Швейцарската банкова тайна

Благодарение на филмите и различните телевизионни предавания швейцарската банкова индустрия е много популярна. Високо цененият швейцарски финансов сектор, в който работят над 6% от населението на страната и който съставлява над 10% от икономиката й, е подложен на международен натиск да осигури по-голяма прозрачност в опит за слагане на край на укриването на данъци, прането на пари и измамите, пише Business Insider. Вижте как протича историята на швейцарския банков сектор:

Швейцария е банков рай поне от 17-и век насам

Благодарение на неутралитета, който страната пази от векове, швейцарският франк остава стабилна валута, за разлика от други валути в Европа. В резултат на това към страната се насочват огромни средства и инвестиции. През 1934 г. Франция, ядосана от загубата на приходи от офшорни сметки, обискира офиса на швейцарска банка в Париж и разкрива имената на притежателите на сметки. Едва след обиска на швейцарска банка от страна на френските власти Швейцария приема първия си закон за финансовата тайна.
Банковият закон от 1934 г. на практика позволява на някого да си открие сметка с минимален брой въпроси, зададени от страна на банката, стига тя да е убедена, че парите не са незаконно придобити. Законът защитава данните на клиентите от трети лица, подобно на начина, по който в повечето страни лекарите или адвокатите по закон трябва да пазят информацията за техните клиенти.
Страната е една от малкото, в които според законите данъчната измама и укриването на данъци са различни неща. Измамата включва подправянето на документи, докато укриването на данъци е просто "премълчаване". Този факт е бил от особена важност през Втората световна война. Благодарение на неутралитета на Швейцария и на факта, че никоя банка в света не би приела германска валута, хората за пореден път се обръщат към швейцарските банки, за да защитят активите си. Това включва плячкосано злато на нацистите, както и спестяванията на техни жертви (швейцарските банки в крайна сметка създават фонд на стойност 1.25 млрд. долара за компенсация на жертвите на Холокоста). Тогава малки бутикови банки се превръщат в мултимилионни и милиардни банкови институции. До втората половина на 20-и век банковите закони в Швейцария остават почти непроменени.

Швейцарските банки са били на практика непревземаеми

Техните трезори са използвани за складирането на недекларирани пари и активи от всички, от богати бизнесмени, опитващи се да избегнат плащането на данъци, до корумпирани световни лидери като филипинеца Фердинанд Маркос и нигериеца Сани Абача, които са криели незаконно придобити средства. Международният натиск от страни, които смятат, че швейцарските банкови сметки се използват за укриване на данъци и пране на пари, се засилва. През 90-те години на миналия век са направени някои малки промени в опит да се сложи край на прането на пари.

През 2002 г. се намесва ЕС

ЕС е разочарован от това, че Швейцария подминава въпросите за гражданите на съюза, които са заподозрени в укриване на данъци, и започва да оказва натиск за облекчаване на законите за банковата тайна. От Берн се противопоставят и двете страни отказват да направят компромиси. Определени членове на швейцарския парламент започват кампания, с която целят банковата тайна да залегне като фундаментално право в конституцията. Нещата остават почти без промяна в следващите няколко години.
През 2007 г. започва раздвижване. Тогава САЩ се намесва сериозно, разследвайки швейцарския банков гигант UBS AG за търговия с вътрешна информация, както и за участието му в срива на ипотечния пазар. През 2008 г. един от ръководителите на UBS е обвинен в това, че е помогнал в укриването на 20 млрд. долара от щатските данъчни власти. Раул Уейл е обвинен, че е помогнал на 20 000 американци да укрият 20 млрд. долара, за да избегнат данъчно облагане (САЩ губи около 100 млрд. годишно от подобни действия). През следващата година от САЩ изискват UBS да предостави информация за 52 000 сметки на американски граждани. UBS разкрива информация само за 300 сметки, твърдейки, че повече от това би било нарушение на законите за швейцарската банкова тайна.

Швейцария омеква през 2009 г.

Президентът и финансов министър на Швейцария Ханс-Рудолф Мерц казва, че страната ще споделя информация само при получаването на "подробни молби за отделни случаи от други страни", според The Wall Street Journal. Тогава се появява черен пазар на данни. Примиренческият тон е в резултат на това, че ОИСР поставя Швейцария в черния списък като данъчен рай, който отказва да съдейства. В крайна сметка страната подписва 18 споразумения с най-важните си партньори.
Стената, издигната около швейцарското банкиране, започва да се пропуква. В края на 2009 г. правителството на Швейцария се съгласява да предостави на щатските данъчни власти информация за 4450 сметки в UBS и да плати глоба в размер на 780 млн. долара в замяна на отказ от страна на САЩ за данните от 52 000 сметки. Шест месеца по-късно страната обаче оттегля обещанието си, заявявайки, че швейцарският съд го е обявил за противоконституционно. Швейцарските власти продължават да преговарят с американските си колеги.
През миналата година е сключена ключова сделка, която ще позволи на британските власти да облагат с данъци швейцарски банкови сметки. В същото време кражбите на данни от банките доведоха до налагането на глоби и изпадането за пореден път в неудобно положение от тяхна страна. Credit Suisse и Julius Baer трябваше да платят на германските власти 200 млн. долара и 66 млн. долара респективно, за да прекратят разследванията, породени от кражбата на данните за сметките на стотици клиенти, които вероятно не са ги декларирали.

Втората бомба падна през 2012 г.

В САЩ министерството на правосъдието и данъчните власти се опитват да разпъват все повече мрежата, за да улавят още прегрешили швейцарски банки. Така в нея пада Wegelin and Co. - най-старата и най-голяма непублична швейцарска банка, основана през 1741 г. Wegelin беше принудена да продаде по-голяма част от дейността си на Raiffeisen Group, след като от САЩ й повдигнаха обвинения за опит да укриване на данъци. Какво следва?
Швейцария най-накрая предостави на щатските власти данни за банковите си служители, които са обслужвали американски клиенти, подозирани в укриване на данъци. Има обаче една уловка. Данните са кодирани. "Данните ще бъдат разкодирани само след като сме намерили решение със САЩ за всички, които са разследвани", заяви финансовият министър на Швейцария пред Reuters.
Прехвърлянето на данни стана факт, след като от САЩ определиха 30 януари за краен срок за разследваните банки да предоставят данните за тяхната дейност или да бъдат изправени пред съда. Швейцария в момента има трудната задача да запази традицията на потайност в банковия си сектор и в същото време да успокои чуждите правителства. Някои швейцарски банкери са притеснени. "Изглежда САЩ стрелят по всичко, което видят, и не знаем кога това ще спре. Мисля, че вероятността да бъдат повдигнати обвинения на друга банка е доста голяма", заявява банкер от Женева пред Reuters. Но швейцарските банки и най-вече техните клиенти започват да се оглеждат за нови хоризонти.