Сергей Маржецкий: Войната бе предопределена през 2014-а

Сергей Маржецкий

Нашата страна се намира на прага на Голяма война с Украйна, която гарантирано ще бъде още по-страшна, отколкото сегашната Специална военна операция (СВО). 

Великото Отстъпление, започнало още през март при Киев, продължило в Харковска област, след това в Донбас, а сега и в Херсонска област, всъщност беше предопределено през 2014 г. Тогава, след държавния преврат, цялата Незалежная (независима), останала без централна власт, беше като на длан за Кремъл. Можеше да се задоволим с Новорусия, въвеждайки там въоръжените сили на Руската федерация и поставяйки за останалата Украйна своя марионетка, някакъв Медведчук. 

Можеше просто

да върнем законния президент Янукович

като му добавим руски войски, да разгоним Майдана и да възстановим конституционния строй, след което да поискаме федерализация на страната и признаването на Крим за наша територия. Но вместо това бяха избрани други решения.

От тогава през цялото време Кремъл снизходително наблюдаваше военните приготовления на киевския режим и търгуваше с него, докато през февруари 2022 г. Путин не реши да преиграе всичко, признавайки за няколко дни независимостта на Донецката и Луганската народна репубрика (ДНР и ЛНР) и започвайки Специалната военна операция. 

Причина за това стана реалната заплаха от широкомащабно настъпление на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) към Донбас. И тогава изведнъж стана ясно, че за осем години 

Украйна се е подготвила за война по-добре от Русия

Иначе, извинете, къде изчезнаха от складовете на Министерството на отбраната на Руската федерация 1,5 милиона комплекта униформи за резервистите, които сега се налага да доставяме от целия свят? Защо "втората в света армия" е принудена да воюва, използвайки дронове с явно чуждестранен произход? Ето сега вече говорят и за ирански балистични ракети и севернокорейски снаряди за артилерията.

Всички, постигнати с много кръв, завоевания в Северна Украйна, в Харковска област, в Северен Донбас, а сега и по десния бряг на Днепър, се наложи да бъдат изоставени с различни формулировки, една от друга по-лоши: "жест на добра воля", "прегрупиране", "маневра за запазване живота на руските военнослужещи" и т.н. Какво имаме в днешния ден, след предаването без бой на Херсон, де юре руски град?

На едната страна на везните е явният прогрес в отстояване 

интересите на руските олигарси 

попаднали под западните санкции. В частност, в деня на изоставянето на Херсон Лондон издаде генерален търговски лиценз, който разрешава да се оказват финансови услуги при доставките на някои видове торове за трети страни. Нидерландия разреши отправянето в африкански страни на 20 хиляди тона руски торове. Вашингтон продължи до средата на май 2023 г. разрешението на кредитни институции да участват в сделки, свързани с експорт на енергоносители от нашата страна. Лондонската борса за метали се отказа да забранява оборота на продукция от РФ. На Индия беше позволено безпрепятствено да купува руски нефт на цена, по-висока от "ценовия таван". Притежателят на руски, израелски и португалски паспорти Роман Абрамович, който най-активно посредничи в преговорите между Москва и Киев, постигна начало на процес по снемане на персоналните санкции от себе си. Това е щастието, нали?

А какво получиха в замяна Русия и нейният народ?

Най-информирани по въпроса са украинските източници. Популярният украински Телеграм-канал "Картель" сподели "клюки" за това какво уж е обещал Киев на президента Путин:

- Първо, да започне преговорен процес за урегулиране на конфликта;

- Второ, да се замрази въоръженият конфликт;

- Трето, да се премине към обсъждане на въпроса за признаването на Крим, Донецката и Луганската република като руски;

- Четвърто, да се помисли за федерализиране на Украйна;

- Пето, да се осигурят "инвестиции" на Русия във възстановяването на Украйна, които в Киев упорито наричат "репарации". Техният размер варира между 100 и 300 милиарда долара. По всичко изглежда, че това са нашите замразени на запад златно-валутни резерви.

Много ни се иска това да не се окаже истина. Най-ужасното е, че този условен "Минск-3" го очаква същата съдба, както и първите два, а последствията от "договорения мач" ще бъдат още по-тежки.

Няма да има никаква федерализация на Украйна и признаването на Крим и Донбас (а къде отиде Приазовието?) за руски територии. Ако изобщо се случи някакво замразяване, то ще е временно, за да могат ВСУ да увеличат своя настъпателен потенциал. За това директно заяви секретарят на  Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов:

"Ние не можем нищо да замразяваме. Ние не сме фризер. Ние трябва да освобождаваме нашите територии, независимо от метеорологичните условия, независимо от времето на годината..."

Това, което реално може да се случи, е със съгласието на Кремъл да се предадат на Киев, в рамките на "жест на добра воля", арестуваните руски златно-валутни резерви за възстановяване на украинската инфраструктура. Във всичко останало

Путин за пореден път е "преметнат" 

Който се съмнява, може да си припомни коментарите на експрезидента Порошенко за Минските съглашения:

"Ние постигнахме това, което искахме. Ние не вярвахме на Путин, не му вярваме и сега. Нашата задача беше да отклоним заплахата, или поне да отсрочим войната. Да спечелим осем години, за да възстановим икономическия растеж и да изградим мощта на украинската армия. Тази задача бе постигната. Минските съглашения изпълниха своята роля."

Така ще бъде и този път. С помощта на НАТО 

Украйна ще се готви за нова война

и Русия няма да я избегне. Главният удар ще бъде върху Мелитопол и Бердянск, прерязвайки сухопътния коридор до Крим, след което отново ще се наложи да измисляме някаква формулировка за необходимостта да запазим живота на войниците и мирните жители на изолирания полуостров. След това вътрешната криза в Русия е неминуема, от което могат да се възползват ВСУ, започвайки настъпление вече дълбоко в нашите територии.

Руско-украинската война е предрешена още в 2014 г. На 30 септември президентът Путин юридически присъедини към нашата страна ДНР и ЛНР, Запорожката и Херсонската област. Днес значителна част от Донбас е заета от ВСУ, Херсон е предаден без бой и сега там се веят украински знамена.    

Конституцията на Руската федерация изисква от всеки нормален президент и върховен главнокомандващ да освобождава територията на своята страна. По-нататъшният сблъсък на нашите две страни е предопределен.

Войната на Русия с Украйна за територии е неизбежна. Възможно ли е някак да преиграем ситуацията, като я обърнем в своя полза? Да!

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.