Ще се помирят ли Западните Балкани на прага на ЕС?

Тези дни в Загреб празнуваха 20 години от операция "Буря", при която за 4 денонощия хърватската армия успява да установи контрол върху сепаратистката област Република Сръбска Крайна, която всъщност представлява 1/3 от територията на днешна Хърватия и се е намирала под прякото влияние на Белград по време на войната в бивша СФРЮ. В Сърбия този ден е ден на траур, защото по време на офанзивата 200 хил. сърби са били принудени да напуснат домовете си в бяг от очаквани зверства от страна на хърватските войници. Домовете им завинаги са останали далеч от тях и сърбите са убедени, че това си е чисто етническо прочистване. След войната управляващите в Загреб винаги са се стремели да отстояват позиция за освободителен характер на хърватската офанзива в Клин през 1995 г., а Белград е настоявал за признаване на геноцид над сърбите в тази територия. В началото на годината Международният съд в Хага, към който се обърнаха и двете страни в желанието си да защитят тезите си, отхвърли взаимните обвинения в геноцид на Хърватия и Сърбия, но потвърди етническата чистка. Загреб твърди, че 180 хил. хървати също са напуснали домовете си, а Белград настоява, че освен колоните бежанци повече от 2,5 хил. сърби са били избити след военните действия, и то само защото са останали в областта.
Историята на Балканите е пълна с информации за кървавите и безпощадни битки между сърби и хървати през целия XX век и

всеки обвинява другия

за собствените си мъки и жертви. Едните не престават да напомнят за престъпленията на хърватските фашисти през Втората световна война и да ги сравняват със събитията по време на войната, която разпадна СФРЮ, а другите са убедени, че в дъното на всичките им беди и падения са именно сърбите. Да се говори за честно преосмисляне на собствени военни престъпления от двете страни на тази балканска барикада е задача с повишена трудност. Напротив, повечето хървати и сърби са убедени, че "сенките на войната никога няма да избледнеят", както се пише в собствените им медии. Който и да е на власт в Загреб и Белград, независимо дали е ляв или десен, без притеснение е залагал на националистическата карта в желанието си да спечели сърцата на съгражданите си и едва ли ще се стигне до действия за подвеждане под отговорност на лицата, замесени във военните престъпления като цяло. Както се казва, правото и справедливостта невинаги вървят заедно, и то не само в тези две страни.
В същия дух е и споменът за Сребреница, където отново Белград е обвиняван за избиването на 8 хил. босненски мюсюлмани през 1995 г. по време на същата война, но някак остават скрити за наследниците на загиналите и за света политическите, логистичните, оперативните и защо не геополитическите предпоставки за извършването на подобни престъпления. Престъпления има винаги и от двете страни в една война, но

прошката не е сред особено ценените качества

на Балканите. Случката със сръбския премиер Вучич, който се реши тази година на поклонение в Сребреница, е поредното доказателство. Помирението сигурно отново ще се отложи. Без съобразяване с европейски директиви и натиск. Затова пък Милорад Додик, президент на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, не спира да твърди, че текат процеси за превръщане на трудно функциониращата страна в шериатска държава. Според него Бакир Изетбегович, член на колективния орган за управление на Босна, син на онзи Изетбегович, който съдейства за Дейтънското споразумение, е в основата на действия за създаване на еднонационална Босна и Херцеговина чрез установяване на водещо място на мюсюлманската религия. Колко ли трябва на един балканец, за да запали чергата на цял регион? И то в момент, когато в Германия се дискутира въпросът за въвеждане на визи към страните от Западните Балкани.
Ситуацията явно е радикализирана, щом от началото на годината 80 хил. души от региона са поискали убежище в страната на Меркел, от които повечето са от Албания, Косово и Сърбия. Всъщност Косово няма безвизов режим за ЕС, но данните са за близо 60 хил. косовари, които напират за Европа. Дали са фалшиви бежанци е друг въпрос. А дали ще настъпи време за коригиране на грешките и за промяна на геополитиката, която ще усмири не само Балканите, никой не може да е сигурен. Знае се, че кърваво минало преследва доста босненци и косовари, които са напуснали домовете си по време на войната през 90-те години в бивша СФРЮ и са се установили не само в Европа, но и в САЩ. Сред босненските бежанци има и военнопрестъпници, отговорни за зверства по време на войната. Има и косовари, които никак не са с чиста съвест по отношение на злодеяния към съграждани от друг етнос и с друга религия.
Както се казва,

