05 Април 2020неделя10:29 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

"Символ на стабилност"

Турската икономическа мощ се гради на собствена формула на успеха

/ брой: 181

автор:Калина Йотова

visibility 2511

Турската икономика отчете силен растеж за първото тримесечие, който се оказа най-големият за последните шест години. Турция излезе от световната криза почти невредима, а по ръст страната се нарежда сред водещите световни икономики. Какво превръща Турция в балкански остров на стабилността за разлика от съседи като Гърция, сочена за двойкаджията на еврозоната, и Румъния, едно от лошите деца на ЕС? 

През последните десет години в Турция може да се проследи пълният цикъл на развитие - от почти тотално разорение до бързо процъфтяване. Икономическата криза в периода 2000-2001 г., причинена от растяща инфлация и колапс на финансовата система с унищожителни последици, бе последвана от продължителен период на растеж и стабилност. Турция отскочи бързо след спад на икономиката с 4,7% през 2009 г. Тази година брутният вътрешен продукт (БВП) на страната нарасна с 11,7% на годишна база, като за сравнение през предходното тримесечие ръстът е 6 на сто. Добрите резултати се дължат на силното вътрешно потребление и високите стойности на износа. Ако тази тенденция се запази до 2050 г., БВП на страната ще бъде по-висок от този на Германия, Япония и Франция, сочи анализ на "Голдман Сакс".
"Турция доказа, че може да се превърне в символ на стабилност в региона по време на глобалната икономическа криза", коментира професорът по политология Джон Киртън от университета в Торонто. "Страната няма проблеми заради дълговата криза в Европа и негативното влияние на Унгария върху глобалните пазари", допълни той. Според Синан Юлген от форума "Карнеги Европа" устойчивостта на турската икономика може да се обясни с три фактора: фискална дисциплина, под-ливъридж икономика* и здрава банкова индустрия. След икономическата криза страната се зае с пакет от реформи за строги икономии, водени от Международния валутен фонд. За няколко години се отбелязаха големи бюджетни излишъци. Освен това държавният дълг спадна значително - от дял 98% от БВП през 2001 г. до 40% през 2008 г. Когато глобалните условия се влошиха, Турция отговори със силен фискален стимул - нейният основен бюджет остана балансиран и държавният й дълг се стабилизира на 46 на сто. Консервативният подход към банковата регулация и финансиране на потребителите също позволи на Турция да устои на бурята, създадена от кризата в еврозоната. Силният регулаторен надзор на банковия сектор ефективно елиминира риска от "токсични" активи и необслужвани заеми. Освен това банковата система не е силно зависима от чуждо финансиране, а разчита на местните вложители да предостави финансиране за отпускане на заеми, посочва Юлген. Разумното макроикономическо управление помогна за подобряване на вътрешната и международната увереност на Турция, а напредъкът във фискалната прозрачност се очаква да потвърди тази тенденция, отбелязва Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Международните инвеститори търсят политическа стабилност и следят внимателно дали се прилагат правилните икономически мерки. "Наблюдава се безмилостна конкуренция за привличане на чуждестранни инвестиции, затова държавите ускоряват реформите. Но докато структурните реформи набират скорост по света, ние сме поразени от реформаторска умора в парламента. Имаме план за действие в редица области, където да се справим със сивата икономика, да подобрим условията за капиталовложения, конституционни промени и стъпки към демократизация", подчерта турският министър на икономиката Али Бабаджан, според когото демократичният дефицит е много по-страшен от бюджетния. "Осъзнаваме, че анализаторите отдават значение на фискалните правила повече от МВФ. Устойчивостта ни заслужава много повече доверие, защото е собствена формула, стъпила на вътрешната динамика", твърди министъра.
Наред с икономическа мощ нараства самочувствието и политическото влияние на Турция. Това се отразява положително на стопанското развитие. Днес Турция търси начини да се измъкне от сянката на САЩ и Запада, за да се превърне в регионална и дори световна сила. Някои наблюдатели са на мнение, че нацията мечтае за връщането на славните дни на Османската империя - време, в което Цариград е и духовен водач в мюсюлманския свят. Говори се за "неосманизъм" и "османомания", а висшите политически кръгове се плъзгат удобно по вълната на тези явления и не крият своите големи амбиции. В страната, където напрежението между ислямисти и секуларисти е вечно живо, а военните имат запазена роля в управлението, правителството на радикалната Партия на справедливостта и развитието (ПРС) използва копнежите по миналото, за да изгради националната идентичност на Турция.
"Османската империя трябва да се възобнови", заяви първият дипломат на Анкара Ахмет Давутоглу в края на м.г. пред босненски лидери в Сараево. По думите му пример за сътрудничество във всички области са били "Балканите по времето на Османската империя". Турският външен министър не скри великодържавническите стремежи на Анкара зад теоретичните формулировки: "Ние ще възродим това време. Историята на османските Балкани е била успешна и сега трябва да възкресим полуострова. Ще направим Балканите, Кавказ, Близкия изток, заедно с Турция, средище на световната политическа сцена. Това е целта на външната ни политика в бъдеще и ще я постигнем". Същевременно официалната позиция на Анкара е, че Турция не се стреми към османски империализъм и политическо господство в рамките на бившата империя.
Не е тайна, че от Турция пряко зависи икономическата стабилност на съседите й Сирия, Ирак и Иран. Експанзията на Турция насред бурната геополитика на Близкия изток не е изненадваща. Поведението й е знак за дългосрочни стратегически интереси. Анкара се утвърждава като регионален лидер, а заради търговията, задвижвана от динамична класа анадолски капиталисти, вперили поглед навън, политиката й се оживява. След края на студената война на Балканите, в Централна Азия, Кавказ и широкия Близък изток се откриха ниши за естествено влияние на Турция. Класически пример за това е Ирак. През 2003 г. турският парламент отхвърли възможността американците да използват турската територия, за да открият северен фронт срещу Ирак. От друга страна, Турция заплаши да нападне Ирак, за да се предотврати появата на кюрдска държава по южната й граница. Но от падането на режима на Саддам Хюсеин в Ирак гъмжи от турски предприемачи. Анкара е сключила близо 50 търговски договора с Багдад, следвайки политиката си за добросъседство - "Никакви проблеми с комшиите".
Сръбски анализатори отбелязват, че Турция засилва дипломатическата си активност в района на Балканите. Турски строителни фирми проявяват интерес към реализацията на проекти в Сърбия, като европейския коридор номер десет. "Трябва да има сътрудничество по пътя на двете страни за присъединяване към ЕС", заяви м.г. в Белград турският президент Абдулах Гюл. "Анкара не желае икономически слаба Гърция", посочи говорителят на турското външно министерство Бурак Йозюгергин. Гръцките компании имат силно присъствие на турския пазар, най-вече в банковия сектор. По данни на гръцко-турската камара по-голям е делът на гръцките инвестиции в Турция (5,3 млрд. евро), а тези на турските компании в Гърция са на стойност 1,2 млрд. евро. Според Давутоглу Турция и Румъния са най-големите търговски партньори на Балканите и за 2008 г. имат търговски оборот от 7,8 млрд. долара. Последните две балкански страни са важен поддръжник на Турция по пътя към ЕС.
Вероятно носталгията по тези славни дни се дължи отчасти на чувството на безсилие пред, засега, далечния Европейски съюз и нежеланието му да приеме Турция в голямото си семейство. Според някои анализатори обаче Европа все още не осъзнава, че се нуждае от Турция, колкото Анкара от ЕС. Освен като мост между Изтока и Запада тя може да бъде ценен актив за Евросъюза и заради икономическите си резултати.  

