Съвременен стил

Атанас Тончев

Редакторът на вестник "Нов ден" ме помоли да напиша очерк за един трудов герой. Учудих се, защото времето на пролетарските челници мина и сега героите са други, но той ме увери, че и при демокрацията трудовите хора са на почит. Затова изпълних молбата му. Редакторът взе творбата ми и я зачете на глас:
"Известният леяр Михаил Михалчев е строен мъж със златистокъдрава коса и очи, в които сякаш се оглежда небето..."
- А, бе, какви са тия поезии? - възкликна намръщено той. - Ти трудов герой ли описваш или мацето на директора?
- Това е първото впечатление от него, а по-нататък... - опитах се да възразя.
- Още от първото впечатление трябва да лъха мъжествеността и силата на героя, а не... - прекъсна ме редакторът. - Преработи очерка в такъв дух!
Преработих го. Този път започваше така:
"Леярят Михаил Михалчев излъчва мъжественост и сила. Златистите му къдрици са като пламъците на разжарената пещ, а очите му сякаш хвърлят искри..."
- Е, сега пък с тия пламъци и искри ще подпалиш вестника - възнегодува пак редакторът. - И какво си се хванал за косите и очите му? Най-важното в един герой е характерът, постъпките, делата му...
Описах и тях, ала и те не задоволиха придирчивия редактор.
- А, бе, ти не четеш ли пресата, радио не слушаш ли, телевизия не гледаш ли? - кресна вече ядосан. - Дай нещо по-фрапиращо, по-сензационно, по-скандално, което да впечатли читателя. Не знаеш ли и че сега има друг словесен повей и нов, съвременен стил? Вече няма цензура и пишещите братя отприщиха целия набор от най-цапнатите изрази, които по-рано бяха табу. Да вземем например ей тоя вестник пред мене. Виж само заглавията му: "Комар бичи муха в пандиза", "Дупчим си очите за гъзария?, "Супа от цици на сексбомба", "Щерката на Аня се надупи на света", "Еба си кефа и намерата!"... Е, не са много прилични и още дядо Балан е нарекъл подобен език "устословно мръснословие", но да не се връщаме цял век назад и да не се правим на невинни девици. Пък и животът е такъв - вече се котират мръсотийката в човека, калчицата под ноктите, нецензурното му поведение. Тъй че не ми пробутвай своите архаизми!
Не бях съгласен, но за да не иде труда ми нахалост, срам не срам, плюх си на сурата и преработих творбата си в духа на редакторските указания. Ето как:
"Известният бачкатор Михаил Михалчев изпъна рошав врат над шибаното си тяло, мъжествено се изхрачи на циментовия под в леярната и размаза храчката с крак. После вдигна с два пръста дънцето на панталона си, приклекна, напъвайки коремните си мускули, и из крачолите му изтрещя сякаш артилерийски залп, а наоколо се разнесе аромата на кисело зеле през март. Колегите му шумно се разсмяха, но той им тегли една майна и повтори с още по-силен заряд залпа си..."
 В този дух продължих очерка до края. Щом го прочете, редакторът цял засия и се провикна весело:
- Най-сетне и ти да напишеш нещо съвременно! Ето, това е реалният живот и трябва да го описваме такъв, какъвто е, а не с разни художествени глезотии.
Извади химикалката си и със замах разписа очерка ми за печат.