Ще си остане ли Македония с "потупване по рамото"?

Докато Брюксел се задъхва от нестихващите вълни от бежански потоци, от проблемите със затъващата в блатото на междуособици с ясни признаци за рухваща икономика Украйна, от страхове за предполагаеми нови терористични актове, от признаци за разединение, България сякаш стои замълчана пред случващото се от 3 страни - в Турция, Гърция и Македония. Някак стихнаха и разнопосочните слова за гърците, СИРИЗА, Ципрас. Сигурно защото и доста нашенци избраха отново да летуват по гръцките крайбрежия, а ЕС наложи волята си "поради страх, а не от идеи", както се изрази Жан-Клод Юнкер. В това време Анкара насочи погледи към Ирак и Сирия и води своите битки за роля и опазване на интереси в противоположна, но не далечна от нас посока. Ние сме в изчаквателна, пасивна позиция с неясни за обществото ни политики към този наш съсед, който след изборите на 7 юни разбуни духовете по цял свят. По-важното е, че поддържаме дипломатическия бон-тон с уверения за отлични двустранни отношения и призиви за разширяване на стокообмена.
Случаят с Македония е по-различен, защото тя ни е стара болка и каквото и да се говори, все още неизживяна рана. Макар да приемаме установените граници и правото държавата да се развива проспериращо по пътя към ЕС. Включително с наша помощ и съдействие. Но трудно можем да си представим някой наш политик да постъпи като Виктор Орбан в Трансилвания, където на румънска територия живеят повече от милион унгарци и той всяка година ги посещава и лично им разяснява собствената си политика, вътрешна и външна. Е, качването в социалните мрежи на емблеми и значки със знамената на Унгария отпреди 1920 г. трудно се преглъща от официалните румънски власти, но пък и те правят същото в Молдова. Да не говорим за румънските паспорти на 1,5 млн. молдовци. Май всички граничим със собствени територии.
Но политическата криза в Македония, случилото се след кървавия конфликт в Куманово, убийството отпреди дни на командир от АНО, Джемаил Реджепи-Шипоня пак там, тревогата от признаците за подготовка на нов въоръжен сблъсък между македонските сили за сигурност и албански терористи, искането на кмета на Струга Зиадин Села Македония да стане двунационална държава и т.н. са все сигнали, че на македонците им предстои период на преодоляване на все нови и нови препятствия и то докато "непосредствените перспективи за включване на кандидат-членките от Западните Балкани не са много реалистични за следващите 5 години", както казват в Германия. Независимо от посещенията на Меркел, Могерини или Виктория Нюланд, помощник-държавен секретар на САЩ, в региона. На практика те не искат нищо друго освен малко спокойствие, защото "основна тема на европейската външна политика в момента е свързана с кризата в Украйна, санкциите срещу Русия и стремежа всичките 28 членки да говорят в един глас", казват от "Конрад Аденауер" в София. Кратко и ясно, без да се акцентира върху стремежите да се намали влиянието на Русия върху балканските страни. Всъщност след намесата на геополитиката на ЕС му се налага не само да гаси пожари, в т.ч. и в Македония, но и да поприкрива несвършената си работа за Западните Балкани. Които се чувстват забравени и пренебрегвани. Някои пък решават, че това е подходящо време за реализация на стари мечти или неудовлетворени амбиции и творят страхове за прекрояване на граници или налагане на етнорелигиозни претенции. Като в Македония, където редица наблюдатели са на мнение, че политическата й криза е вследствие на  отказа да се присъедини страната към санкциите срещу Русия и съгласие за т.нар. "Турски поток", а опозицията с нейните разкрития относно закононарушения на управляващите и оповестяване на подслушани разговори са само средство за постигане на дадени цели. Не че управляващите са "цвете за мирисане" и са "целите в бяло". Няма как да е друго на Балканите, бедни и озлобени от несправедливост и манипулиране. Но на 15 юли Македония може би си отдъхна от протести, политически крясъци и медийни спекулации. Постигнато бе споразумение между 4-те основни партии в страната и то очаквано, с посредничеството на Йоханес Хан, еврокомисар по разширяването, Иво Вайдъл, Ричард Хауик и Едуард Кукан, т.е. от цялата гама европейски партии. Политическите сили в Македония са се съгласили да работят в интерес на страната и гражданите си, потвърдили са евроатлантическата си ориентация и са се ангажирали да работят въз основа на демократичните принципи за политическа отчетност. Познати слова, нали? Но конкретиката е в създаването на преходен период до провеждането на "честни избори" на 24 април. Комисар Хан е посочил, че "няма време за губене" и бързо трябва да се създаде организация за предсрочни избори като опозиционната СДСМ ще се върне на 1 септември в Скупщината. Там тя ще е в основата на разследването на скандала с подслушванията, като оглави създадена за целта комисия и предаде своевременно материалите на прокуратурата. Има договорки за структурни реформи. През октомври ще се избере нов министър на вътрешните работи и то от опозиционната СДСМ, както и нов министър по труда и социалните въпроси. Назначенията трябва да стават след съгласуване с управляващата ВМРО-ДПМНЕ. А зам.-министрите ще са от партията, която не е излъчила министър и ще имат право на вето при законодателството, което се отнася до изборите. Предвижда се новото преходно правителство да положи клетва на 15 януари, т.е. 100 дни преди изборите на 24 април 2016 г. Премиерът ще е от квотата на ВМРО-ДПМНЕ, а една от първите задачи през тази есен ще е избирането на специален прокурор, който ще ръководи самите следствени действия, свързани с подслушванията.
