Социалните проблеми изискват регулиране

Тодор Канев

През последния месец излязоха две ужасяващи статистики, свързани с безработицата и малкия бизнес. В едната се обявява, че безработицата за първото тримесечие на 2013 г. е достигнала 13,8%, или това са 456,4 хиляди човека, като от тях 250,8 хиляди са трайно безработни /т.е. безработни за по-дълъг период от една година/, или това са 55% от всички безработни. Другата статистика е на Агенцията по вписванията, в която броят на прекратилите дейността си еднолични търговци е 353 хиляди до месец април 2013 година.Това не са просто някакви цифри от статистиката, а са 353 хиляди мечти за по-добър живот както на собствениците, на едноличните търговци, така и на техните семейства, като основният капитал, на който те са разчитали, е бил техният собствен труд.
Връщайки се назад към 90-те години, си спомняме как с ентусиазъм хората откриваха в гаражчета малки магазинчета за хранителни стоки, железарии и кафенета, а също така и малки производствени цехове. Основно в тези фирми работеха собствениците на имено тези малки фирми, както и техните семейства. В края на 90-те години започнаха да се появяват първите големи търговски вериги и заведения за обществено хранене, като едни от тях бяха натрупали капитал през мрачните години на прехода, а останалите идваха от Европа или от Америка.
С течение на времето малките и средните фирми започнаха да фалират под натиска на едрия капитал и малките собственици и работниците им се озоваха на борсата за безработни. Оправда се твърдението, че ако няма държавно регулиране и намеса, едрият капитал съсипва дребния конкурент и го превръща в негов наемен работник. Тези фалити унищожаваха онези, който би трябвало да са гръбнакът на средната класа в България. С фалита на малките и средните фирми капиталът съсипа своя естествен съюзник, тъй като дребните собственици са твърде консервативни и търсят възможности да се реализират на пазара, а не са борчески настроени както наемните работници .
След като се справи с дребните конкуренти, капиталистът унищожава и другите капиталисти и се превърща в монополист на пазара. Сега, когато е монополист, той може да диктува цената на труда и ако не си съгласен с него и условията на труда, то той ти казва, че на опашката в бюрото за труда чакат 456 хиляди безработни и ако не се подчиняваш, ще дойдат на твоето място други. Така, притиснати от ниското заплащане и от заплахата да не останат на улицата, работниците биват тъпкани, унижавани и експлоатирани именно от капитала, който ги доведе до фалит и ги направи наемни работници.
Вече може да се очертае ясно границата между свръхбогатите и работещите бедни. Спокойно можем да кажем, че България се раздели на две класи - богати и пролетариат.
Протестите от началото на годината доказаха, че когато има разделение на бедни и богати, има и борба, а именно бедните български граждани се изправиха срещу монополиста и това е само началото на предстоящия социален сблъск.
През 1852 г. Маркс пише следното писмо до Вайдермайер: "Колкото се отнася до мен, не е моя заслугата за откриването на съществуващите класи. Новото, което аз направих, се състоеше в доказването на следното:
- че съществуванетo на класи е свързано само с определени исторически битки".
Може ли сега, 161 години по-късно, да се съгласим с това твърдение. Наличието на големи социални групи в обществото е факт, а това е историята и съвременната действителност го потвърждава. По възгледа, че противоречията между социалните групи водят до диктатура на пролетариата, се водят спорове, а историческата действителност в бившия Съветски съюз и източноевропейските страни също не е в полза на това твърдение. Но никой не може да отрече, че съвременната действителност на капитализма се характеризира с наличието на големи социални групи бедни и богати, които водят социални и икономически борби помежду си. Действителността в САЩ, Европа - Гърция, Испания, Франция, Италия и други страни, всеки ден ни показва картини от тази борба. 
Представителите на левицата трябва категорично да застанат зад работниците чрез всички възможни законови мерки, свързани с трудовото и данъчното законодателство в краткосрочен план, и чрез търсене на възможност държавата да се превърне в собственик и инвеститор в дългосрочен план.
В сегашния си вид трудовото законодателство позволява на капитала да намира вратички и работниците биват експлоатирани. Те са принуждавани от големите търговски вериги и заведенията за обществено хранене да работят на сумарно работно време, като не им се заплаща извънредният труд и работят през почивните дни. Друг особено голям проблем ,засягащ 160 хиляди души в България, е, че работниците са осигурени на 4-часов работен ден, а в същото време те работят по 10 или 12 часа. Собственикът по този начин прибира част от осигурителната разлика, а работникът остава без необходимия трудов стаж, който ще му бъде необходим за пенсия.
Моят апел към ново збраните народни представители е да въведат регулаторни мерки по френския и немския модел, в който големите търговци и производители нямат право да работят през почивните дни, или ако работят, да заплащат на наемните работници двойна надница, както и да се отмени порочната практика да се наемат работници на 4-часов работен ден.
През последните две години Франция и Германия настояват за хармонизиране на данъчната политика в Европа, като Чехия и Словакия направиха първи стъпки в тази посока и отмениха плоския данък и въведоха прогресивното данъчно облагане. Плоският данък не съществува дори и в САЩ. България, като най-бедната страна в Европа, продължава да толерира капитала чрез плоския данък. Левицата пое своя политически ангажимент в предизборната кампания към своите избиратели и ще трябва да потърси политически отговорни партии, които се съобразяват с Европейската препоръка за хармонизиране на данъчната политика и да възстанови прогресивното данъчно облагане и в България.
С тези две мерки в трудовото и данъчното законодателство ще можем да защитим на първо място работниците и да се даде глътка въздух на малките и средните търговци и производители.