Силата на суеверията, или за слабостта да виждаме знаци във всичко

Хората вярват още от зората на човечеството, че свръхестествени сили управляват живота ни или, най-малкото, оказват определено влияние върху съществуването ни. Появата на суеверия се дължи най-вече на страха от неизвестното, както и на неувереността ни, че сме способни да бъдем единствени господари на собствената ни съдба. И мнозина от нас с набор от откровено ирационални действия се опитват да противодействат на лошите поврати в живота или пък напротив - да предизвикват щастливи събития в него. Затова някои чукат на дърво, други правят и невъзможното, за да избегнат срещата с черна котка, трети плюят в пазвата си против уроки, разказват сънищата си на течаща вода и вършат още куп необясними от научна гледна точка неща.

Суеверията са доста чести, много добре познати и широко разпространени в културите на различни страни от цял свят. Има обаче и вярвания, характерни само за дадена държава, които обаче се възприемат от останалите, по-рационално мислещите хора, като абсурдни.
Даването на живот се смята за най-важната част от житейския ни път. Може би затова и едни от най-причудливите поверия са свързани именно с бременността, раждането и самото бебе. Жените, които чакат дете в Гвиана, не бива да ходят с обувки на токчета. В противен случай, според разпространеното в тази страна суеверие, бебето ще се роди кривогледо. Напълно логични обаче изглеждат традициите в Япония бременните да поддържат банята си идеално чиста, ако искат здраво дете. Суеверие в Англия пък предупреждава бъдещите майки да стоят далеч от зоологическите градини, тъй като лъвовете и тигрите се разяряват при вида им. В Китай жените не трябва да удрят животно по време на бременност, защото рискуват бебето им да заприлича на него и да се държи по същия начин. На много места по света, включително и в България, поверията препоръчват жените да не си режат косите, докато чакат дете, тъй като има опасност то да се роди плешиво или да се промени полът му. В други страни настояват бременната да изяжда цялата храна, сложена в чинията й, за да може при раждането всичко да излезе от утробата й и тя да остане чиста. Любопитно суеверие в съседна Турция предлага формула за безпроблемно раждане - жените просто трябва да заключат вратите в къщата и да разкопчаят копчетата на всички бебешки дрехи. В Китай, ако представителките на нежния пол не искат новороденото им да плаче през нощта, се препоръчва то да се облече в стари дрехи, взети от по-голямо дете.

Суеверията засягат подробно и въпросите, свързани с гостуването на бебето. Различните вярвания не позволяват детето да бъде посещавано в първите 40 дни, два месеца, половин година или дори до рождения му ден. За да прогонят злите духове, които са особено привлечени от красивите бебета, майките в Индия намазват бузите на детето със сажди. В Корея и Япония стигат още по-далеч - през първите няколко години родителите наричат децата си с йероглифа, който се превежда като "лайненце". Родината на една от най-стъписващите практики с бебета, произтекли от суеверия, е отново Индия. В западната част на страната хвърлят новородените от 15 метра височина. Малките падат върху чаршаф, опънат от неколцина мъже, след което се предават на майките им. Ритуалът датира от над 500 години и е разпространен както сред мюсюлманите, така и сред хиндуистите. Суеверието гласи, че хвърлянето на бебето носи здраве и късмет. Индийците твърдят, че досега при ритуала не е пострадало нито едно дете, обаче критиците на практиката искат традицията да бъде забранена с аргумента, че хич не е безопасна.
Хората имат суеверия за всичко, включително за погребения, сватби, време, числа, цветове, животни и какво ли още не. Едни от най-странните са характерни за Азия. В Китай например има цял списък за това какво трябва и в никой случай не бива да правиш в различните часове на денонощието. Там например не е хубаво да си режеш ноктите вечер, тъй като със сигурност ще ти се яви дух. Китайците трябва да спазват и някои странни на пръв поглед забрани. Категорични са, че мустакът носи лош късмет, затова трудно ще срещнете брадясал жител на страната. Ако самият сте горд притежател на мустаци и посетите Китай, не бива да се учудвате, че някои ви избягват - плаши ги не друго, а растителността по лицето ви. Суеверията също предупреждават да не се сочи луната, тъй като ушите на този, който го прави, могат да бъдат отрязани. Китайците не бива никога да посягат на човек с метла, понеже лошият късмет ще ги преследва години наред. Забранено е и да си вземат костенурка за домашен любимец - според суеверието това със сигурност ще забави бизнеса на стопанина на животинчето. Смята се, че късмет при турците и индийците носят съответно камилата и мишките, при гърците това е костта от прилеп.
Нерационалните вярвания са неразделна част и от спорта. Тук обаче няма твърди суеверия. Всяко нещо, което се случи преди победа или загуба в даден спорт, може да роди ново суеверие. Във футбола те предимно са свързани с религията - честа гледка са играчите, които преди мач целуват образа на Дева Мария, Исус или кръстче на врата си. Някои държат да са облечени в екип, носен по време на спечелена среща, понякога си слагат и същото бельо, в някои случаи дори мръсно.
Често играчите стигат до крайности в желанието си за победа. Мнозина си спомнят случая в Свазиленд, където местни спортисти са унищожили изкуственото покритие на главния национален футболен стадион "Сомхлоло", тъй като заравяли под тревата талисмани. Окултните символи там се смятат за изключително важни и дори задължителни за победата. Водени от спортна злоба и желание да спечелят на всяка цена, играчите заравяли амулетите си при вратите и в централния кръг. Щетите от това суеверие са оценени на 600 хил. долара.