болезнените спомени трудно се преодоляват,

а останалите на Балканите биха искали най-после да се установи траен процес за преминаване в друг стадий на развитие - европейски и носещ просперитет. И управляващи, и граждани все още искат държавите им да станат членки на ЕС, за да настъпи поне помирение, независимо от десетките нерешени двустранни спорове. Особено сред страните от бивша СФРЮ. Правото на вето често виси като заплаха над онези държави, които трудно намират път за преодоляване на десетилетните проблеми от всякакъв род. Словения например дълго време беше наложила вето върху преговорния процес на Загреб за членство в ЕС и то поради стар граничен спор. Пиранският залив, 20 км ивица излаз на Адриатическо море, е една от основните теми между двете съседки след разпада на СФРЮ. С посредничеството на ЕК през 2012 г. двете страни се решават на създаване на арбитражен съд, който да реши въпроса и то под председателството на френски съдия. Ветото на Словения падна, Хърватия вече е член на ЕС, а окончателното решение на арбитражния съд се очаква в края на годината. Но избухна нов скандал. Оказа се, че Любляна е получила неправомерно изпреварваща информация от Хага чрез посредничеството на словенски член на трибунала, който вече връчи оставката си след разкритията. Предадената от него информация на официалните власти в Словения съдържа решение в полза ва Любляна, на която е предвидено да получи 2/3 от Пиранския залив, а Хърватия- 1/3. По правило Загреб е настоявал за равно деление на залива, т.е. 50 на 50. Странно, но първите публикации на записите от провежданите разговори за размяна на информация от Хага стават в сръбската преса. Скандалът е налице, хърватските управляващи говорят за "невалидно споразумение" и "загуба на доверие в съда", а словенските медии сякаш са разделени в настроенията си. Едни настояват "да не се засяга валидността на споразумението", а други говорят за шпионаж, който ще върне процеса към начален стадий. Хърватия вече е член на ЕС и ветото не е в ход.
Преследването на национални вътрешнополитически цели понякога може да стане чрез проектирането им върху общоевропейски интерес, но

успехът не е гарантиран

В случая европейският съд е компрометиран, а страните ще продължат да спорят. Може би е редно и ние да се замислим повече, когато става въпрос за използване на европейски права като вето за постигане на дадени цели. Имаме си и ние наши  нерешени въпроси със съседи, а методите за постигане на успех не винаги са тези, които са на масата на преговорите. А дали се владеят, е друг въпрос. Никой не може да гарантира, че няма да ползва например вето за натиск върху даден преговорен процес, защото и правителства, и възгледи се сменят, както често се казва. Особено в социалните мрежи. Те се оказаха мястото, където и лидери казват онова, което не биха искали да оформят в класически документи. Но биха искали да стигне навреме до другата страна. В това отношение Балканите не изостават. Видно е. А дали ще се стигне до помирение няма как да гадаем на този етап.

Дали пътят към ЕС ще помогне на страните от Западните Балкани да загърбят болките от миналото и да решат все още нерешените си проблеми?

Загреб отпразнува с военен парад 20 години от операция "Буря"

На тазгодишното поклонение в Сребреница участие взе и сръбският премиер, само че бе замерян с камъни

Все по-усилено в Германия дискутират въпроса за въвеждане на визи за Западните Балкани, за да се намали мигрантският поток