Следи по пътя на времето

Наташа Манолова

Всякога са ми били интересни (и полезни) предговорите, които авторите сами са написали към книгите си. Те ми казват понякога повече и по-съдържателни неща за съответния творец и предложеното съчинение, отколкото премъдрите, най-често комплиментарни, експозета на видни люде. Затова се зарадвах на кратичкото, изповедно, по женски доверителното есе на Пенка Чернева, озаглавено "Обяснение в любов", в нейната нова книга "Няма рецепта за живот". В него е маркирана историята на двадесетте интервюта, направени от нея за хубавия някогашен вестник "Поглед", където тя близо 20 години е член на редакционната колегия.
Интервютата са правени в продължение на години (1978-1996), белязани с преломни исторически събития (перестройки, промени и други такива). И в повечето случаи, най-вече когато се говори за политика, носят отгласа на тези събития. Оттук ще произтече и преценката на днешния читател за някои от тезите на интервюираните, непотвърдени докрай или жестоко опровергани от изтеклото време. А така също и твърде ласкателните субективни оценки за някои водещи личности, активно участвали, а и активирали текущите процеси.
Имам лични възражения към някои отделни тези и портретни зарисовки на Александър Гелман, акад. Николай Шмельов и др. Все високи и бистри умове на Русия. Но аз не се колебая да изразя своите несъгласия с тях, защото по ред основателни причини никой не би ме обвинил в русофобство.
Извън взривоопасното поле на идеите и мирогледните сблъсъци, впечатляват разговорите с Алисия Алонсо, Рада Хрушчова и Алексей Аджубей, двамата български космонавти, капитан Атанас Йонков, Нешка Робева, Александър Авдеев, Либуше Шилханова, Ярослав Дитъл, Зденек Хоржени... И, разбира се, синът на Кръстьо Раковски - Асколд.
Малко изненадваща и неочаквана, за мен поне, е картината с "писателските интервюта". Най-ярки и впечатляващи са отговорите на "чешитите" Доньо Донев и Васил Джерекаров. Тези на "българските икони" Йордан Радичков и Николай Хайтов (определенията са на авторката) им отстъпват както по новизна на мисълта, така и по цветност на изказа.
Интервютата са плод на своето време, своеобразни документи на настроенията и на духа му. Доведени до наши дни, те ни дават повод за съпоставки, размисъл и самостоятелна преценка. А това никак не е малко, нали? Дължим го на професионализма и верността към първата обич - журналистиката - на писателката Пенка Чернева.