Саймън Уот разкрива грозните животни в пълния им блясък

Интересни факти за малко познати - и не особено симпатични - представители на сухоземната фауна и водния свят разкрива британският биолог и популяризатор на науката Саймън Уот в книгата си "Грозните животни" (ИК "Изток-Запад"). Интригуващото цветно издание съдържа множество снимки на различни грозни животни, сред които дългоноса маймуна, голямоглава костенурка, прилеп призрак, китоглава чапла и рибата-капка, избрана за най-грозното животно на света през 2012 г.
Знаете ли, че мискините са непроменени - и все така грозни - от 300 милиона години? Чували ли сте за кадифения червей и двете струи лепкава слуз, които се изстрелват от лицето му? А че комодският варан може да изяде до 80% от собственото си тегло на едно хранене? Тези и други интересни факти за на пръв поглед не особено привлекателните на външен вид животни разкрива британският учен и популяризатор на науката Саймън Уот. В забавната си книга "Грозните животни" (със закачливото подзаглавие "Не може всички да сме панди") Уот ни запознава с гущера Пинокио, плешивия ибис, имперската листовидна пеперуда, дюгона, малайския тапир и куп други малко познати представители на животинския свят.
"Успехът на пандата до голяма степен се дължи на това, че еволюцията й по щастлива случайност я е направила същинско плюшено мече. Повечето от застрашените видове нямат този късмет. Много от тях не стават за вестникарски заглавия и дори под светлината на прожекторите не показват дарба на звезди. Но катастрофата, сполетяла живия свят, е неизмеримо по-тежка от необходимостта да се спасят няколко животни, които ловят окото и за които се правят документални филми. Не трябва въз основа на плиткото си естетическо чувство да избираме кой вид ще оцелее. Проблемите пред нашата планета са много по-големи", категоричен е авторът.

Чрез "Грозните животни" Саймън Уот цели да хвърли светлина върху някои от наистина многото пренебрегвани и недолюбвани чудеса на животинския свят. Грозотата им скрива невероятните им биологични особености и пречи да забележим, че те се нуждаят от помощта ни, смята още той.
Саймън Уот е известен британски биолог, водещ на комедийното предаване с природозащитна насоченост "Дружество за защита на грозните животни", популяризатор на науката.


Ай-ай е нощен дървесен вид с широк обхват от местообитания - от девствени влажни тропически гори до сухи широколистни гори. Среща се само на остров Мадагаскар. През деня спи в сложно устроено гнездо от преплетени клонки и сухи листа, за което избира някой от горните клони на високо дърво. Тези гнезда съвсем не са паянтови и строежът им може да отнеме цяло денонощие. Когато се местят, животните или си правят нови гнезда, или се нанасят в стари, изоставени от други ай-ай. Този вид е най-едрият нощен примат и измежду всички лемури има най-дълга независима еволюция, защото е единственият жив представител на своето семейство Daubentoniidae. Учените от ХІХ в. дълго време са го смятали за гризач заради постоянно растящите му резци, гъстата му груба черна козина тук-там е с по-дълги бели косми и разкошната рунтава опашка, двойно по-дълга от тялото му. Големите му жълтеникави очи са нагодени за нощно зрение, а погледът му изглежда стреснат.