Личности и съдби
Сине мой! Надежда скъпа...
140 години от рождението на Стамен Панчев
/ брой: 1
Христо Черняев
Стамен Панчев е сред обичаните български поети, загинали млади за Отечеството.
Той е роден в Ботевград (старото Орхание) на 1 декември 1879 година. Баща му взима участие навремето в епичните боеве при Сливница. Чичо му Стоян Цагарски е съратник на Васил Левски, бил е заточеник в Диарбекир.
Стамен Панчев учи в Кюстендилската педагогическа гимназия. 3авършва педагогика и философия във Висшето училище (СУ "Св. Климент Охридски"), след което е учител в Троян и по-сетне в родния си град, където става и директор на гимназията. Оженва се за сестрата на поета Никола Ракитин. След Школата за запасни офицери в Княжево е изпратен в 38-и Царибродски пехотен полк...
По време на близо двегодишното ми пребиваване през 80-те години на миналия век в Ботевград, по спомени на стари хора, си създадох цялостна представа за Стамен Панчев. Бил е интелектуална личност, излъчваща благородство. Като преподавател е имал обичта на гимназистите. И още: читалищен деец, основател на туристическо дружество, диригент на хор, цигулар и флейтист в учителския оркестър - навсякъде той отдава сили и знание за културното издигане на своите съвременници...
Когато потегля в боен марш за фронта, синът му Павел е тригодишен. Ето какво пише в пресата внучката му Мария Генева:
"След обявяването на Балканската война в 1912 година Стамен Панчев е мобилизиран като запасен подпоручик в 38-ми Царибродски пехотен полк... На 17 март 1913 година е тежко ранен (при Чаталджа) и след шест дни умира, стиснал в ръце портрета на своя любим син Павел. В колета, който близките на поета получават от фронта, те намират цялата кореспонденция между него и семейството му и една тетрадка със 73 стихотворения. Между тях е и стихотворението "Сине мой!"...
Още деца, в първите си училищни години, ние шепнехме това велико стихотворение като свещена молитва и неговите клетвени думи като да се отнасяха за нас. То е пропито с чувствеността и силата на обичта и мъката на смелите воини, обладани от справедливия устрем за освобождението на поробени български земи.
"Сине мой!" в продължение вече на столетие се е превърнало във всеобемна метафора и синоним на завета и горещата бащина обич на бранителя на свещените български идеали. Завет и обич еднакво както към своя син, така и към българчетата - потомци на храбри и безстрашни деди и бащи. Това стихотворение е въплътило волята и непоколебимата преданост към Отечеството, жертвената вярност на храбрите му мъже пред олтара на неговата свобода и на неговата целокупност. То е сякаш клетвата на истинската българска кръв, готова винаги, когато трябва, да се пролее в името на България и на потомците.
"Сине мой!" е стихотворение апотеоз на родолюбието, добило своята антологичност в единствената знаменателна книга на поета "С перо и меч", излязла за пръв път през 1927 година.
Какви патриотични бисери има в тази родена в боевете стихосбирка! Там поетът недвусмислено отсъжда:
Тоз, който дълга си изпълни, да знай
достойно е чедо на родния край...
Другаде поетът с епически блясък ще сподели:
Зовът на войната стресна цял народ,
цял народ за ден се сбра под знамената:
юноши в разцвет на своя млад живот,
хора на семейства, даже под съдбата
сгърбени веч старци призова войната.
Всеки дом изпрати някой близък, свой:
своя мъж жената, татко си детето,
майка син изпрати плачешком за бой...
................................
Вести за победи носят се оттам,
всеки ден донася вести за убити,
за роднини и за хора близки нам -
нещо тежко, тежко стегнало гърдите,
на тъга и радост смесват се сълзите.
В стихотворението "Другари" Стамен Панчев дава израз и на победната атмосфера на фронта, и на скръбта си към загиналите в битките:
Развяват се гордо над нас знамената,
настроени войнствено тупкат сърцата,
часът на отплата вековна удари;
за бой призовала е всички родина -
под такта дружина върви след дружина.
Здравейте, другари!
................................
И денем, и нощем атаки ужасни,
косят безпощадно и болести страшни -
където погледнеш: по диви чукари,
край брегове морски, в поля, по могили,
навсякъде гробове, гробове мили.
Простете, другари!
А в стихотворението "С мъгла небето се облече...", под което поетът е отбелязал, че е писано в Лозенград, той ще увенчае с дълбоката си въздишка геройски загиналите:
Съдба - светът ще вечно кити,
ще кити вожди именити
със славата на тез борци,
що тлеят някъде зарити
без кръст и без венци.
Сред тези славни воини е и Стамен Панчев, чиято рота, командвана от него, участва устремно в генералната атака при Чаталджа, където е охранявала брега на Мраморно море от десант. Там, в жестоките сражения, той е тежко ранен от обстрелващия ги английски броненосец.
...На юг, на юг от Одрин, където е Чаталджа, някъде до селцето Кадъкьой поетът последно е шептял "Сине мой! Сине мой!", за да се чуе този легендарен шепот в цяла България, която прекланя знамето си пред подвизите на героите, загинали за нея. За да изтръпваме, когато произнасяме светите думи:
Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!
Сине мой, аз те благославям,
нека Бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям -
свет завет на грижовен баща.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето богатство ти е той,
с него татко ти не ще загине Ц
ще живее в тебе, сине мой!
Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците деди,
гражданин бъди ти всявга скромен,
честен в мисли и в дела бъди.
Вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил в бой,
дай живота си за края родни Ц
българин бъди горд, сине мой!
Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя ти баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой Ц
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!
В тази елегия прощаване с невръстния син и предсказание за смъртните схватки на бойното поле няма малодушие и колебание. Поетът воин, като доблестен рицар на българската си кръв и на българската земя, всеотдайно и гордо изповядва: "дълг отечествен зове ме в бой." Това е негово верую и съдба.
...През годините "Сине мой!" е изпълнявано като песен от хоровете "Кавал" и "Гусла", за да проникне дълбоко в паметта на българските поколения като легенда и като завет.
Заветът на загиналия нейде при Чаталджа поет Стамен Панчев.