Шестнадесет дни свобода

Петрана СОМЛЕВА, Таня ЙОРГОВА

По своя исторически обхват и организираност, по броя на участниците Априлското въстание от 1876 г. е най-значимата изява на българското националноосвободително движение и е логически завършек на столетните борби на нашия народ за освобождение от турското робство. То осъществява на дело идеите на Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски и Христо Ботев.
В края на 1875 г. Гюргевският централен революционен комитет взема решение за подготовка на въстание в българските земи, което да избухне през пролетта на 1876 г. Брацигово е на територията на IV революционен окръг с център Панагюрище и с

главни апостоли Панайот Волов и Георги Бенковски

На 22 февруари 1876 г. в къщата на Никола Боянов в Брацигово под ръководството на Георги Бенковски е основан местен революционен комитет с председател поп Сокол (Никола Троянов) и секретар Васил Петлешков.

Възстановка на събития от въстанието

Поп Сокол е роден през 1824 г. в Брацигово. Завършва килийно училище, а след това е изпратен в манастира "Св. Богородица". По-късно е ръкоположен за свещеник в Брацигово, преподава в началното и класното училище.
Васил Ангелов Петлешков е роден на 14 януари 1845 г. в семейството на Екатерина и Найден Вълчеви. Бащата умира рано. Майката се омъжва за брациговския чорбаджия Ангел Петлешков, който осиновява нейните деца. През 1873 г. Петлешков завършва "стодневни" курсове за аптекар в Цариград. Завръщайки се в родното Брацигово, той започва неуморна работа за културното издигане на населението. Под негово ръководство през 1874 г. е създадено читалище "Тръндафил", на което става председател.
С основаването на местния революционен комитет Васил Петлешков изцяло се отдава на борбата за свобода на изстрадалия ни народ. Комитетът в Брацигово става

средище за разпространение на революционните идеи

в околността.
Започват усилни дни на подготовка за предстоящото въстание. Събират се пари за закупване на оръжия, барут и олово. Изработват се черешови топчета и фишеци, леят се куршуми. Учителката Ана Гиздова ушива знамето на въстаниците, други жени шият униформи. Сформира се въстаническа армия и се провеждат военни занимания.
В навечерието на въстанието, от 14 до 16 април, апостолите от IV революционен окръг свикват историческото събрание в местността Оборище с присъствието и на Васил Петлешков - като представител на Брациговски въстанически пункт. Той е избран за председател на комисията, която

трябва да изработи военния план за въстанието

 в окръга и възванието към народа.
Въстанието избухва преждевремено на 20 април 1876 г. в Копривщица. Тодор Каблешков известява чрез "Кървавото писмо" апостолите в Панагюрище. Васил Петлешков, свидетел на опиянението и на възторга на панагюрци, тръгва за Брацигово. Със себе си взема няколко възвания и "Кървави писма", с които да съобщи за въстанието в селищата по десния бряг на река Марица - Радилово, Пещера, Батак, Перущица и др.
На 21 април на Синджирли бунар в Брацигово Васил Петлешков чете възванието и "Кървавото писмо" и обявява въстанието с думите "Бунт! Бунт! Панагюрище, Копривщица, Клисура и селата въстанаха!" И започват шестнадесетте дни на свобода и на борба за населението от Брацигово и района.

Отбраната на Брацигово

 е най-продължителната и активна въстаническа акция в Четвърти революционен окръг по време на Априлското въстание. Тя е и най-добре организираната във военно отношение. За съжаление този факт остава встрани, затъмнен от трагедията на Батак, Перущица, Панагюрище и от епизодичните прояви в останалите революционни окръга. Дори Брацигово се споменава "мимоходом" в ежегодните чествания на годишнините от Априлското въстание, може би защото там липсва патетичният драматизъм на "първата пушка", няма "кървави писма" и никой поет не го е възпял. При това Васил Петлешков е нейде във втората половина на Апостолите. А всъщност още тогава това селце и неговата хладнокръвна и смела съпротива срещу вековния потисник заслужава много повече внимание.
От 21 до 25 април хората от селата Капитан Димитриево, Радилово, Бяга, Козарско, Жребичко и Равногор се преселват в Брацигово с жените и децата си. Образува се

