Ще разберат ли британците истината за Ирак?

Ако хората знаеха истината, войната щеше да спре утре. Но, разбира се, те не знаят и не могат да знаят. В апогея на Първата световна война тези думи изрича пред "Гардиън" тогавашният британски премиер Дейвид Лойд Джордж. Целенасоченото изкривяване на истината - заради нечии интереси, в не малко случаи води до погубване на човешки животи. И до днес все така актуален остава въпросът защо започват войните, оправдани ли са които и да било войни. Защото паралелно на тях се водят един други войни, които обикновените хора не виждат, защото някой не иска реалната действителност да бъде видяна, скриването или изкривяването й е по-угодно. Именно тяхна е целта да убеждават в законността на войните - дали в Ирак, дали в Афганистан, дали нахлуването във Виетнам, дали бомбардировките над Хирошима и Нагасаки, дали Първата световна война. И до ден-днешен например британците не спират да се вълнуват защо страната им влезе във войната с Ирак.
Миналата седмица британският премиер Дейвид Камерън за пореден път поиска комисията "Чилкот", отговаряща за разследването на обстоятелствата около участието на Великобритания във войната в Ирак, незабавно да определи дата за публикуване на окончателния доклад.
Разследването, провокирано от големия обществен интерес, бе оповестено от бившия британски министър-председател Гордън Браун на 15 юни 2009 г. Официално то започна на 30 юли същата година. Независимо от факта, че последните публични изслушвания бяха проведени през 2011 г., публикуването на резултатите от доклада непрестанно се отлага. Равносметката е следната - 6 години и 10 млн. лири от джобовете на британските данъкоплатци, а

резултатът - никакъв

В същото време засегнатите от незаконната война хора все още очакват да получат своите отговори. Жертвите от британска страна в иракската инвазия са 179. Техните роднини искат да разберат истината.
Непрестанните отлагания на публикуването на доклада - последно заради парламентарните избори през май, парализират британската външна политика, включително и способността за връщане на общественото доверие, убедени са редица анализатори. Дългоочакваният доклад е определян като най-важния документ за британската външна политика след края на Втората световна война. Защо тогава все още не е публикуван този важен документ? Въпросите са много, съмненията - също. Очевидно докладът ще разкрие - или ще потвърди, истини, неугодни някому. При поемането на разследването, което трябваше да продължи 1 година, сър Джон Чилкот заяви: "няма да се плашим от отправяне на критики нито към институции или към процеси, или към физически лица, когато критиките са наистина оправдани". Очевидно обаче критиките ще разкрият много.
Целта на комисията "Чилкот" е да определи уроците, които могат да се научат от войната в Ирак. В началото Чилкот, който е участвал в няколко други подобни разследвания, сред които и докладът "Бътлър", който анализира твърденията на разузнаването за оръжията за масово унищожение на Ирак, определи основните опорни точки на доклада. Той разглежда периода от лятото на 2001 г. до края на юли 2009 г., обхващащ кампанията преди избухването на войната, военните действия и последиците от нея. По този начин

ще бъде обмислено участието на Великобритания в Ирак

включително и начинът, по който са взети решения и предприети действия, за да се установи колкото е възможно по-точно какво се е случило и да се изведат поуките. По думите на Чилкот, това ще гарантира, че "ако се изправим пред подобни ситуации в бъдеще, правителството ще е подготвено да отговори по най-добрия и ефективен начин, в защита на интересите на страната".
Първите две години от разследването бяха посветени на публични изслушвания - на военни фигури, на правни експерти и на политици. След това разследването се сблъска с проблем - правото на отговор на тези, които попадат под прицела на критиката. Това е и една от причините, довели до забавянето на доклада.
Безспорно най-спорният момент обаче засяга документите и записите от разговорите между тогавашния британски премиер Тони Блеър и американския президент Джордж Буш точно преди инвазията. Чилкот поиска да публикува 25 послания на Блеър до Буш и над 130 записи на разговори между двамата. След няколко години на интензивни спорове със секретарите на кабинета през 2014-а  се достигна до съгласие да бъдат публикувани само "малък брой откъси" или само "същността" на съдържанието на документите. Говори се за едно писмо, датиращо от времето точно преди Камарата на общините да гласува през март 2003 г. дали страната да влезе във войната. Както се твърди, в писмото, връчено на съветника на Буш по националната сигурност Кондолиза Райс, Блеър заявява следното:

