Спасителите на шуменските бойни знамена

Димо Димов,
полковник от запаса

Бойното знаме! Най-величавият символ за всяка войскова част! Ако то бъде опетнено, поругано или пленено от противника, това ще е най-грозният позор за тази част. Съгласно закона и военните устави, при такива случаи военнослужещите биват разжалвани, военната част разформирована, а виновните - дадени на съд. Ето защо спасяването на бойното знаме от подобни опасности се счита за висша храброст и героизъм. В тази връзка на 6 май 2011 г. - Денят на храбростта, шуменци и шуменското войнство за пръв път ще отбележат тържествено величавите подвизи на трима храбреци от бойните поля.

Кои са те

Това са Димитър Н. Гугов - доброволец в Сръбско-българската война 1885 г., когато  спасява знамето на Шуменската доброволческа дружина.   Редник Иван Тотев Цонев е спасил знамето на 7-и пехотен Преславски полк в Балканската война 1912-1913 г. Третият е подполковник Марин Тодоров Куцаров - спасил знамето на 19-и пехотен Шуменски полк в Първата световна война 1915-1918 г.
Няма друг гарнизон в страната с толкова спасители на бойни знамена. Те са най-голямото богатство и на Шумен, затова в тяхна чест ще бъде открита паметна плоча с имената им, изписани върху боен щит, монтиран към нея. Самата плоча ще е вградена и открита на най-видно и почетно място в града - върху стената на Военния клуб, с лице към бул. "Славянски". По стечение на обстоятелствата, точно на 6 май т. г. се навършват 110 години от първия работен ден от 1901 г. на строителството на Военния клуб, който е архитектурна перла на Шумен, обявен за паметник на културата. Паметната плоча сега ще стане част от него, което още повече обогатява и утвърждава значението му като един от центровете на културата в българската армия. С това ние изпълняваме една стара, но забравена задача и мечта. Още от 1924 г. има правителствено  решение или препоръка, имената на героите - спасители на знамена, да бъдат изписани на родните им домове. В Шумен този въпрос бе поставян неколкократно от 2000 г. насам, но ръководните органи не обърнаха внимание. Сега това се осъществява по инициатива и с доброволните дарения главно на членовете на СОСЗР, СВВБ, военнослужещите от гарнизона, дружеството на краеведите, граждани.
По своето съдържание тази паметна плоча ще е първа по рода си в страната, което в днешната размътена народна духовност ще е

струя бистра изворна вода

Тя връща на Шуменския гарнизон и на Шумен имената на останалите в забвение герои, чиито дела са дълбоко втъкани в бойната история на българската армия, в хилядолетната история на България.
Автори на проекта на паметната плоча са полковникът от запаса Димо Димов и подполковник от запаса Николай Калев, а майстор-изпълнител е Митко Митев.
Сега нека разкажем накратко за всеки един от споменатите герои. Доброволец Димитър Н. Гугов е роден в Панагюрище. Той е спасил знамето на Шуменската доброволческа дружина                               в Сръбско-българската война 1885 г. През 1883 година сдружението на шуменските поборници и  опълченци ушива свое знаме с надпис: "Шуменско поборническо опълченско дружество". Още при обявяване на мобилизацията в защита на Съединението на България 1885 г., дружеството дарява своето знаме на Шуменската доброволческа дружина, с което тя участва в Сръбско-българската война. Рано сутринта на 15 ноември то се развява над главите на доброволците, които защитават  Видинската крепост. В един момент сърбите обкръжават знамето и то се оказва в опасност да бъде пленено. Част от ротата на портупей-юнкер  Димитър Ангелов Попов се хвърля в атака. Завързва се пушечна залпова и единична стрелба, размахват се щикове и приклади. Сърбите са отблъснати, но доброволците проливат много кръв, а 5 или 6 души от тях, които поемат знамето от ръка в ръка - загиват. Последен го поема доброволецът Димитър Н. Гугов, който, макар и ранен, преплува през студената вода на защитния канал и го отнася в крепостта. Така шуменските доброволци повтарят подвига на опълченците за спасяване на своето знаме, за което

потомъкът на панагюрските борци за свобода

доброволецът Димитър Гугов е награден с орден "За храброст", като получава и Свидетелство № 1249, което гласи: "Дава се настоящето Свидетелство от Щаба в Северний отряд в удостоверение на това, че доброволецът Димитър Гугов от втора рота на Шуменската Доброволческа Дружина е прослужил в редовете на доброволците и е участвал в сражението под гр. Кула на 3-й Ноемврий, във всички походи, които е имала дружината, при атаката на гр. Видин на 15 Ноемврий, както и при защитата на Видинската крепост от 10 до 15 Ноемврий включително. На последний ден на защитата, при атаката на сръбските позиции на 15 Ноемврий, Гугов с опасност за живота си е спасил дружинното знаме, гдето е ранен, а за героический подвиг награден с орден "За храброст" 3-а степен.
Гр. Видин 1885 год., 15 Декемврий.                   Началник Северний отряд: Капитан Узунов"
Свидетелството е изпратено на адрес: Димитър Н. Гугов - контрольор в Златишкото ковчежничество, гр. Златица. 
Редник Иван Тотев Цонев е спасил знамето на 7-и пехотен Преславски полк в Балканската война. По време на войната през 1912-1913 г. редникът е в  15-а рота с командир капитан Марин Куцаров от 7-и пехотен Преславски полк. В героичната атака на 16 октомври 1912 г. в района на Караагач, върволицата от убити и ранени бързо расте. Тежко е ранен дори и полковият знаменосец. Настъпва криза в боя - започва отстъпление. В този тежък момент редник Цонев е сред отстъпващите, но когато със собствените си очи вижда, че полковото знаме е в опасност, че то може да бъде пленено, бързо осъзнава положението и поема

