Силна ислямска общност означава и силна Сърбия

Интервюто взе Методи Методиев, кор. на ДУМА в Белград

Бошняшкото национално малцинство е третото по многобройност в Сърбия след унгарското и ромското. В огромната си част бошняците са мюсюлмани-сунити и от векове населяват областта Санджак (неравномерно разпределена териториално между Сърбия и Черна гора с географски център град Нови Пазар и общините Сиеница, Тутин, Прибой и Бело поле). Въпреки разделението на верска основа на това малцинство в огромната си част то признава за свой духовен лидер мюфтията ефенди Муамер Зукорлич, който от 1993 г. води ислямската общност в Сърбия и по неговите думи неведнъж се е сблъсквал с бездушието на официален Белград при решаването на проблемите на бошняците в Сърбия.

- Ефенди Зукорлич, вие сте относително млад човек, а вече от много години заемате доста отговорен пост. Как се чувствате с подобен товар на плещите?
    - Избран съм на поста главен мюфтия на Санджак преди 19 години - през 1993 г. Дори вече не мога да кажа, че съм млад. Мога определено да кажа, че първите ми години на тази отговорна длъжност бяха много тежки с оглед на войните, които се вихреха на Балканите. Това бяха и години на нестабилност в Санджак, години на репресии над мюсюлманите, над бошняците и никак не ми беше леко да нося този товар през онези години. По-късно мога да кажа, че понаучих някои неща от този "занаят", а и дойде време на стабилизация, поне по отношение на откритото противопоставяне и въоръжените конфликти и настъпи мир. Но, за съжаление, в последните години проблемите се засилиха отново поради това, че властите в Сърбия не се осмелиха да се изправят очи в очи с факта, че всички граждани на страната могат да бъдат равнопоставени. Това, че сме мюсюлмани, не може да бъде основа за дискриминация. За съжаление все още битуват мнения, че ние, бошняците, сме наследници на турците насилници (Турската империя е владяла тези земи петстотин години) и поради това носим историческите последици. От друга страна, в Белград съществуват определени политически структури, които застъпват идеите, че всички, които не са етнически сърби, са опасни за страната и поради това те трябва да бъдат или елиминирани, или отслабени. Тези среди определено създават препятствия пред прогреса на ислямската общност в Сърбия, която е в подем. Извършихме конкретни реформи, фокусирани върху системата на религиозното образование, което на практика не съществуваше. Сега тази система е изградена от ниво детска градина до ниво университет, с три медресета, с Ислямски факултет на международно признат Ислямски университет, с вестник "Глас на исляма", с радио и т. н. Това е една вече изградена базисна инфраструктура, която е добра предпоставка за развитието на ислямската общност. За съжаление властите в Белград не оцениха това развитие като нещо положително. Ние обаче вярваме, че стабилността в ислямската общност в Сърбия и спазването на правата на мюсюлманите е от полза както за хората, изповядващи ислям, така и за държавата, в която живеят. Отново подчертавам, че предразсъдъците оказват много негативно влияние върху отношенията между официален Белград и ислямската общност. Но който и да е работил против мен не е успял в намеренията си. Колкото и да съм бил сатанизиран, толкова повече вярващите са ме поддържали. След липсата на определен резултат съм бил оставян за известно време да се трудя на спокойствие, след което този порочен кръг отново се е повтарял. Натискът върху мен особено се засили през последните две години. Основната причина е, че никога не съм се примирявал ислямската общност да има маргинален статут. Желанието е било всички религиозни общности в Сърбия, освен Сръбската православна църква (СПЦ), да имат маргинален статут и съответно да бъде наложена ситуация на самоотричане от правата, които тези други верски общности имат по закон. Законът за малцинствата и верските общности е приет заради бъдещото членство на Сърбия в ЕС и формално според неговите разпоредби всички вероизповедания са равнопоставени. На практика обаче предимство има отново СПЦ. Ние се противопоставяме на това фактическо състояние и плащаме твърде висока цена за това.
- Виждате ли новото правителство на Сърбия като партньор в процеса на преодоляване на проблемите ви?
- Аз винаги съм протягал ръка за сътрудничество дори и на предишното правителство, въпреки проблемите, които са ни създавали. Ще го направя и сега. Аз съм твърдо за открит диалог с цел решаване на проблемите с изгода за двете страни в него. Надявам се искрено, желая новото правителство да бъде по-добро от предишното, още повече, че има възможност да извади поука от грешките на предходното по отношение на мюсюлманите в Сърбия. Лошото отношение от недалечното минало към бошняците, към хората, изповядващи ислям, към самия мен като мюфтия е лошо и за държавата като цяло. Лошо е за стабилността на обществото като цяло, така че новите управляващи в Белград, които и да са те, трябва да преосмислят грешките от миналото. Протягам ръка за диалог и ще приема протегната ръка за такъв. Ако това е правителство на коалицията Николич-Дачич-Динкич, определено имам определени причини за оптимизъм. Просто политиката на Сръбската прогресивна партия е много по-прозрачна от политиката на Демократическата партия. Лицемерието на демократите е носило само негативи както на мюсюлманите, така и на държавата като цяло. Твърде е рано да говоря за очакванията си. Следващите месеци ще покажат дали моят оптимизъм е основателен.