(Не)логични обяснения

И тези, които отдават голямо значение на суеверията, и онези, които напълно ги пренебрегват, вероятно са си задавали въпроса, откъде идват странните схващания за знаците, които може да намерим на всяка крачка, стига да поискаме. Но все пак нека се опитаме да им намерим някакво (не)логично обяснение.
Едно от най-разпространените суеверия е за черната котка. Как обаче е възникнала подобна неприязън към срещата с това пухкаво и сладко създание? Черният му цвят съвсем логично се свързва с несполука, смърт, вещерство... И въпреки че келти, египтяни и други народи са смятали котките за свещени, след християнството те най-често се приемат за лош знак. А и черното почти винаги се асоциира със зло. Може би затова и Дарт Вейдър не се разхожда с розов и зелен костюм, нали?
Казват, че счупеното огледало носи 7 години лош късмет. Това суеверие би могло да се обясни с факта, че още от каменната епоха, когато хората са се оглеждали във водата, те са вярвали, че отражението им е част от тях. И счупи ли се, значи работата хич не е на добре. Има и още едно, даже може би още по-логично обяснение - преди няколко века огледалото било рядкост, и ако някой слуга не внимавал, наистина имал лошия късмет да остане без работа...
Подобна логика би могла да се използва и за още (поне) едно поверие. Кой не е чувал, че жената, разсипала по невнимание сол, задължително ще яде бой от съпруга си или, най-малкото, ще се скара жестоко с някой. Най-вероятно това се е случвало във времена, когато тази подправка струвала по-скъпо и от златото. Надали сега някой ще се сети да направи проблем за разпиляването на нещо толкова евтино като солта.
И деца, и възрастни не спират да вярват, че четирилистната детелина носи късмет. Най-логичното обяснение на това суеверия всъщност е фактът, че преди време такива растения са били голяма рядкост - 1 четирилистна детелина се срещала веднъж на 10 000. Сега положението е съвсем различно - с малко повече търпение и време всеки има шанса да открие на малка полянка поне една "късметлийка". Продават четирилистните детелини и по интернет. Смята се, че са се използвали от друидите при заклинания в Ирландия. Хората си мислят дори, че детелините лекуват рак.
Магически свойства се приписват и на заешко краче. Древните хора се възхищавали много на размножителните способности на тези животинчета. Именно затова те станали свещени и се свързвали с раждането, с продължаването на рода, с възкръсването, с Великден. А специалното отношение към задното краче се обяснява с това, че зайците са от малкото животни, които първо движат задната, а после предната си лапичка, докато тичат. Тоест загадката се крие в природата, "облечена" в суеверие от самите хора.