Спешната помощ - поглед отвътре

До миналата нощ този текст изглеждаше по друг начин. Но вчера разбрах, че един от героите му е починал, докато съм подготвяла материала. Мъж в разцвета на силите си, комуто стресът и напрежението вече бяха докарали инфаркт и три стента. Заради тях напуснал работата си като лекар в Спешна помощ в Пловдив и се преместил в Хисаря. Пътуваше всеки ден. Но и в малкия град напрежението и стресът не са по-малко. Все едно е дали в голям или малък град лекар в Спешна помощ трябва за 2 до 3 минути да вземе решение за човешки живот! В животозастрашаваща ситуация немедицинско лице може с чиста съвест да каже: "Направих, каквото можах", но медикът, особено ако е лекар, е отговорен за всяка своя стъпка. Пред обществото и пред закона.
Сред хората, които помогнаха този материал да се "случи", бе д-р Иван Делчев. Той няма да го види. Работил е от 1993 г. в системата на Спешната помощ до последния си ден. Очевидно поредната жертва на синдрома на професионалното прегаряне.

От петък вечерта до понеделник сутринта един от най-посещаваните български курорти остава почти без медицинска помощ - медицинският център, семейните лекари, специалистите не работят. Изключение прави екипът на Спешна помощ. "Ако сега някой ни извика в Мало Крушево например, Хисаря остава без медицинско лице", казва фелдшер Кирил Рачев. Самият той е имал такъв случай: в летния театър, който е на около 100 м от сградата на Спешна помощ, имало инцидент, а в същото време екипът с линейката бил на адрес в село. Така екипът стигнал до театъра за около 1 час и 15 мин. след обаждането! В почивен ден за една рана човек трябва да иде до Пловдив на 53 км, защото бързата помощ в курортния град не е със статут на хирургичен кабинет - превързват раната и пращат пациента в Пловдив.
Петък вечер е и фелдшер Рачев застъпва на дежурство. От този момент нататък трима души - той, сестрата и шофьорът на линейката, са

отговорни за здравето и живота на 12 600 жители

на общината - един град и 11 села, най-отдалеченото от които е на 43 км, плюс гостите на града и почиващите, които не са по-малко от няколко хиляди. Фелдшер Рачев е в Бърза помощ повече от 33 години - първо в Карлово, после в Хисаря. В тукашната служба трябва да са шестима фелдшери, но са само двама. И лекарите са двама, вместо шестима, и със сестрите положението е същото. Основната заплата за лекар в системата е около 700 лв. плюс по 1 лев на час за нощно дежурство. Фелдшерите и сестрите вземат по-малко. От 18-процентно "увеличение" на заплатите през 2012 г. хората тук са получили реално по 10%. След смъртта на д-р Делчев в хисарската Спешна помощ идват командировани лекари.
Застъпят ли дежурство, екипите се молят да не се наложи едновременно да са на две места в двата края на региона, макар че са имали и немалко такива случаи. Затова д-р Делчев бе убеден, че на дежурство трябва да има по два екипа. Той имаше и идея как да бъдат привлечени млади кадри в системата. "Когато един студент е държавна поръчка, той ползва средства на държавата, които са събирани от нашите данъци. Ние плащаме, родителите му плащат, а като завърши - колегата го няма. Нека да се въведе правило по 1-2 години задължително да се работи в Спешна помощ, а ако не иска, нека да плаща неустойки. Но такива, че да не му стига и заплатата, която ще получи в чужбина. Да имат предварителен договор. Защо един млад лекар в Германия не може и да си помисли да не изпълни договор? Защото са убийствени неустойките. Докога ние ще се мъчим и

ще снабдяваме Европа с лекари

и сестри?", питаше се лекарят. Фелдшер Рачев обаче е убеден, че трябва да бъдат създадени добри условия за работа и за живот на хората - само така според него може да бъдат привлечени млади кадри в системата.
"Водачът на пожарна и на полицейска кола е с втора категория труд, но не и водачът на линейка, той е трета категория. Сестрата (когато ние приемахме обажданията), която работи в РКЦ, е трета категория, а сега операторите на 112 са втора... По-малко рискова ли е нашата работа?", пита се Иван Каранфилов, който над 40 години е шофьор на линейка. Винаги това е работил. Наричат го живата история на Бърза помощ в района. Имал е и втора категория в продължение на 6 години, но от 2000 г., когато законът се променя, е трета категория като всичките си колеги. Сега взема близо 600 лв. заплата плюс по 1 лев на час за нощно дежурство...
"Всички коли отзад са направени като каруци - човек ще се разболее от друга болест, а основната ще забрави. Като сложиш пациент с фрактура и тази кола като го затръска като на родео...", хем се ядосваше, хем се шегуваше д-р Делчев. "Нали през 2008 г. бе подменен почти целият автомобилен парк на Спешна помощ?", питам аз. Събеседниците ми отговарят, че при всяка смяна на парламента депутатите сменят колите си, защото били морално остарели, но оттогава досега никой не се е сещал за линейките.
"Преди няколко години уж въведоха система с джипиесите - ни един не проработи. Техниците идваха, ремонтираха... Повече ни бъркаха. Добре, че имаме джиесеми... Много по-добри бяха радиостанциите отпреди демокрацията", твърдят работещите от години в системата.

Фалшивите сигнали

в точния смисъл на израза са рядкост. Но поне 1/3 от обажданията не са за спешни състояния, казват от екипа. Напоследък една от причините за това е, че операторите на тел. 112 нямат медицинска подготовка. Има много специфични неща при разпитването на пациентите, за да може екипът да определи нивото на спешност и да се ориентира в ситуацията още преди да е пристигнал на адреса. Ако пациентът говори нормално по телефона, но казва "Задушавам се", не бива да се приема дословно това състояние. Случвало се е джипито да се обади за пациентка с фрактура на крака, но не вика транспортна линейка, а линейка с лекар. Какъв е смисълът да се вика лекар от Спешна помощ, след като друг лекар е видял фрактурата, още повече, че не става въпрос за открита рана или усложнения, питат се от дежурния екип. "Докато лекарят е на адрес, който не е спешен, в това време няма кой да спаси нуждаещия се от спешна лекарска намеса." В Хисаря са имали и други парадоксални случаи. Например лекар в санаториум да вика Бърза помощ, за да бъде спряно кървенето от носа на пациент, или пък заради ускорен пулс.
И пак се стига до нормативната уредба - какво е Спешна помощ, какво е спешен пациент,

какво е спешно повикване

Все неща, с които се сблъсква всеки екип на Спешна помощ в цялата страна. Към тях като се добавят множеството ялови реформи и неуважението към работещите в системата, на което се дължи и текучеството,...
Хисарският екип не се оплаква от пътищата. Но има една "дреболия": ако има ПТП след Цалапица в посока София, обратният завой е забранен. Преди време наблизо имаше "аварийно летище" и макар да беше забранен обратният завой, поне можеше да се мине. Сега там е преградено с мантинели и едната възможност да се обърне е в Пазарджик, което отнема около 40 км. А ако случаят е на живот и смърт? Другата възможност е, въпреки че се прави нарушение, да се кара в насрещното платно...
И това комай е единствената разлика между хисарската Спешна помощ и останалите в страната.