Ти знаеш, Джордж, каквото и да решиш да направиш, аз съм с теб

След като миналата година групировката "Ислямска държава" започна да вилнее в Ирак, бившият британски премиер Тони Блеър, който трупа милиони от консултантска дейност в Близкия изток, заяви пред Би Би Си, че "нахлуването в Ирак през 2003 г. не трябва да бъде сочено като причина за сегашните придружени с насилие бунтове, които са обхванали страната". Но добре знаем, че водената от САЩ инвазия в Ирак доведе до тоталното й сриване като единна държава. А и доста информации сочат, че в редиците на "Ислямска държава" влизат бивши генерали от управлението на Саддам Хюсеин.
По време на изслушванията пред комисията "Чилкот" Тони Блеър заяви, че "не съжалява" за свалянето на Саддам Хюсеин, като твърди, че светът сега е много по-сигурен и Ирак замени "сигурността на потискането" с "несигурността на демократичните политики". Той обвини за провала на иракската окупация липсата на американски войски и някои неправилни стъпки. "Аз искрено вярвам, че ако бяхме оставили Саддам на власт, дори и с това, което знаем сега, все пак щеше да се наложи да се справим с него, и то при обстоятелства, когато заплахата е по-голяма, а и вероятно когато би било по-трудно да се мобилизира подкрепа за справяне с тази заплаха."
Впоследствие, давайки показания пред комисията, бившият шеф от МИ-5 Илайза Манингъм-Булър разкри, че предупрежденията за наличие на терористични заплахи, идващи от привлечени от "Ал Кайда" млади британски мюсюлмани след интервенцията в Ирак, са се увеличили толкова, че МИ-5 поискала и получила 100-процентно увеличение на бюджета. По думите й, войната е била съществен фактор за

радикализирането на млади мюсюлмани във Великобритания

Тези показания опровергават твърденията на Блеър, че войната в Ирак е спасила Великобритания от евентуални терористични нападения.
Великобритания организира четири отделни разследвания за различните аспекти на войната в Ирак - законността й, как разузнавателните дании, а и юридическите съвети са били манипулирани в подкрепа на решението за влизане във войната. През 2003 г. Комитетът по външните работи и съвместният парламентарен Комитет по въпросите на разузнаването и сигурността разглеждат разузнавателната дейност, използвана, за да бъде оправдана войната. През януари 2004 г. разследването, ръководено от лорд Хътърт, проучва обстоятелствата около смъртта на учения и оръжеен експерт в областта на химическите оръжия д-р Дейвид Кели. Подозрения буди фактът, че документите и свидетелствата са засекретени за период от 70 години. Д-р Кели участваше в мисиите за издирване на оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсеин - добре скалъпеното оправдание за нахлуване в Ирак. Още преди началото на военните действия Ханс Бликс - ръководителят на оръжейните инспектори на ООН, изпратени в Ирак да проверят за оръжия за масово унищожение, споделя пред няколко водещи медии, че не вярва режимът да е в състояние да поддържа програми за разработка на такива оръжия. Няколко месеца след началото на окупацията Бликс вече има съмнения, че в Ирак изобщо е имало такива оръжия.
Разследването "Бътлър" се фокусира върху дейността и данните на разузнаването, въз основа на които Великобритания се включва във войната. На 24 септември 2002 г. от британското правителство пък бе публикувано досие за оръжията за масово унищожение на Саддам. Година по-късно Алистър Кембъл - говорител, прессекретар, директор по комуникации и стратегия на Блеър, подаде оставка заради ролята, която е изиграл в изготвянето на това досие.
За обществеността е ясно, че причините за нахлуването в Ирак са съшити с бели конци. А Великобритания е

верен другар на Щатите

и ги подкрепя във всяко решение, то и Блеър ясно си го е казал в гореспоменатото писмо. Но нека не забравяме, че всеки си следва интересите. Преди нахлуването в Ирак през март 2003 г. Лондон е обсъждал планове за разработване на иракски петролни находища с някои от най-големите световни петролни компании. Документираните срещи между министри и представители на петролни компании са в противоречие с официалните изявления на западни правителства и петролни компании по онова време, че не са имали интерес от военната операция. От материалите, оповестени през 2011 г., стана ясно, че през октомври и ноември 2002 г. е имало най-малко пет срещи между членове на правителството на тогавашния премиер Тони Блеър и висши мениджъри на "Бритиш петролиъм" и "Роял дъч шел".
Британците си знаят много добре, че са били заблудени, за да бъде оправдано включването на страната в иракския конфликт. Въпросът е дали официално това ще бъде оповестено. Дали докладът "Чилкот" ще види бял свят, и в случай, че види - доколко ще е реалистичен? Малцина вярват в това...

Войната в Ирак излезе скъпо на британските данъкоплатци

Тони Блеър и Джордж Буш

Сър Джон Чилкот. Той и екипът му си навлякоха обществения гняв заради големите възнаграждения, които получават за разследването, а резултати от него все още няма