Симфония от цветове

Соня АЛЕКСАНДРОВА, Флоренция
Специално за ДУМА

"Открадвам" заглавието от едноименната изложба във Флоренция през декември, на която нашата 27-годишна сънародничка Кристина Среткова спечели една от трите награди ("Best of show") за четирите си картини - "Прекрасна", "Замислена", "В сърцето на златото" и "Бял амос" (пясък - от гр.). Организирана от Vivid arts network от Ню Йорк, тя представи 18 автори от 10 страни. Изложбата е посетена от всички кметове на  областта Тоскана, както и от министрите на културата на Армения и Египет. Работите на художничката дотолкова се харесват, че получава предложение само нейните творби да останат в залата до края на февруари. По време на откриването пред очите ми една канадска художничка предложи на Среткова място в частната си галерия в Торонто, флорентински галерист я покани да излага в града през следващата година.

"Илюминираща светлина"

Успоредно с това събитие във Флоренция течеше и Биеналето на съвременното изкуство, където Кристина беше една от двете българки, представили за пръв път тук свои картини. От центъра на голямата "Илюминираща светлина" (160 х 120 см, 2011) с тъмен синьо-черен фон изригват светли петна. Те могат да бъдат интерпретирани като сфера, глава или овал, които искрят към ъглите на платното. Седящата до нея малка по размер "Моето сърце" (100 x 100 см, награда на Седмицата на изкуството в Берлин през февруари) е в същия стил. Отново се подчертава контрастът между тъмния фон и бяло-червено-жълтото анатомично сърце в средата, което сякаш пулсира и те зарежда със сила. Силна се оказа за таланта на Среткова изминалата 2011 г. Други две нейни творби - "Приказка" и "Мощ", печелят награди на Седмицата на изкуството в София през април. През май в Москва, в състезание с неколкостотин свои колеги, Кристина получава първа награда за абстрактна живопис. През август излага 20 платна в галерия "Лик" (София), през октомври в "Бродуей галери Ню Йорк" в Сохо представя изложбата "Свят от светлина". На нея е посветена статията на Джил Смиф "Да се запалиш" в "Ню артс мегъзин" (2011). Авторката споделя, че "първото впечатление от новите картини на Среткова е, че те са предимно ноктюрни с дълбоко смислен меланхоличен аспект". Тя определя, че "нейната вътрешна светлина намира своята предистория при такива художници като Джеймс Уистлър и представители на съвременното изкуство като Натвар Бавсар (съвременен абстрактен художник от Индия, живеещ в Ню Йорк) и Хелмут Федерле (швейцарски художник)". За Среткова природата се оглежда във вътрешния пейзаж, пейзажа на сърцето. Действително лиричните абстракции на младата българка са огнени. Нейната вътрешна светлина пробива платното. Тя използва дебели пластове маслени бои във всички плътности. Играе си дори с белия цвят и пясък от Кипър ("Бял амос") и бледосините цветове, за да изрази себе си. Нейният свят е този на сънищата, мистериите на психиката, красотата на природата, фантазията. Заглавията на картините й само подсказват на захласналия се пред тях едно от многото възможни тълкувания на платното. Омагьосваш се от ярките цветове, изригващи от центъра на картината и постепенно разпръскващи се към периферията. Те са в контраст с тъмния, стигащ до черен фон. Спокойствие и напрежение се блъскат.
По време на разговора ни във Флоренция открих едно спокойно, но кипящо от енергия и идеи момиче, обладано от жаждата да се усъвършенства, далеч от самозабравянето от успеха.

- Каква е ролята на семейната среда за ориентирането ти, има ли художници в рода ви?
- Моята ориентация е вътрешно усещане и изключително личен избор. Родителите ми са естети и големи ценители на изкуството. От тях съм получила много обич и пълна подкрепа!
- Ти си пяла в хор, учила си пиано, защо избра точно четката?
- Пяла съм в Детския радиохор и дълги години съм взимала уроци по рисуване. Възприемам четката като инструмент, с който напасвам цветни тонове върху платното. Да не говорим, че докато рисувам пея и танцувам.
- От картините ти звучи музика - как едното изкуство влияе на другото, как тече процесът на вдъхновението и обвързването им?
- Аз се концентрирам върху бялото платно и в един момент картината ми се появява в съзнанието, получавам сила и забравям света около мен. Музикалните и цветните тонове си приличат по това, че имат специални енергийни честоти.
- Завършила си в Германия, с какви трудности трябваше да се преборваш, за да оцелееш?
- Аз съм положила с висок успех немска матура в колеж и съм учила и работила при строга дисциплина по 15 часа на ден. В университета в Кьолн съм издържала 53 изпита и за 8 семестъра магистър по медия дизайн. Сблъсъкът с немската култура беше голямо, но ценно изпитание. Процесът има двустранно измерение. Оценките в образованието на Германия не се подаряват, те са безпристрастни и се изчисляват до една стотна.
- Каква е системата на обучението по медия дизайн там, какво ти даде тя за израстването?
- Предметите, които се изучават, покриват изключително широк диапазон от знанието, има много проектна и индивидуална работа (от филм и рисуване до звук, принт-дизайн, уеб, психология, branding и т.н.). Изискванията за креативност и новаторство са високи и постоянни.
- Кои са твоите духовни учители, в миналото и настоящето, художници или други фигури, от които черпиш сила?
- Правила съм курсова работа по импресионизъм, който винаги ме е впечатлявал. Дълбоко уважавам и много съм научила лично от голямата българска художничка Веса Василева. В Кьолн познавах лично великия Сигмар Полке. Постепенно преминах към експресионизъм, но моята кураторка, проф. Аксиния Джурова, ми е казвала, че моят стил е неповторим и винаги да бъда себе си, което и правя.
- Какво си мислиш, заставайки пред бялото платно, как тече процесът на раждането на твоята картина?
- Рисуването е вид медитация - може да се почувства, но не може да се опише.
- В кой момент се отдалечаваш от картината - когато е вече готова или още дълго я носиш в себе си?
- Една картина е готова тогава, когато я усетя. Аз рисувам от сърце и винаги остава една фина връзка между мен и нея.
- България, Германия, Кипър - как тази "света троица" влияе и преминава през твоя творчески и личен живот?
- В Кьолн и в Берлин живея в историческите центрове на градове с богата история. Когато рисувам в Берлин, София или Кипър (остров, през който са преминали всички цивилизации), усещам стария дух на миналото и този на настоящето и творя картини, които покриват трептения отвъд света, който виждаме.
- Ти рисуваш с маслени бои, какви предимства ти дава тази техника за самоизразяването ти? Мислиш ли да експериментираш с други материали и форми?
- Не търся предимства, работя по интуиция и редовно експериментирам в комбинации с масло.
- Разкрий някои от важните за теб бъдещи изложби през 2012-а?
- През 2012 г. ще имам групови изложби в Берлин, Мадрид, Лас Вегас, Ферара, Париж, Баден Баден; самостоятелни в Берлин, Ню Йорк сити, Цюрих и Кипър. Имам покана за Москва, но датата не е уточнена.

Разговорът ни започна в Италия, за да завърши от Кипър, където в Ларнака до края на декември 2011 г. беше подредена поредната самостоятелна изложба на Кристина Среткова с 12 картини, повечето от които вдъхновени от тази страна и рисувани там, сред кипърския пясък и пейзаж. Редом до нея както винаги са родителите й, нейната "най-вярна стража" в живота и творчеството й.