въстаническа армия от 1400 бойци

организирани в десетки, стотни и хилядни. За хилядник е определен Васил Петлешков, за главен ръководител на отбраната - Георги Ангелов от с. Радилово, за началник на оборудването - Дячо Върбанов от с. Равногор, за заместник на Васил Петлешков - Лазар Илиев от с. Капитан Димитриево.
Въстаниците водят с успех нападателни боеве срещу башибозушките банди в околностите на Брацигово - на 25 април при днешния град Стамболийски, на 30 април - по пътя Розово-Пещера. На 27 април най-тържествено в местността Гробето е изпробвана
 
черешовата артилерия

- дванайсет топа под ръководството на Георги Шаров. На всяка от позициите са оставени по сто души. Един отряд начело с Петлешков се отправя да посрещне въстанниците от с. Радилово, които след нападение от башибозуци са тръгнали да се присъединят към брациговчани. На 24 април командването изпраща разузнавателен отряд, който да следи придвижването на турците в Пещера. Друг отряд пък подсигурява придвижването на жителите на с. Ясъкория към Брацигово. Военният съвет правилно е определил най-опасното направление на противника и решава с изпреварващ удар да разстрои плановете му.
Защитата на укрепения лагер в Брацигово продължава от 21 април до 6 май, но въпреки успешните боеве на 5 и на 6 май срещу редовната османска войска брациговските въстаници са принудени да преговарят. Изпратени са парламентьори за преговори с главнокомандващия османските сили Хасан паша. В негова подкрепа пристига от Панагюрище и Рашид паша с два табора пехота. Идват и отрядите на Ахмед ага Барутанлията, с което численото превъзходство на атакуващите става повече от десетократно. На 7 май защитниците допускат неприятеля в селото и това е краят -

най-дълго съпротивляващото се селище

по време на Априлското въстание - Брацигово, е превзето. Постига се примирие. Условието е въстаниците да сложат оръжие, а ръководителят, войводата Васил Петлешков, да се предаде. За да спаси живота на населението в Брацигово, Петлешков сам се предава. Пашата заповядва да го хвърлят в огъня, надявайки се да сломи гордия апостол.
Огън и стон! Пепел и отчаяние! Кръв и земя! И над всичко - българската гордост, мъжествена и непобедима! Петлешков ще изрече единствено думите "Сам съм, други няма!"...
В Априлската епопея от 1876 г. и в последвалите дни на погром от Брациговския въстанически пункт са убити 142 и са заточени 252 въстаници.


Георги Първанов:
Най-напред да си свършим работата сами!

Президентът Георги Първанов на посещение в града-легенда

На 11 май т.г. президентът Георги Първанов посети Брацигово за 135-ата годишнина от Априлското въстание. Държавният глава се срещна с кмета Васил Гюлеметов и с неговия екип и поднесе венец пред паметника на Васил Петлешков в парк "Априлци".
Въпросът за мястото и ролята на Брацигово в Априлското въстание е решен още по времето, когато летописецът Захари Стоянов е дал възможно най-висока оценка за участието на Брацигово във въстаническите действия, каза президентът. Той подчерта, че е проследил дебата за включване на повече материали в учебниците по история за Брацигово като въстанически център по време на Априлското въстание, и допълни, че това е оправдано и от обективната оценка на историята.
Държавният глава призова да не забравяме завета на брациговчани, да разчитаме преди всичко на нашите задружни усилия и да помним, че Европа, светът, нашите съюзници и приятели ще ни помогнат тогава, когато ние си свършим работата сами.
Георги Първанов подчерта още, че днес страната ни е в семейството на европейските народи, така както това са желаели Левски и Ботев.