Сделка на годината

Оказа се, че можеш да се продадеш на премиера, без дори да подаваш писмено заявление за членство в партията му. Макар да не си червен, а син кмет, както лидерът на СДС. Начинът се оказа изненадващо прост - даваш рамо в скандална ситуация, номинираш посочения от него правилен кандидат и му харизваш с един замах цялата партия от 12 000 седесари по списъчен състав. Без дори да си ги питал искат, или не щат уж най-успешният президент на прехода да се "опозори", приемайки примамливата оферта. Остава парите по европроекти към Карлово да текнат, а СДС да успее да пробута в листите на присъдружния ГЕРБ някой свой член, приел с радост играта в "чужда пиеска".
"Не цялото СДС прие да участва в този театър, а тези, които по някаква случайност обитават запуснатата сграда на "Раковска" 134", назова ги Едвин Сугарев. Вече сте се досетили, че провинциалистите Борис Марков и Емил Кабаиванов, подкрепяни от меркантилната софийска агитка, са момчетата за поръчки на управляващите. Колкото и да се гневи бившият син лидер Мартин Димитров, че "с тази номинация СДС се превръща в помощно колело на ГЕРБ", сделката, за която намеква, е публична тайна. Нали той си отиде, точно защото нямаше как да откаже примамливата колективна оферта на братската в ЕНП партия.
Краят на СДС бе предизвестен. Синята партия отдавна не е на кръстопът. Тя подмина отбивката демокрация. На седесарите, вярвали искрено в синята идея, им остава само Ботевото стихотворение "В механата" и дилемата случилото се "позор ли е или слава".
"Независимо кой е кандидатът за КС, не Петър Стоянов, а Папата да е - това не променя факта, че Кабаиванов изтърча при Борисов да му оплаква очите след скандала с Марковска. По същия начин Борисов го правеше с РЗС и "Атака" - разпадна ги, после с независимите, а сега и със СДС", написа на стената си във фейсбук бившият главен секретар на СДС Димитър Иванов, който хвърли оставка през май. "Даже вече не ми е тъжно за случващото се в СДС, вече ми е само гадно - жалка работа."