Широко отвореният прозорец на Китай

Крум ВАСИЛЕВ
 

"Китай се кани да приеме своя единадесети петгодишен план, подготвяйки почвата за продължаването на вероятно най-забележителното икономическо преображение в историята, като същевременно подобрява живота на почти една четвърт от световното население. Никога преди светът не е виждал толкова устойчив растеж; никога преди не е имало такова намаляване на бедността."
Това написа преди 10 години, на 6 април 2006 г., носителят на Нобелова награда по икономика Джоузеф Стиглиц. Той не е социалист, но е признат корифей в съвременната икономическа наука. За капиталния му труд, озаглавен "Голямото разделение", издаден в началото на 2016 г. и у нас, "Ню Йорк ревю" написа: "Стиглиц подложи на безкомпромисен анализ всички хитроумни прийоми за облагодетелстване на онзи един процент от световното население, който практически притежава целия финансов ресурс на планетата."
В светлината на горната оценка става обяснимо вниманието, което Стиглиц отдава на ставащото в Китай. Защото и там през последните 2-3 десетилетия социалното неравенство придоби застрашителни размери. Но за разлика от други страни, Китай си е поставил като най-важна държавна задача

преодоляването на бедността

и тя отстъпва в невиждани мащаби с невероятно бърз темп.
Освен Стиглиц, това констатира и Световната банка. Съгласно нейната статистика през 1973 г. броят на китайците, живеещи под линията на бедността, е възлизал на 770 милиона, а през 2015 г. е спаднал на малко под 56 милиона. Очертава се перспектива до края на 2020 г. и тези около 5% от 1,35-милиардното население на Китай да се издигнат над чертата на бедността. Възможно ли е това? За Китай е възможно. Тази задача е централна в 13-ия петилетен план на Китайската народна република, а от три десетилетия не е имало случай тя да не изпълни свой петилетен план.
Тринадесетият петилетен план на Китай е обсъден и приет на годишната сесия на Общокитайското събрание на народните представители, проведено в Пекин през първата половина на март 2016 г. Сесията привлече вниманието на световните медии. В. "Женмин жибао" обясни големия интерес с това, че сесиите на Китайския парламент са "важен прозорец за наблюдение от външния свят на политиката и икономиката на КНР".
Какво видя светът през широко отворения прозорец на въпросната сесия? Ще цитирам в най-сбита форма няколко показателни момента, като използвам богатата информация и от китайски, и от западни източници.
Започналата през 2009 г. в САЩ финансово-икономическа криза обхвана целия свят, не прескочи и Китай, който сякаш се бе абонирал за годишен ръст от 10-12%. През 2015 г. растежът спадна на 6,9%. Появиха се оценки, че китайската икономика е заплашена от "твърдо кацане".
На пресконференция по време на сесията председателят на китайския Държавен комитет за реформата Сю Шаоши опроверга тези очаквания и заяви: "Прогнозите за "твърдо кацане" със сигурност няма да се оправдаят, такава вероятност не съществува." Още по-красноречив беше официалният говорител на сесията Ван Гоцин, който каза: "На фона на икономическите показатели на други страни, въпреки забавянето на темповете на ръста, КНР със своите 6,9% продължава да стои като жерав сред кокошки." Това сравнение може да е грубичко, но е точно. През 2015 г. брутният вътрешен продукт на САЩ е пораснал с 2,4%, на Европейския съюз - с 1,5%, на Япония - с 0,4%, а на Русия се е снижил с 3,7%.
Предвижда се през петилетката 2016-2020 г. по-нататъшното развитие в Китай да се постига с по-умерен растеж - средно 6,5% годишно. Такъв растеж е достатъчен, за да се постигне

удвояване на БВП през 2020 г.

в сравнение с 2010 г. Удвояването ще бъде основата за постигане на високата цел: през 2021 г., в чест на 100-годишнината от създаването на Китайската комунистическа партия, Китай вече да се е преборил с бедността и да е изградил "среднозаможно общество".
Китайските ръководители си дават сметка, че главен ключ за икономическия напредък е прогресът в технологиите и науката. Още през 1978 г. бащата на китайската реформа Дън Сяопин предупреди: Технологията е най-могъщата производителна сила за развитието на икономиката. Тогава, а и сега, водеща световна сила в технологиите са САЩ. Сближавайки се преди три десетилетия със САЩ, Китай получи достъп до високи технологични постижения. Усвои ги и започна да дава свой все по-голям принос в