знамето от умиращия знаменосец

Край него се събират група войници, които се колебаят как да го спасят. Неочаквано пред тях на кон застава командирът на полка полковник Юрданов, който се провиква от седлото: "Момчета, знаме назад се не връща. Развейте го! Честта на полка спасете"! Бойците от групата сякаш само това чакали - редник Цонев снема калъфа, развява знамето и групата тръгва след своя командир срещу противника. Това става негласен сигнал за бойците да спрат отстъплението. След бързо прегрупиране, командири и бойци тръгват отново в дружна атака, в която се включва и полковият лекар, д-р Имуков, повел след себе си и санитарите. И така по целия фронт. Командващия 3-а армия генерал-лейтенант Радко Димитриев, който наблюдава боя, по този повод възторжено пише: " Отново се разнася като мълния "Напред, на нож!" и се понасят напред героите преславци. Придържайки се за всеки шубрак, за всяко парче камък, падайки, ставайки - най-после успяват да се доберат до самия хребет, готови да пуснат в ход своя любим "нож". Обаче противникът не дочаква, а изоставя своите 36 оръдия и в страшен безпорядък бързо отстъпва назад." За постигане на този обрат в боя пряката заслуга се пада на редник Иван Тотев Цонев, чиято съобразителност е равна на подвиг. Поради това след боя командването на полка го произвежда в чин "младши подофицер" и награждава  с орден "За храброст". Но най-голямата му награда е, че е назначен за знаменосец на полка.
Подполковник Марин Тодоров Куцаров (1873- 1949) е спасител на знамето на 19-и пехотен Шуменски полк в Първата световна война. Той е

кадрови офицер от българската армия

който достига до генералско звание, с длъжност - командващ армия. В началото на  Първата световна война 1915-1918 г. е командир на дружина от 7-и пехотен Преславски полк, с която участва в епопеята за Тутракан и освобождението на цяла Добруджа. След това е командир на 19-и пехотен Шуменски полк, който след бляскави победи в края на войната е оставен заложник на Антантата, чието командване иска да му бъде предадено полковото бойно знаме. Подполковник Куцаров обаче преценява, че подобно положение ще бъде позор не само за полка, но и за армията, и за България, затова взема своето отговорно решение - по негова заповед на 6 ноември 1918 г. полкът, начело със знамето, е строен пред голяма клада буйно горящи дърва. В краткото си трогателно, но стройно слово той заявява, че противникът, на когото полкът е заложник, иска не само оръжието, но и полковата светиня - знамето. И подчертава, че всичко може да се прежали, но не и знамето, и че е по-добре то да бъде изгорено, но не и опетнено в плен! Така ще бъде спасена не само честта на полка, но и честта на армията и родината! След това подава команда "Мирно" и "За почест", взема знамето от объркалия се знаменосец, коленичи,

хвърля го в буйния огън

който бързо го поглъща, изправя се и отдава чест. Калените в боя командири и бойци, видели със собствените си очи не един път смъртта, сега ронят сълзи... В този момент единствен подполковник Куцаров знае, че в огъня той хвърля не знамето, а само неговата дръжка и калъфа, от който го е снел през безсънната си нощ. На следващия ден един гръцки капитан ще го запита на сносен български език: "Защо изгорихте знамето си, господин подполковник?" "А вие как бихте постъпили на мое място, капитане?", отговаря му Куцаров, също с въпрос. Капитанът мълчи и естествено не се е досещал, че знамето е пред него, но увито под дрехите на подполковника. И така, от този ден нататък Куцаров носи това знаме увито около кръста си под куртката, крие го в направеното от него двойно дъно на куфара си и къде ли не, но го запазва от чуждо посегателство. В Шумен сред началстващите лица се понася слух, че изгарянето на знамето е предателство, и когато след година подполковник Куцаров се завръща, те го посрещат  твърде враждебно. Подхвърлят му дори, че е било по-добре да изстреля куршум в главата си, отколкото да изгори знамето. Но когато пред командира на дивизията Куцаров разкопчава куртката си, под която се показва полковата светиня, всички са изумени. Започват възхищенията, извиненията, похвалите... За този подвиг по-късно подполковник Куцаров е награден с орден "За храброст" и специален правителствен знак "За спасяване на знаме".