Собствениците са в подчинено положение на арендаторите

От няколко години настойчиво се поставя въпросът за регулиране на арендните отношения. Единствената институция, която се отнесе сериозно към проблема, е тази на омбудсмана в лицето на Константин Пенчев и неговия екип. След като се запозна с предложението на Клуба на аграрниците и Гражданското сдружение "Собственици на земеделски земи - арендодатели", в началото на миналата година той организира дискусия на тема "Проблеми при ползването на земеделски земи и правата на гражданите". Въпросът е какво последва от това?

- Господин Пенчев, какво ви накара да организирате дискусията за проблемите при земеползването?
- Да повдигна този въпрос и да организирам дискусия ме накара обстоятелството, че този проблем засяга изключително голям брой граждани. Почти всеки българин е собственик на земя - декар, два или дори само половин декар, но всеки има по нещо. А от друга страна, много малко са арендаторите, защото у нас селското стопанство е много окрупнено. Оказа се, че пирамидата е обърната. В неравнопоставено, в подчинено положение са собствениците на земя, а не ползвателите. Например ако арендаторите не влизат да ви обработват вашия декар, трябва да го обработвате сам. Ако не го обработвате сам, остава бяла петно и пак те го обработват. Т.е. ползвателите диктуват условията. И макар че проблемите бяха чути от компетентните органи, повече от година след дискусията се оказва, че от нея практически резултати няма. Поставихме въпросите: дали не трябва да не е толкова окрупнено обработването на земята, трябва ли да има някаква законова норма, дали трябва да има някакви типови договори за аренда, гарантирани от съответните служби, т.е. да не може кой каквото ти даде и ти да си длъжен да се съгласяваш. Трябва да има някакви минимални норми и ставки. Проблемът с "белите петна" е недобре регулиран все още. Тук имаме два принципа. Единият е, че частната собственост е неприкосновена, а вторият е, че земеделската земя е всенародно богатство. И трябва да се използва по предназначение. Не трябва да се допуска да има пустеещи земи. Това не е проблем само на собственика, а на цялата държава. Този баланс на интереси по някакъв начин е уреден законодателно. Въпросът с "белите петна" е твърде формално уреден. Ако аз не подам декларация в съответната служба, че ще си обработвам земята, тя се записва като "бяло петно". И понеже земята си е моя, когато реша да си я обработвам, виждам, че някой арендатор вече я обработва и подстъпите към тази земя са разорани. Затова трябва да има един не толкова формален подход.
- Излиза, че са нарушени правата на собствениците на земята.
- Нарушени са и трябва да има гарантиране, трябва да се възложи на общинските власти. Във всяка едно село е ясно кой какво има и кой какво обработва и не е необходима специална декларация. В някои случаи тези декларации трябва да са нотариално заверени, в различните райони има различни форми. Другият проблем е с гарантирането на арендните вноски за "белите петна". Принципът е такъв: щом има "бяло петно", арендаторът внася в общината дължимия наем и общината гарантира изплащането на собствениците. Целта е арендаторът да не обработва, без да плаща на собственика. Това обаче не винаги се получава. Тук обаче също има известен формализъм - някои искат нотариални пълномощни и т.н., и се получава, че за дребна арендна вноска се дават повече пари за формалностите. Има нужда от усъвършенстване на законовата уредба. Има и един голям проблем, за който сезирах и предишния премиер, и предишния председател на парламента - фактът, че реституцията на земята все още не е приключила. Около големите градове има едни затлачени преписки. Освен за конкретните хора, има проблем и за България, защото непрестанно ни съдят в Страсбург и оттам казват, че не сме си свършили работата. Има едни много сложни спорове, при които например поземлената комисия ми е върнала земя или гора, а после съответният държавен орган в лицето на МЗХ казва: не, тази земя е държавна и тя е неправилно възстановена. И водят дела пред българския съд, който казва кой не е собственик на тази земя. След това обаче започва дело в Страсбург. А там казват, че след като държавен орган ти е върнал земята, не може държавен орган чрез съда да ти я вземе. Има едни големи обезщетения, които се плащат. Имах молба към правителството на Бойко Борисов и 41-то Народно събрание да довършат процеса. Омбудсманът може да говори от името на хората, че има проблем, че има недоволство, че хората страдат, че има нарушения, но как това да се оправи трябва да решат съответните органи.
- Освен отговора, който сте получили, последва ли нещо чисто нормативно?
- Не. Отговорът беше от януари тази година. Трябва компетентните органи да намерят най-правилното решение. Аз не мога да кажа на всяко министерство какво трябва да направи. За да се довърши тази реституция, трябва и някои действия от административен характер и законодателен порядък. Трябва тези органи - Министерският съвет и Народното събрание, да преценят кое е най-правилното решение.