Ще изяде ли мишката книжката?

Кристиела СИМЕОНОВА

Стане ли въпрос за нови технологии в медиите и експанзията им в съвременното общество, в съзнанието ми винаги изниква въпросът "Ще изяде ли мишката книжката?", над който преди години умуваха кандидат-студентите в СУ. Ще изместят ли новите технологии изцяло остарелите вече хартиени носители на информация? И след време този проблем продължава да е все така актуален. Мненията и прогнозите по въпроса са разнопосочни.
След сгромолясването на продажбите на изданията и скромните приходи, които носят версиите онлайн, бъдещето на печатните издания не е никак розово. Според оценка на агенция "Мудис" перспективите за сектора са "отрицателни". Много вестници се опитват да реализират приходи от изданията си онлайн чрез различни канали, но е малко вероятно тези печалби да са достатъчни, за да компенсират загубите от изданията на хартия, подчертава анализаторът Джон Пучала в оценката. Пълната трансформация, която напълно би премахнала изданията на хартия, би позволила да се направят големи икономии в производството и разпространението, но загубите на приходи в резултат на това все още са много високи, за да се решат вестниците на нея, добавя той.
Според Световната асоциация на вестниците обаче печатните медии продължават да изпреварват интернет по брой на читателите, с ежедневна читателска аудитория от 2,3 млрд. души, докато 1,9 млрд. се информират от мрежата. В анализа си асоциацията отбелязва, че дори в рекламната област печатните медии запазват предимство, макар икономическата криза да им се е отразила. Председателят на асоциацията - индиецът Джейкъб Матю, вярва в доброто бъдеще на печатните вестници. "Докато съдържанието бъде добро, вестниците ще имат успех", заявява той. Матю отхвърля песимистичните прогнози, че печатните вестници ще изчезнат след 20 до 40 години. "Не вярвам на тези прогнози. Трябва да присъстваме на всички платформи - печатни вестници, интернет, таблети, мобилни телефони, но една няма да замени друга", твърди той.
През XXI век основен критерий за успешност на информационните канали е оперативната ефективност и актуалността на съдържанието. Това принуждава читателите да се обръщат все повече към цифровите медии, в ущърб на традиционните вестници. Изглежда, че вестникът няма големи шансове да оцелее при тази смазваща конкуренция с интернет. Един от недостатъците на вестника е, че се конфронтира с изискванията на новото поколение. За младите новините от вчера са точно това - новини от вчера. С разрастването на интернет се добавиха нови услуги, предоставящи информация - Web 2.0, Social Media, нови мрежи и платформи, превръщащи се в своего рода филтри за новините. Интересни текстови, аудио- и видеоматериали се предават по мрежата от източници, в които имаме доверие - познати и приятели. Интернет предлага задълбочена информация за всичко, което ни интересува, обикновени хора пишат по-независими критики от професионалните журналисти. И ако се случи нещо особено, всеки би могъл да бъде репортер. Дигиталното пространство е по-достъпно, по-гъвкаво, по-интерактивно, по-забавно, по-свободно.
Игнорирайки обаче предсказанията за края на стария тип вестници, американският милиардер Уорън Бъфет залага на традиционния печат, като инжектира милиони долари в закупуването на маса местни издания в САЩ. Миналата година най-уважаваният инвеститор на САЩ извади 300 милиона долара, за да ги вложи в този сектор, който мнозина смятат, че принадлежи на миналото. "Смятам, че вестниците са с важно локално значение и имат бъдеще", заявява Бъфет и добавя, че компанията му ще купи и други вестници през следващите години, като даде предпочитание на "средните градове и на селищата със силна идентичност".
Вестниците вървят към своя залез. Представените по-долу примери, за съжаление, потвърждават тази черна прогноза. Някои ще се съгласят с използвания епитет черна. Това са хората от по-старото поколение, може би, хората традиционалисти, не желаещи да заменят усещането да се докоснеш до вестника. Не може да се опише точно с думи, но много по-различно е усещането да разлистиш вестник, списание или книга в хартиен вариант, отколкото на четеца например. Много ежедневници са на система, а други са вече в моргата. Във Франция много вестници се държат над водата само благодарение на помощи от държавата - за сметка на качеството на осведомяване. През последнните 10 години общият тираж на всички всекидневници в Германия е намалял с 20 на сто. И за да привлече нови читатели, немският таблоид "Билд" в чест на своята 60-годишнина излезе в рекорден тираж от 41 милиона екземпляра, и то безплатни. От редакцията са пояснили, че акцията е насочена преди всичко към хората, които досега не са чели "Билд".
Най-засегнати обаче са изданията в САЩ - "Роки маунтин нюз" например вече не се издава въпреки продаваните 350 000 екземпляра дневно и 150-годишния си славен живот, "Бостън глоуб" също може да бъде спрян, а "Сан Франциско кроникъл" има последна отсрочка - големият град може да остане без вестник.
