СП ще извършва одит на дружества с над 50% държавно участие

Сметната палата (СП) ще извършва одити на търговските дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие, независимо от това какъв е размерът му. Това реши парламентът с приети окончателно текстове от новия Закон за Сметната палата.
Мнозинството отхвърли предложението на БСП палатата да ревизира и дружества с миноритарно държавно или общинско участие от над 1 млн. лв., както и да се проверяват малките общини с бюджет под 10 млн. лв., предаде БТА. От името на вносителите от ГЕРБ председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова обясни, че СП има право и задължение, одитирайки съответното министерство - принципал на съответното дружество, да провери и дела му в него. Аргумент срещу предложението е и недостигът на одитори, но тя бе категорична, че е манипулация твърдението за изключването на този одит от дейността на проверяващия орган. По думите й, давайки допълнителен бюджет на СП за такива ревизии, трябва да има и възвръщаемост.
Председателят на Сметната палата Лидия Руменова опроверга аргумента за недостатъчен капацитет за проверка. Въпрос е на организация, на приоритети, на планиране и на одитни възможности, посочи тя. И увери, че СП разполага с подобен капацитет, както и че в компетенцията й е и одит на общините с бюджет до 10 млн. лв.
Узаконихте поговорката "за кокошка няма прошка, за милиони няма закони", дадохте улица за корупционните практики, заключи социалистът Таско Ерменков след гласуването на текста.
Мнозинството обаче прие предложението на Петър Славов от Реформаторския блок в обхвата на проверка от СП да бъде предвиден и одит на смесените търговски дружества. Той обясни предложението с казуса "Южен поток", при който има смесена българо-руска компания с 50 на 50 участие.
До спор между Мая Манолова от левицата и вносителите доведе и текстът Сметната палата да одитира сметките за средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори.
Манолова обърна внимание, че управлението на сметки (какъвто е записът) е различно от управление на средства и означава само финансов одит, но не и такъв за съответствие, например. Затова социалистите настояха, но мнозинството не прие, да се запише в правомощията на СП одит на средствата от ЕС, а не на сметките, за да се знае как се изразходват европейските пари.
Лидия Руменова също потвърди, че текстът на вносителите предполага само одит на сметките, а не и на управлението на средствата от ЕС.
След продължителни остри дебати депутатите приеха още върховният одитен орган да се състои от петима членове - председател, двама заместници и двама членове. Съставът ще се избира от Народното събрание. В първоначално предложения законопроект се предвиждаше Сметната палата да се превърне в тричленен, вместо в колективен орган. Но между първо и второ четене бяха направени промени. С тях се отменя законът, приет от предишния парламент, който превръща одитния орган в колективен орган с девет членове.
Йордан Цонев от ДПС обясни, че трети състав на Народното събрание "си прави недобри игрички с независимия главен одитор на страната". "Главната цел тук е да се смени съставът на Сметната палата", поясни той.

Председателят на Сметната палата Лидия Руменова опроверга аргумента на ГЕРБ за недостатъчен капацитет за проверки. Тя изтъкна, че в компетенциите на палатата е и одит на общините с бюджет до 10 млн. лв., но това не бе чуто от мнозинството
сн. Благовеста Цветкова


Филиал на организация от САЩ ще назначава членове на СП

Проблемът в Закона за Сметната палата е, че ние не защитаваме българския интерес, а даваме възможност на международни организации да назначават членове на висшия одитен орган. Това каза депутатът Мая Манолова от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ на брифинг в Народното събрание. "Тази петчленна Сметна палата отговаря изцяло на конструкцията на властта. Това означава, че по лицата, които са посочени и избрани за Сметната палата, гражданите ще могат да се ориентират кой ги управлява. Правят се откровено лобистки предложения, свързани със състава и функционирането на Сметната палата, като се дава възможност на две неправителствени организации (НПО) да посочват свои членове", каза още Мая Манолова.
Според нея това означава, че реално няма да има избор на членовете на Сметната плата от Народното събрание, а дефинитивно посочване на двама от членовете на състава й от две НПО.
Една от тези НПО - Институтът на вътрешните одитори в България, е филиал на международна организация, която е базирана в САЩ, с филиали в 140 страни, посочи депутатът. Тя каза още, че по-поразителното е, че посочените членове ще работят там на хонорар.

С този закон не защитаваме българския интерес, а даваме възможност на международни организации да назначават членове на висшия одитен орган, категорична бе Мая Манолова
сн. Благовеста Цветкова