Ще се справи ли ЕС с балканските неволи?

Януш Бугайски отново ни предупреди в София, че "живеете в опасен регион, внимавайте". Още Сюлейман Демирел, дългогодишен турски президент и премиер, категорично заявяваше при всички свои официални срещи с наши делегации, че "Балканският полуостров винаги е бил от огромно значение за Турция. Имаме общо наследство и вярваме, че ще имаме и общо бъдеще". Теза, която с други думи и много конкретика бе развита обстойно и от проф. Давутоглу, турски премиер, в основополагащия му труд "Стратегическата дълбочина". А честите посещения на турски водещи политици в Сараево, Прищина, Тирана, Скопие само потвърждават, че в Турция не само говорят, но и действат съгласно  утвърдени свои стратегии за влияние и политики.
След събитията в Скопие и Куманово от Москва се чуха гласове, че на практика случващото се всъщност е част от процес за намаляване на руското влияние на Балканите, което САЩ налагат чрез използване на албанската карта. Дали е нова "цветна революция" или Косово е само бурмичка в зъбчатото балканско колело, което лети към прекрояване на граници, може и да се спори. Безспорно е обаче, че растат информациите за увеличаващия се брой загинали албанци мюсюлмани в битките, които "Ислямска държава" води на територията на Ирак и Сирия. Разрастват се и версиите, че политическото прекрояване на картата на Балканския полуостров е в ход, а ЕС го наблюдава отстрани с надеждата, че този път регионът няма да пламне в кървави свади. Но Унгария започва строеж на 4-метрова стена по границата си със Сърбия, защото само тази година казват, че близо 50 хил. мигранти, повечето косовари, са потърсили убежище в големите унгарски градове, за да осигурят различен живот за семействата си. Ето това е балкански проблем, който и най-големите на европейска територия американски бази в Косово не са разрешили.
Регионът си има стари проблеми, които надеждата за членство в ЕС не стига, за да бъдат преодолени. Но след т.нар. Берлински процес, който Германия обяви като своя инициатива миналата година, може би Брюксел ще се завърне на Балканите с активност, която ще заличи чувството, че Европа е само наблюдател и отсъства съзнателно от балканските събития. И без да предизвиква опасения, че православните народи в региона са оставени в ситуация на омаломощаване с цел прекъсване на стари връзки. Аналогът със случващото се в Близкия изток в това отношение не е случаен.
Сигурно затова е важен и обявеният от ЕК Европейски семестър за по-тясна координация на икономическите политики, където Балканите присъстват приоритетно. Явно Еврокомисията е решила, че политическите проблеми на страните кандидатки за членство в ЕС от Западните Балкани ще бъдат решени по-бързо чрез преодоляване на икономическите проблеми, а това изисква незабавни дълбоки структурни реформи. Различното тази година е, че се акцентира върху изграждането на регионални мрежи и се препоръчва там да бъдат насочени инвестициите. Факт е, че балканските страни са изолирани една от друга и по отношение на транспорт, и по отношение на енергийни потоци, без значение дали това е било направено пак по решение на външни сили. Ако балканските страни кандидат-членки се разгледат една по една, веднага ще се установи колко еднакви въпроси за решаване имат и колко близки са статистическите им данни в областта на икономиката.
Черна гора например от 3 г. води преговори за присъединяване и казват, че е най-напреднала в процеса на евроинтеграцията, но нямала пазарна икономика като при страните членки. Сивата икономика и фискалната дисциплина са проблем за Черна гора, но и за всички на Балканите. Безработицата е около 19% и се очаква да бъде намалена само с 1% тази година. В Сърбия безработицата е 21%, в Македония и Босна и Херцеговина - по 27%, в Албания - 16,5%, в Косово - 29% (най-високата в региона).
Препоръките към Черна гора са в посока реформи в образованието, синхронизиране на транспортната стратегия с регионалните програми за свързване, подобряване на бизнес средата, допълнителни ограничения за ранно пенсиониране и реформи като цяло в пенсионната система, поправки в трудовото законодателство и т.н. Позната картина.
Сърбия получи статут на преговаряща, но не е отворила нито една преговорна глава, и макар премиерът Вучич да твърди, че страната е направила крачки напред в процеса на евроинтеграция, не се очаква тази година да започне реални преговори с Брюксел. Критиките са, че съществува прекалено мощно влияние на държавата в икономиката, че е налице недоразвит частен сектор, лоша инфраструктура, сива икономика, малко инвестиции и неразвита конкуренция. В резултат препоръките са да се приватизират с предимство големите държавни предприятия, а после и всички останали, да се намалят държавните помощи, да се оптимизират регулациите, да се реформира пазарът на труда, да се стимулират частните инвестиции и др. Не трябва да се забравя, че след разпада на СФРЮ на Сърбия й трябваше доста време, за да свикне с новата обстановка. А последва и раздялата с Черна гора през 2006 г., което заедно с Косово е горчив спомен за всеки сърбин. Преразглеждането на миналото определено не е преодоляно, но на хоризонта е и нов страх - дали Войводина, тяхната Добруджа, няма да последва този път на самоопределяне. Сръбските медии не забравят да споменават за т.нар. външни фактори, които често насочват определени настроения в желано русло. Някои му казват "извиване на ръце" за постигане на цел. Но Белград вярва, че независимо от умората и натоварването с много проблеми ЕС няма да забави прекалено дълго процеса на разширяване в Западните Балкани. Независимо от усложнените условия за новите кандидат-членки. Дали глави 23 и 24 ще се отворят първи и ще се затворят последни, е важно преди всичко за екипите, които работят по присъединителните изисквания. По-важното е, че Сърбия не си поставя невъзможни срокове и премиерът й твърди, че 2018 г. е добър вариант за преодоляване на "препятствието ЕС". И друго - "ние трябва да знаем какво да искаме", т.е. "време е да мислим за бъдещето". В Белград подкрепят Берлинския процес и се надяват следващото заседание във Виена да конкретизира "идеята за пътните връзки в региона". И не само, но все пак не е приемливо сърбите в Косово да набират Белград с код, нали? И то, като не са тайна разминаванията в редица становища на сръбския президент и премиер, което някои определят като противоречия. А за капак Великобритания се кани да внесе за гласуване в ООН резолюция, която да определи случилото се в Сребреница като геноцид. На Балканите винаги се е знаело коя т.нар. "велика сила" зад кого стои и чии интереси защитава.
