Съзидателната сила на таланта

Весела Ножарова   

 Спомням си как се почувствах, когато за пръв път застанах пред картината "Закуска на тревата" на Едуар Мане. Картината се намира в една от залите на музея на импресионизма "Орсе" в Париж. Мога да определя усещанията си като смесица от объркване, вълнение и изумление. Бях очаквала че "на живо" изкуството може да има различно въздействие, но тогава голата жена, седнала  в компанията на облечени господа, ме гледаше директно в очите с поглед, който произведе в душата ми истински взрив. Стоях дълго в залата, без да обръщам внимание на тълпите туристи, и си задавах въпроси, които тук пред тази картина намираха с лекота отговорите си. За изкуството като тържество на духа, като божествена искра, за епохата, която е способна да го роди и да му даде жизнени сили, всички отговори стояха пред мен, събрани в тази енигматична композиция.

Закуска на тревата-Ж, 2011

Отправяйки се към изложбата на Румен Скорчев "Вариации на тема "Закуска на тревата" не можах да се абстрахирам от личния си катарзисен опит пред оригинала. Кой можеше да мери ръст с тази изумителна творба? После разбрах, че става дума за нещо съвсем различно. За Румен Скорчев Закуската е само повод за потапяне в дълбините на собственото си изкуство. Един художник достигнал житейска и творческа зрялост, достигнал до най-високата точка на творческия си път и решил да направи един грандиозен опит да започне този път от начало.
Експозицията заема централната зала на първия етаж на Софийската градската художествена галерия. Съвсем в началото, сякаш за да зададе кода към разчитането на изложбата, художникът е поставил два обекта. Табло с документално представени репродукции на оригиналната картина на Мане, но и версии, по-стари и по-късни на същата тема. Тук има античен релеф на саркофаг от II - III в. сл. Хр., но също и творби на Тициан, Микеланджело и Пикасо. Малка галерия от образи, част от задълбочено проучване в търсене на генезиса на странната композиция, появила се в края на буржоазния XIX в, и превърнала се в предвестник на големите промени на границата на две епохи. На отсрещната стена е поставен един малък автопортрет на художника. Той е неочакван, някак много различен от обичайния, строг и овладян образ на своя създател. Със своето екзистенциално почти гротескно присъствие още от самото начало на изложбата този автопортрет подава призмата, през която започнах да разглеждам останалите работи в залата. А те в по-голямата си част са поредица от живописни платна и рисунки, и по един или друг начин разиграват отново и отново фигурите на тревата. Това са фигури, които ту са преки реплики на композицията на Мане, ту се отдалечават от нея, но остават фокусирани върху човешкото тяло, голо, уязвимо, едновременно част от заобикалящата го природна среда и напълно самотно в нейното лоно.
Както в рисунките, така и в живописта личи мощната сила на големия график. Рисунката е изначалното средство, върху която е изградена цялата тъкан на изложбата. Не за друго текстовете в каталога, и по специално уводният текст от друг голям художник Светлин Русев, са посветени именно на рисунката. В изложбата рисунката е не е просто техническо средство за пресъздаване на една определена творческа идея, но е важно действащо лице във взаимоотношенията между художника, публиката и творбата. Връщането към рисунката като начало на творчеството има силата на равносметка.
 На прага на своите 80 години, Румен Скорчев се изправя в категорична защита на всички онези ценности, които бяха отстоявани в българското изкуство от неговото поколение. Онова поколение, което по стечение на обстоятелствата живя в изкуствената сянка на режима, но именно в нея като на самотен остров намери своята вътрешна артистична свобода. Сега, много години по-късно, след смяната на поколенията и промяната на професионални и културни стойности тази дълбока, екзистенциална връзка с изкуството е почти напълно изличена. И тук именно е този скрит пласт в разчитането на изложбата на Скорчев, тук работите му са обзети от тъга, от носталгия, но в същото време са решени гръмко да докажат своята стойност, своята съзидателна сила, която няма прегради във времето.