Този договор или споразумение за преодоляване на политическата криза в Македония е приветстван от еврокомисар Хан с думите, че създава положителен климат в евроинтеграцията на страната. Към тези думи се е присъединила и Весна Пусич, външен министър на Хърватия, която е подчертала, че има две страни, които смятат, че Скопие трябва да изпълни още няколко условия във връзка с добросъседските отношения, например. Лесно е да се досетим, че България е една от страните, и то без да се посочват конкретните ни условия, а за името и нерешения въпрос в тази връзка с Гърция е добре да се посочи, че на този етап Атина има свои си по-важни проблеми. Утешението за Скопие е, че помогналите за постигането на споразумението евродепутати са били убедени, че сега вече има предпоставки Скопие да започне преговори за членство в ЕС. Един вид най-страшното е преодоляно, но на последвалия Съвет за асоцииране между Македония и ЕС съседката ни не е получила очаквания конкретен ангажимент за започване на преговори. Македонците не пропускат да демонстрират, че евроскептичните настроения растат и сигурно затова външният им министър Никола Попоски непрекъснато призовава Брюксел преговорите да започнат, за да се върне доверието на гражданите към процеса за присъединяване.
На 18 септември еврокомисар Хан ще е отново в Скопие, за да остане "вратата отворена за евроатлантическата перспектива", но усилията на политиците в Македония трябва да се умножат. Не бива да се забравя, че Скопие от 10 г. има статут на кандидат-член за ЕС, а миналата година Брюксел за 6-и път препоръча започване на преговори. И всеки път само получават обещания, че ще се работи по тежка програма за реформи в областта на съдебната система, върховенството на закона, медиите, изборната реформа, деполитизиране на администрацията, междуетническите и религиозни отношения, социално-икономически въпроси и т.н.  В тази връзка спорът за стойността на очилата на летуващия в Израел македонски премиер може да се приеме като сигнал, че оръжията в политическите битки в Македония не са прибрани окончателно и ще имат различни измерения. Включително и с външна намеса. Предстоят горещници в политическата атмосфера в страната. Но няма сигурност, че ще се получи нещо повече от ангажимент за започване на преговори. Още повече, че има македонски наблюдатели, които са убедени, че участието на европейските депутати в разрешаването на политическата криза в страната си е чиста проба намеса във вътрешни работи. Но на Балканите гражданите като цяло не се дразнят от европейска намеса поради ниско доверие в собствените институции и поради разочарованието от дейността им.
Ясно е само, че ЕС не може да остане неутрален. Не да прилага познатата политика на "моркова и тоягата" и да се стреми само да запазва стабилността на регионите, а да създава атмосфера на доверие и активни действия в помощ на нуждаещите се. В случая с Македония и Западните Балкани като цяло оставянето на разширяването на втори план е обезкуражаващо и дава възможност за алтернативи. А тях ги има. Колкото и да се прикрива, Евразийският съюз си е налице, а БРИКС дава и други надежди. Доверието, за което говори и Могерини при посещението си в София, се печели с доверие. Редно е и Брюксел да разчита сигналите на етапа, в който се движи историческият момент, да откроява европейските интереси и да отстоява единството си без зле контролиран натиск или васално поведение. Това би било и пример за подражание на онези балкански страни, които търсят опора за изход от мизерията и периферията на Европа. Македония също.