите?
- Санкциите са проблем както за Русия, така и за Европа. Ние също плащаме за тях. Нуждаем се от Русия, Италия например е важен търговски партньор с Русия. В същото време обаче и тя се нуждае от нас, защото без европейския пазар какво ще прави с газа си? Без европейските технологии как ще развива индустрията си? Нуждаем се едни от други. Трябва да бъде постигнато устойчиво решение на украинския конфликт, гаранция за териториалната цялост на Украйна, и в същото време трябва да предложим решение, осигуряващо гаранции за руското малцинство в Украйна. Смятам, че е възможно постигането на решение на конфликта и то не е далеч. Пред основната заплаха в лицето на ислямския фундаментализъм Западът се нуждае от Русия и Русия се нуждае от Запада.
- Говорейки за САЩ, не може да пропуснем въпроса за планираното Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции (ТТИП), което предизвика голямо недоволство сред европейските граждани. Политиците като че ли не чуват техния глас...
- Не мога да разбера какво означава да са против или за... Защо?
- Преди всичко заради липсата на достатъчна информираност относно преговорите.
- Това не е точно така. Ние, социалистите в Европейския парламент, извоювахме от Еврокомисията ангажимента за достъп до информацията, свързана с преговорите. Достатъчно е да потърсите в интернет. Ние поискахме пълна прозрачност.
- Но преди дни 3,3 млн. подписа на европейски граждани срещу ТТИП бяха предадени на председателя на Европарламента Мартин Шулц. Недоволството е налице, има много спорни моменти в ТТИП.
- Напълно уважавам мнението на европейските граждани. Аз нито подкрепям, нито отхвърлям това споразумение. Против съм дерегулацията, подкрепям регулацията на международната търговия. Подкрепям трудовите стандарти, защитата на потребителите - това са едни от основните проблеми. Трябва да проверим споразумението, вземайки предвид нашия европейски подход, а не да се обявяваме за или против по идеологически причини. Разбира се, не съм съгласен със специалните арбитражни съдилища, които САЩ искат за своите инвеститори. Това е неприемливо. Изключително важен момент е, че накрая споразумението трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и от всеки национален парламент. Това е абсолютно демократичен процес, всеки може да изрази своите виждания, да прочете, да провери - това не е нещо, за което може да бъде постигнато секретно споразумение.
- Знаем обаче колко могъщ и влиятелен е бизнесът, който ще бъде големият печеливш от ТТИП. Това именно е една от големите заплахи.
- Така е, но всеки отива в супермаркета и си купува кока-кола и с нея в ръка се обявява срещу големия бизнес!? Странно.
- Кажете няколко думи за България. Какъв е имиджът на страната ни в Европа?
- Изключително уважавам страната ви. Смятам, че тя се нуждае от силна, обединена социалистическа партия.