Смъртността в България ще намалее с 20%

Три от петте цели на Националната здравна стратегия 2014-2020 г. са свързани с подобряване на здравето на децата и намаляване на детската смъртност с 20% в сравнение с 2011 г. Смъртността при децата до 1 г. тогава е била 8,5 на 1000, а според целите на МЗ трябва да стигне 6,8 на 1000. При малчуганите от 1 до 9 г. нивата трябва от 0,3 на 1000 да стигнат 0,24 на 1000, а при юношите (10-19 г.) - от 0,40 на 0,32 на 1000 души.
Целите на стратегията предвиждат и подобряване здравето и работоспособността на хората в икономически активна възраст (20-65 г.). През 2011 г. смъртността при тях е 5,24 на 1000 души, но до 2020 г. трябва да спадне на 4,19 на 1000. Петата цел предвижда подобряване на здравето на хората над 65 г., създаване на възможности за активен живот на възрастните, намаляване на хоспитализациите с 20% - от 452,8 на 1000 през 2011 г. на 362,2 на 1000 през 2020 г.
Осем са приоритетите в стратегията. Сред тях са гарантиране на въвеждане на единна интегрирана информационна система чрез развитие на електронното здравеопазване; рационализиране на системите за финансово управление и контрол; укрепване и модернизиране на спешната помощ; специална подкрепа на лечебните заведения в отдалечените региони; детското здраве през фокуса на ефективното функциониране на майчиното, детското и училищно здравеопазване; преориентиране на здравната система към профилактика и предотвратяване на социално значими заболявания.
Болничните услуги у нас поглъщат около 60% от здравноосигурителните плащания. Според стратегията има възможност за преструктуриране на болничната мрежа и да бъдат увеличени възможностите на болниците за активно лечение на остри заболявания чрез високотехнологични диагностични и лечебни услуги. В същото време се предвижда нарастване на подкрепящата роля на лечебните заведения за извънболнична помощ, на стационарите за продължително лечение, рехабилитация, палиативни грижи и връзките със сектора за социални услуги. Смята се, че това преструктуриране ще доведе до обосновано ползване на болнични услуги. Кратковременно стационарно наблюдение и лечение на пациенти с остри заболявания да се провежда в "здравни центрове", в които да бъдат интегрирани услугите на извънболничната помощ с активно участие на общините.
Създаването на национален център за продължаващо обучение по спешна медицина е една от мерките за подобряване на състоянието на спешната помощ. Предвижда се осигуряване на ефективни финансови стимули за работещите в системата за спешна медицинска помощ и облекчаване на условията за зачисляване на лекарите за специалност "Спешна медицина". Предвижда се въвеждане на телемедицината при оказване на спешна помощ.