Шансът да не бъдем статисти

Докато бяхме в празнично настроение от новогодишните празници и последвалите ги имени дни, някак между другото премина информацията, че американски танкове пристигали в България, както и в други източноевропейски страни, за да ни пазели от възможна руска агресия. На това народът му вика: "Един гледа сватба, а друг - брадва".
И освобождаващият поста президент на изпроводяк отново включи омръзналата на всички трезво мислещи българи развалена плоча за руската заплаха. Нещо повече, той се опита да назидава своя наследник как да постъпва и каква политика да води. Дори обеща да застане на барикадата, ако бъде направен опит за отклонение на България от европейския и евроатлантическия й път. В скучноватата си реч освен че обясни кой е "номер 1" във всичко, бившият вече президент започна да се вживява и в герой от барикадите. Той вече веднъж заяви своите симпатии към "красивите, умните и интелигентните"... и щедро платените по време на протестите срещу правителството на Орешарски.
Аз пък задавам въпроса: къде е демокрацията? Значи ли, че ние нямаме право на мнение. Защото когато влязохме в НАТО, никой не ни пита. Ами ако, казвам съвсем хипотетично, изведнъж вземе, та се случи референдум и българинът реши, че не иска в НАТО, тогава какво правим? Бившият президент ще развее риза на барикадите, а американските танкове ще влязат в столицата ли?
Но нека се върнем в реалността. Изследвания показват, че 82% от населението у нас се отнася дружески към Русия и не я смята за заплаха. Само 4% се определят като русофоби. Но сред тези 4% попадат хора, насочвали нашата политика през последните години.
Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп заяви, че иска промяна в отношенията с Русия. Дали ще се случи, остава да видим.
Новоизбраният български президент Румен Радев заяви същото.
Има нещо символично в това, че и двамата встъпват по едно и също време в длъжност.
Под замръзналите ледове на днешното ни лениво и егоистично съществуване клокочат вълните на промяната. Без тях светът би се превърнал в твърде опасно и дори безлюдно място. И като страна, членка на Европейския съюз, ние имаме историческия шанс да играем важна роля в тази промяна. От нас зависи дали ще приемем ролята  или отново ще се окажем статисти и ще чакаме някой друг да решава. А ние да се нагодим според ситуацията...