- Как оценявате качеството на процеса на вероучение в училищата?
- От въвеждането на вероучението в сръбските училища от 2002 г. и до 2007, 2008 г. процесът се развиваше дори по-добре, отколкото в редица европейски страни. Но точно поради активността на ислямската общност, водена от мен в тази област, се стигна до нанасянето на "удари под кръста". През последните три-четири години се наблюдава перманентно нанасяне на подобни удари върху процеса на изучаването на ислям. Един от първите такива удари беше неоснователното изхвърляне на нашите представители от Държавната комисия по вероучение, а до момента повече от 40% от нашите учители по вероучение са били принудени да напуснат местоработата си в училищата, а на тяхно място идват некомпетентни и необразовани преподаватели. Целият този процес започна през 2007 г., когато чрез неуспешен опит за преврат Министерството на вероизповеданията с подкрепата на определени политически сили се опита да наложи контрол върху ислямската общност чрез предизвикването на разкол в нея. Това беше неуспешен опит на създаването на паралелна ислямска общност. Но тази паралелна структура няма подкрепата на вярващите и съответно не може да живее самостоятелно, а ние имаме тяхната подкрепа и съществуваме благодарение на даренията им. Така пучистите си създадоха проблем как да хранят своите оръдия и тогава държавата се намеси и застана зад този проект, като започна незаконно да дава работа на некомпетентни хора да преподават вероучение. Сега започнаха да им дават работа и в армията - т. нар. военни имами. Процесът е по-скоро абсурден, тъй като почти няма мюсюлмани на служба в сръбската армия. Това е продължението на процеса, воден от Държавна сигурност през ХХ век - тогава тези имами и попове са плащани от "черни каси", а сега процесът се легализира. Основният проблем в Сърбия е, че страната все още е в клещите на СПЦ. Например - в Скупщината се приема определено предложение на даден закон. Изведнъж от патриаршията пристига депеша и законът не се приема окончателно. Църквата е по-силна от държавата, а наред с това работи тясно и със Сръбската академия на науките и изкуствата, където все още се подвизават твърди ултранационалисти.
- Как оценявате общото състояние между вярващите мюсюлмани в Сърбия. Дали съществуват екстремни групи, за което много се говори в обществото?
- Всяка идеология има своите екстремни групи. Това е неминуемо. Когато една религия е в подем, съответно са в подем и тези групи. Трябва да признаем, че понастоящем ислямът в световен мащаб е в подем. Войните в бивша Югославия, и преди всичко гражданската война в Босна и Херцеговина и войната в Косово, дадоха своето негативно отражение върху появата и дейността на подобни групи. Предимството на мюсюлманите на Балканите е, че те са традиционно мирни хора, пацифисти, така че не очаквам някакво активизиране на подобни групи или засилването на екстремистки тенденции и движения в региона. Тези процеси обаче трябва да се разглеждат много отговорно и да се търсят причините за появата им. Трябва да си извадим поуки от Афганистан и Пакистан. Моята лична формулировка е "Афганистанско-Пакистански синдром", или синдромът на хаоса в Ислямската общност и ислямското вероучение, тъй като в тези две страни почти всеки е могъл в мазето си да отвори училище за ислям, да го тълкува погрешно, да създава екстремисти и т. н. Това е един голям урок за целия свят. Този процес се е осъществявал през последните 30 години необезпокоявано в тези две страни. Ислямът проповядва истина, а този, който казва истината, няма нужда да я налага със сила. Истината трябва да се представя добре и аргументирано и тогава насилието става излишно на практика. За да не се стигне до тези пагубни резултати, ислямът трябва да се развива организирано в рамките и под надзора на ислямската общност и с грижата на държавните институции.
- Какви са вашите отношения със съседните страни - Босна и Херцеговина, Черна гора и особено с България?
- Отношенията между ислямските общности в Босна и Херцеговина, Санджак, Словения и Хърватска са най-силни. От 2008 г. ние признаваме за духовен водач реис-ул-улема в Сараево. В държавите, които споменах, ислямските общности имат своята собствена организация и автономност. Също така тесни са връзките и с ислямските общности в бившите югославски републики Македония, Черна гора и Косово. Съществува особена близост, положителна и добронамерна атмосфера, но нямаме институционализирани общи дейности. С ислямските общности в България и Албания тепърва трябва да се задълбочават контактите. Имаме много добри отношения с мюфтийството в България, както и с активисти на вашата ислямска общност. Срещаме се на международни срещи, обменяме мисли и информации. Това сътрудничество безспорно трябва да се задълбочава и институционализира на един определен следващ етап. А защо не и в посока създаването на ислямска уния на Балканите. Това в никакъв случай не би било сътрудничество с определени сериозни правила, тъй като живеем във времето на евроинтеграцията и отпадането на границите. Основната цел е да разменяме опит по отношение на културни, образователни и верски въпроси. Такива необременени отношения биха били в интерес на мюсюлманите както на Балканите, така и в Европа.