Шегобиец

Армията ни е толкова прозрачна, че чуждите аташета стоят без работа. Лакардията не е от пазара в Хасково, а от генерала от резерва Аню Ангелов. Безсилието на един силов министър, който три години парадира с принципа на шушумигата - "Ако може - може, ако не може - не може", достигна своя епогей.
Да си горд, че армията ти е прочетена книга за всеки, ако изобщо това, с което разполагаме, може да се нарече армия, е професионална простотия. Както на този, дето се пъчи с разпродажбата на очукани манерки, опразнени казарми и буренясали полигони, така и на онзи, дето го е сложил на този пост.
Да наричаш успешно и реформаторско управление, което принизи офицера до чиновник, който проси химикалки и хартия или зарежда принтера си с лични средства, минава границата на черния хумор. Да принудиш военните да си купуват "някои детайли от тяхната униформа и имущество" е унижение и срам за пагона. Да мислиш не с колко, а как да се повишат заплатите в армията е проява на "държавническо" мислене от висша категория. Когато армията ти дава копче, а ти трябва да си купиш униформа е пълна трагедия. На този фон да изтъкваш прозрачността на политиката си и успехите си в борбата с копурцията е като да запашеш на гол тумбак чифте пищови.
Шегобиец сте, Ангелов, шегобиец... Славните български воини сигурно се обръщат в гробовете...