Активното развитие на интернет и повсеместното внедряване на новите технологии оказват огромно влияние на производството на печатно съдържание. Вестникарските издателства все повече губят читатели, тиражите на вестниците и списанията намаляват, а с тях спадат и приходите на издателите от реклама. Тази спирала става още по-стръмна и вследствие на световната криза. Около 80% от приходите на всеки вестник се дължат на рекламите, но безплатните сайтове за обяви отвличат с изумителна скорост традиционните рекламодатели в печатните медии. Останалите 20% от приходите идват от продажби, но тиражите постоянно понасят унищожителни удари от алтернативните медии. Тогава какво е бъдещето пред издателския бранш? И има ли изобщо такова?!
Професорът в областта на медиите от Нюйоркския университет Клей Шърки казва: "Не ни е необходим вестник, трябва ни журналистика". Наистина ни е необходима. Визуализирана на хартия, тя не променя качеството си. Журналистиката на високо ниво не зависи от медията. И печатните медии може и да оцелеят. Ако се променят драстично обаче. Ако обясняват причини и предпоставки, ако изказват мнения, ако са оформени по-добре визуално, ако комуникират с читателите си, а не изпращат броевете си ей-така, някъде в нищото. Истината е, че с напредъка на социалните медии традиционните все пак се опитват да се адаптират по някакъв начин - например безплатни вестници, които се раздават в метрото. Или притурки към печатните медии - книги и дискове. Така че все пак има адаптация. Истината е, че бъдещето на медиите зависи от това да продължават да се нагаждат към новата ситуация.
По мнението на експертите от американската компания за маркетингови и индустриални проучвания IBISWorld през 2012-2013 г. ще настъпи времето на "голямата промяна", в процеса на която издателите на печатна продукция активно ще изследват всички възможни канали за продажба на цифрово съдържание. В резултат на това към 2020 г. съотношението между двете ще се измени радикално. Ако през 2007 г. пазарният дял на дигиталното съдържание бе по-малко от 10%, то към 2014 г. то ще заема вече 28%, а през 2020 - 58%. Тази прогноза обаче не предвещава гибелта на традиционния печат, а началото на нов, цифров век в сферата на издателския бизнес.
Всъщност този преход е реален шанс за голяма част от изданията. Смартфоните, таблетите и дигиталните четци им дават възможност да открият нови пътища за развитие. Специалистите от mediaIDEAS прогнозират, че към 2014 г. световният пазар на електронните книги и таблети ще съставлява 32 милиона единици, а през 2012 г. - 2 милиарда. Ако към тази бройка добавим и смартфоните, то количеството се увеличава двойно - до 4 милиарда. Четири млрд. потребители - това са 4 млрд. потенциални читатели. При това разпространението на съдържание няма да се ограничава от езиковата бариера, тъй като и в момента съвременните технологии на превод (колкото и несъвършени да са все още) позволяват хора от различни държави да се запознават с информации, публикувани на всички основни международни езици.
Преходът към цифровия формат обаче ще постави издателите пред редица нови проблеми. Основният от тях - създаване на търсеното съдържание и намиране на достъп до "своите" читатели. По данни на американската компания Codex 23% от потребителите, преди да извършат "цифрова" покупка (а тя най-често става чрез дългосрочен абонамент), първо се запознават с изданието в реалния свят, т. е. на хартия. Това означава, че наличието на традиционна печатна версия може значително да увеличи продажбите на неговото електронно копие. Именно по тази причина хартиените вестници и списания ще продължат да съществуват и за в бъдеще, успоредно със своите електронни варианти, макар и в по-ограничени обеми. Следователно бъдещето на печатните медии се крие в съчетанието между цифрово съдържание и традиционните хартиени носители.
Вестникът, с всичките си слабости, играе изключително важна роля във всяко общество. В идеалния си класически вариант той може да бъде регулатор, надежден източник на информация и социално огледало. Често по езика, тематиката и отношението към истината на даден ежедневник човек може да си състави цялостна картина за състоянието на съответното общество. А влиянието на вестниците в исторически аспект не се нуждае от обсъждане (Уъдуърд и Бърнщайн дори свалиха американски президент с репортажа си за аферата "Уотъргейт"). Да не забравяме огромното културно наследство, което дължим на вестниците: Марк Твен, Габриел Гарсия Маркес, Камю, Киплинг, Славейков, Ботев... Нямат брой великите писатели, чиито пера са били родени и рафинирани в ежедневния печат. Въпреки че и аз съм чедо на технологизираната ера, не мога да си представя времето, когато печатните медии ще изчезнат съвсем. А и не искам! На мен ще ми липсва старият вестник! А на вас?!


След 244 години "Енциклопедия Британика", която постоянно се отпечатва от първото си издание в Единбург, Шотландия, през 1768 г., обяви, че спира да излиза на хартия и преминава в дигитален формат. Според президента й Хорхе Кауз от известно време компанията е прозряла "края на печатните издания". През 1990 г. са били продадени рекордните 120 000 броя, които са намалели тройно още през 1996 г., а през 2009 г. са били едва 8000 броя.