----------------------------

* от англ. under-leveraged economy - в инвестиционната терминология се разбират методи (основно чрез заемен капитал, например чрез марджин, т.е. кредит, даден от инвестиционния посредник при спазване на определени изисквания) за увеличаване на потенциалната възвращаемост при инвестиране.
 

По данни на ОИСР т.г. се очаква БВП да нарасне с 6,8%, а през 2011 г. с 4,5%. Въпреки това откриването на нови работни места няма да расте с темповете на увеличаващата се работна сила и това ще доведе до скок в безработицата. Меденият месец не е вечен. Изглежда икономиката на страната се е запътила към нов период на забавяне на растежа. Според Синан Юлген Турция сега започва да страда от последиците на икономическите проблеми на Европа. Износът е спаднал и приходите, свързани с пазарите на ЕС, са намалели средно с 30% през 2009 г. Турските износители са силно загрижени от строгите икономии, въведени от германското правителство. Чуждестранните инвестиции от страните от ЕС започват да пресъхват, след като са намалели с 40% през последните 12 месеца. Освен това обезценяването на еврото причинява надуване на търговския дефицит, тъй като повечето от турските приходи от износ са в евро, а приходите от внос са в долари. Така че в обозримо бъдеще турската икономика ще зависи от възстановяването в Европа.

30 години БСП е нужна на всеки един социалист

автор:Дума

visibility 1047

"Бацилът", който изгражда имунитет...

автор:Таня Джаджева

visibility 901

/ брой: 64

Направихме най-модерния вестник

visibility 540

/ брой: 64

Ентусиазъм и отговорност

visibility 368

/ брой: 64

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