Сомалия или Швейцария на Балканите

Тия дни, понеже пак нямах лични проблеми, се замислих за проблемите на държавата. Ама много проблеми има горката наша държава, бе! Много!
Например пролетта. В много държави по света се радват на пролетта. Възраждане, цъфтеж, птичи песни и т.н.
При нас пролетта носи единствено проблеми. Ще се стопят снеговете в планините, ще набъбнат ония ми ти реки, ще прелеят пак язовирите, ще потопят села и паланки… Освен това ще се вдигне цената на парното и на тока. Абе, само бели!
После идва лятото. Жега, суша. Ще изгорят посевите, земята ще се напука като в пустинята Атакама, народът ще се тръшка от топлинни удари. Освен това ще се вдигне цената на парното и на тока.
Следва есента. Пак дъждове, пак наводнения, пак повишение на цените на парното и на тока.
За зимата не ми се мисли. Миналата едва-едва я изпратихме, а ето – нова се задава. С още по-люти студове, понеже имало глобално затопляне.
После пак пролет, пак лято, пак есен, пак зима – безкрайна въртележка!
И си мисля – не са ли ни много на нас тези четири сезона? Не е ли това твърде голям разкош, твърде неоправдано разточителство за една бедна страна като нашата? Не можем ли да минем с по-малко сезони? Човек все пак трябва да се простира според чергата си.
Ето, вижте Куба. Бедни като нас, обаче – само два сезона – сух и дъждовен. И средна годишна температура – 23 градуса. Нямат нужда от отопление, нямат нужда от ДКЕВР! Затова кубинците – комунизъм, комунизъм, ама си пушат пурите, пият си дайкирито и пачангата не стихва целогодишно.
Нашите комшии – гърците… Те, в общи линии, имат три сезона, понеже зимата им трае около половин седмица по Коледа. Но и те закъсаха, горките, и три сезона са прекалено разпищолване за страна като тяхната.
Изобщо, четири сезона са за държави със силна икономика като Германия, Франция, Щатите или за държави с неизчерпаеми природни ресурси като Русия. За държави, които са си надвили на масрафа.
А ние, с нашата сиромашка Българийка, дето нямаме нито заводи като германците, нито нефт като руснаците, би трябвало да си налягаме парцалките и да се задоволим с един сезон, подобно на сомалийците. И без това вече сме гладни като тях, имаме техните пиратски наклонности и държавата ни се разпада досущ като тяхната.