Македония е преговаряща за членство страна от 10 г., но няма отворена глава в преговорния процес. Твърди се, че се дължи на ветото на Гърция. В същото време има най-висок икономически растеж в региона - 4 процента. Има ниско ниво на публичния дълг и бюджетен дефицит в рамките на 3%, но се изисква подобряване на публичните финанси, реформа на пазара на труда, подобряване на бизнес средата, борба с корупцията и сивата икономика, подобряване достъпа до финансиране на малките и средни предприятия, ускоряване процесите на фалит, гаранции на държавата за изостанали плащания, осигуряване свобода за медии и слово и т.н. Но Македония си има и своята политическа криза, преговори под егидата на САЩ и ЕС за организиране на нови парламентарни избори следващата година, етнорелигиозни противоречия и заплахи, които дават основание да се предполага, че Охридското споразумение (както и Дейтънското в БиХ) само е отложило пожара и не е гарантирало дълготрайно решение за проблемите в младата държава. Получилата се дестабилизация може и да е следствие от решението за "Турски поток", но при всички случаи не дава основание за кой знае какъв оптимизъм в развитието на страната като единна. Някои казват, че опозицията е поискала и преразглеждане на сделките, които са осигурили китайски и руски инвестиции по Вардара, и ако информациите са верни, напрежението скоро няма да отшуми.
Албания от миналата година има статут на преговаряща за членство в ЕС, но и там реално не са започнали преговорите. Признават от Брюксел, че страната има напредък по отношение на редица реформи, но изостава в банковия сектор и има високо ниво на необслужваните кредити. Най-сериозно е положението в областта на пазара за електричество. Настоява се за намаляване на загубите при разпределение и подобряване на събираемостта на дължимите сметки, т.е. да се либерализира енергийният сектор. Проблемите в образователната система и акредитацията на университетите са отбелязани специално при препоръките на ЕК. Дежурните са за подобряване на бизнес средата, намаляване на административното бреме, приемане на транспортна стратегия, борба със сивата икономика и корупцията. Отделно са изблиците за Велика Албания, които от устата на премиер звучат като предизвикателство, и то в сложен за региона период. Всички на Балканите имат поговорката "риба се лови в мътна вода". Особено ако има кой да те праща за риба.
Най-проблемни в региона са БиХ и Косово. Трудно може да се говори за икономически реформи в Босна, защото там програмата се прави от два отделни доклада за всеки ентитет, т.е. няма цялостен доклад за мерките, който да обхваща цялата страна по сектори. Трудно функционира тази държава, трудно могат да се предложат реформи за подобряване на икономическата ситуация, и сигурно затова прогнозите са песимистични. Като се препоръчва "да се създаде единно икономическо пространство", става ли ясно как на практика да се преодолеят сложните и обикновено противоречиви правни и регулаторни рамки между отделните ентитети, т.е. юрисдикции? Всички знаят, че липсва вътрешна координация между различните правителствени нива, че има разминавания в законодателната дейност и правилата в различните рамки на тази страна. Затова и препоръките на ЕК звучат доброжелателно, но неприложимо. Иначе трябва да се създаде единно икономическо пространство, вътрешна координация, транспортна политика и стратегия като цяло, също и енергийна такава. Помнят се масовите социални протести в страната и това само потвърждава тезата, че не само икономиката не функционира като единен механизъм, но и населението е гневно, винаги може да излезе отново на улици и площади, за да напомни, че нерешаването на проблемите увеличава евроскептицизма и се губи вярата в справедливостта и правилата на новата система. Почти същото може да се каже и за Косово. Неслучайно косоварите напират към Унгария, а голяма част от оставащите живеят на гърба на роднини, които изпращат пари от чужбина. Няма нищо странно, че за пореден път ЕК е казала, че косовската икономика страда от голяма несигурност или че страната зависи от външни фактори. Критиките към правния сектор са повече от чувствителни, а надеждите за добри перспективи едва ли ще намерят потвърждение в настоящия период.
На този фон е повече от ясно, че на Балканите политическият диалог наистина трябва да се съвместява с натиск за структурни реформи и промяна на правилата в икономиката. Проблем ще са онези авторитарни правителства, които няма как да не предпочитат статуквото. Ако ЕС наистина се е обърнал към Западните Балкани, дори и да е разсрочил самото им членство, би трябвало да е осъзнал, че ако не подкрепи страните тук, може да получи рано или късно едно взривоопасно огнище на напрежение, и то на европейска територия. Процесите на етнорелигиозни противоречия, дори омраза, организирана престъпност, внушения и действия в посока преначертаване на граници, създаване на зони за влияние, политически кризи и т.н., не вещаят спокойно бъдеще. И за континента. Сигналите за разрастващи се напрежения не спират, а пропуснати възможности за навременни решения могат само да налеят вода в мелницата на губещите вяра в евроинтеграцията. Не му ли стигат на ЕС Украйна и Близкия изток?