Силата като аргумент

В логиката има максима: не заменяй силата на аргументите с аргументите на силата. Именно това обаче се опитва да направи ръководството на БДЖ. Вчера, в дванадесeтия ден от железничарската стачка, шефът на държавната, подчертавам държавната компания Йордан Недев заяви, че вероятно заплатите в дружеството няма да бъдат изплатени, за да може спестената от възнаграждения сума да се използва за погасяване на дълга за мотрисите. Това е поредният опит за извиване на ръцете на протестиращите железничари и за създаване на конфликти между тях. Как иначе да наречем подобна закана, след като работниците в железницата са напълно беззащитни - от една страна, защото няма закон, който да ги брани, а от друга, защото в БДЖ няма подписан Колективен трудов договор. Договарянето на КТД е сред исканията на протестиращите железничари. Вместо отговор - заплаха и натиск от позицията на силния?
По принцип работадателите нямат право да бавят заплатите. Това е и аргументът, с който Главната инспекция по труда прави своите проверки. И ако са сгазили лука, ги принуждава да се издължат. Синдикатите отдавна предлагат да бъде криминализирано неплащането на възнаграждания, но досега тази идея удря на камък. И понеже няма закон, който да обуздае наглостта на чорбаджиите, техните интереси са защитени. А понятие като неморално за тях е дума без смисъл. Защитени са и безчинствата им, защото са си въобразили, че могат да дерибействат от позицията на силния. А забравят, че управляват народните пари.