развитието на науката и технологиите

Китай вече настига САЩ по инвестиции в науката и по ръст на високотехнологични производства. Отминава времето, когато Китай си спечели името "Фабрика на света" благодарение на производството на пластмасови играчки и безброй други евтини продукти. Напливът на всякакви китайски стоки по всички континенти няма да спре, но в китайския износ придобиват все по-голям дял високотехнологичните продукти.
През 2015 г. в Китай стартира правителствена програма, наречена "Произведено в Китай 2025 г." Тя слага ударението върху развитието на 10 ключови сектора, в това число роботика, информационни технологии, космос, високотехнологична логистика, високоскоростен жп транспорт, автомобилостроене с нови енергии. Създават се 45 центъра за иновации, които трябва да съдействат за изграждане по цялата страна на "умни", високотехнологични предприятия.
"Масова предприемчивост, масови иновации!" - този призив на партията и правителството става все по-популярен. Особено се насърчава предприемчивостта сред "младите, пълни с ентусиазъм и жизнени сили китайци. Те получават пълноценна политическа и финансова поддръжка, за да създават свои предприятия, да осъществяват свои идеи и нововъведения в технологиите без бюрократични спънки, буквално за дни" - това писа през март 2016 г. в. "Женмин жибао". При такава политика на държавата е съвсем обяснимо, че огромният брой китайци, които отиват да учат в чужбина, се завръща в Китай. През 2015 г. са се завърнали 409 000 души, завършили обучението си в различни чуждестранни учебни заведения.
На пресконференция на 16 март 2016 г. премиерът на КНР Ли Кецян е казал: "В китайската икономика има и трудности, и надежди, но надеждите са повече от трудностите."
Стратегическо начинание на Китай е инициативата "Един пояс, един път", наричана още

"Новият път на коприната"

Тя е жизнено важна за Китай, който се нуждае от сигурен пазар за своята все по-модернизираща се производствена мощ. Реална е възможността България да се окаже един от логистичниге центрове за китайски внос към Европа. В края на февруари 2016 г. китайска делегация беше в Бургас и се очаква подписване на българо-китайско споразумение, по силата на което бургаското пристанище ще стане звено в железопътния и морски път от Китай до Европа през Азия, Каспийско и Черно море.
В последните години моделът на икономическото развитие на Китай претърпя много важна трансформация - главен двигател на растежа стана вътрешното потребление. През 2015 г. то е осигурило 66% от ръста. Много са доказателствата, че благосъстоянието на населението расте. През 2015 г. продажбата на хранителни продукти се е увеличила с 11%, броят на китайските туристи зад граница се е увеличил с повече от 50%, създадени са 13 милиона нови работни места, близо 8 милиона семейства са получили нови квартири.

*    *    *

Въпреки внушителните успехи, които постига Китай, неговите ръководители си дават сметка, че в редица области страната им изостава от световни стандарти. За размаха, с който са се заели да преодоляват изоставането, говори дребният наглед, но красноречив пример с футбола - спорт, в който тази страна няма традиции. В световната ранглиста на ФИФА Китай заема незавидното 93-то място, по-назад дори от някогашната четвърта футболна сила България. През 2014 г. лично президентът Си Дзинпин обяви 10-годишен план за развитие на футбола в Китай. Предвидено е до 2017 г. 20 000 от средните училища да получат чисто нови игрища. Според плана тази мярка ще позволи да се подберат 100 000 таланти, които да преминат на обучение в спортни училища и академии. Крайната цел е най-много след 15 години Китай да бъде в състояние да се бори за световната титла във футбола. Знаменитият бивш селекционер на Англия Ериксон, който от няколко години работи в Шанхай срещу "скромните" 6 милиона долара на сезон, е заявил: "Бъдещето на Китай е страхотно. Сигурен съм, че след 10-15 години китайският национален отбор ще се бори за световна титла."
Преди три години в Пекин се проведе 18-ият конгрес на 82-милионната Китайска комунистическа партия. Конгресът обяви: "Към 100-годишния юбилей на Китайската комунистическа партия (2021 г.) ще построим напълно среднозаможно проспериращо общество, а към 100-годишнината на Китайската народна република (2049 г.) ще превърнем Китай в богата, могъща, демократична, цивилизована, хармонична и модерна социалистическа държава."
До 100-годишния юбилей на ККП остават 5  години и вече се очертава перспективата първият ангажимент да бъде изпълнен. Голяма е вероятността да бъде постигната и грандиозната цел на втората стогодишнина.
Остава обаче открит въпросът: ще означава ли това, че в Китай социализмът е надвил капитализма? Или ще означава, че в Китай

социализмът и капитализмът са намерили формула за хармонично съжителство

т.е. - че е реализирано китайско издание на отричаната някога конвергенция? В най-откровената си форма този въпрос се свежда до дилемата: социализмът с китайска специфика социализъм ли е? Защото има някакви червени линии, които, ако се преминат, понятието социализъм в неговото класическо определение губи смисъла си, каквито и прилагателни да стоят пред него.
Тези въпроси чакат отговор. Но ще бъде некоректно, нечестно, ако при третирането им се игнорира нещо много важно: китайските ръководители системно предупреждават, че Китай все още е в началото на социалистическото си изграждане и че пълното построяване на социалистическо общество в Китай ще изисква усилията на много поколения.
И още нещо не бива да се пренебрегва: и капитализмът в Китай има специфика, доколкото е "с юзди", които се държат от партията и държавата. По този въпрос съм писал аргументирано, тук го маркирам.
Двадесетият и двадесет и първият век представляват две епохи. Не е възможно визията за социализма да остава неизменна. Социализмът на ХХт век не може да не бъде различен от социализма, който беше изграден през ХХ век. Но за да се нарича социализъм той, въпреки неизбежните и съществени различия, трябва да има достатъчно общи черти с онзи справедлив и човечен строй, за който отдаваха живота си поколения борци. Налице са твърде много показатели, за да се вярва, че социализмът, който Китай ще изгради, ще бъде такъв. Един от тези показатели е очертаващата се победа над бедността в най-многолюдната страна на света.