Спецзаконите - димната завеса на управляващите

През изминалата седмица парламентът прие на първо четене законопроекти за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и още три документа, регламентиращи дейността на цивилното и военното разузнаване и за НСО. След 6 месеца умуване, управляващите най-после се престрашиха да внесат документите за обсъждане в пленарната зала. Спецзаконите, внесени от Цветан Цветанов, обаче май ще се окажат димна завеса, зад пушилката на която властта се опитва да прикрие нежеланието и некадърността си за реформи, шуробаджанащината и запазването на статуквото.
Най-активни в дебатите бяха депутатите от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ. Ангел Найденов коментира, че амбицията да се създаде рамков закон за спецслужбите, който да систематизира елементи и взаимоотношенията между тях, не е защитена. По думите му обхватът на документа е сведен до части от системата за национална сигурност. Защо под това се разбира само съвета по сигурността към МС и къде се вписват КСНС и ресорните комисии в НС, попита Найденов. От БСП са съгласни да има закон за съвета по сигурността, но това не означава, че той трябва да бъде подменен от рамков. Според социалистите документът

вменява свръхотговорност

прекомерни компетенции и власт на съвета по сигурността. Те са категорични, че изкушението на ГЕРБ да злоупотребява с власт няма да отмре скоро. Зам.- председателят на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Атанас Мерджанов определи документа като много шум, високопарни приказки, обещания и накрая - нищо. Напънала се планината и родила мишка - това е този закон, който не урежда въпросите на координацията между службите, поясни той. "Нормите, които разглеждаме, служат само за пълнеж. И така е и с останалите части на закона", категоричен е той. И го определи като закон за съвета по сигурността към МС, като цитира написаното, че на заседанията на съвета ще присъстват президентски представители, които ще гласуват с равен глас с министрите и шефовете на служби. Излиза, че президентът се превръща в съветник на министър-председателя, отбеляза Мерджанов. Той смята, че в най-добрия случай резултатът от закона ще е никакъв, в по-лошия - ще доведе до объркване у гражданите и демотивация у служителите. Реформирането ви е само на думи, а когато го превърнете в законодателни актове, лъсва липсата на идеи и генерирането на скандали, твърди Мерджанов.
Законопроектът е по-скоро устройствен правилник, заяви Филип Попов от левицата. По думите му той трябва да съдържа взаимовръзките, взаимоконтрола и обмена на информация между агенциите, министерствата и спецслужбите, тяхната координация и субординация.
Най-ожесточени дебати и разногласия предизвика законопроектът за ДА "Разузнаване" (ДАР), която преминава на подчинение на МС. Новата структура заменя досегашната Национална разузнавателна служба. Тя ще може да използва СРС. Ако законопроектът бъде приет

три служби ще подслушват

българите - ДАР, ДАНС и ДАТО.
БСП подкрепи проекта на цивилното разузнаване, защото той предлага реални промени в действащата уредба. Мерджанов коментира, че записаното в документа правомощие на президента да поставя задачи на агенцията надхвърля конституционната му роля и установения баланс между президент и правителство. Според БСП фигурата на инспектор в ДАР е спорна. Дейността му се простира от осъществяване на контролни функции до повишаване качеството и ефективността на възложените на службата функции и дейности, аргументира се Мерджанов. "Но нали премиерът поставя задачи на ДАР. Какво ще контролира инспекторът? Не се ли размива отговорността на министър-председателя?", попита Мерджанов. Съпартиецът му Димитър Дъбов припомни, че досега разузнаването се е регламентирало от Закона за отбраната и въоръжените сили. Той обясни, че сега служителите на службата се девоенизират и дейността ще се изпълнява от цивилни лица.
По време на дебатите по законопроекта за военното разузнаване социалистите обявиха, че назначението на новия шеф на "Военна информация" Йордан Бакалов влиза в противоречие с приетото от НС. Той не отговаря на условията за 10 г. стаж в системата, обясни Ангел Найденов.
БСП обвини военния министър в политическа провокация със спешното назначение на Бакалов дни преди НС да приеме закона. Оказа се, че политикът, който най-шумно искаше закриването на една служба, е най-подходящият да я оглави, коментира Мерджанов. БСП се противопоставя на промени, имащи за цел да пригодят закона за даден човек. Социалистите настояват начело на службата да застане военен разузнавач от кариерата.
След 25 години депутатите приеха и проектозакон за НСО, който беше подложен на унищожителна критика от социалистите. "Едничката му цел е да узакони състоянието, в което службата функционира от 1991 г. Документът не отговаря на нито един от проблемите, свързани с функционирането на НСО", заяви Мерджанов. Той бе категоричен, че

НСО няма място при президента

чиито функции не са да е "главен държавен охранител". Службата трябва да се превърне в стегната, елитна структура, пазеща силно застрашен кръг лица, подчерта Мерджанов. Той отбеляза, че законът е написан от НСО за НСО със загрижеността да не се накърнят чувствата на президента. "Няма логично обяснение за нежеланието за реформа на НСО, която тя става военизирана държавна служба към президента, а лицата, които охранява, са определени със закона. Това недомислица ли е или вратичка, през която  властта да може се ползва от услугите на НСО?", попита Мерджанов. НСО не е за украса, престиж или символ на социално положение. Гражданите трябва да дадат обществената поръчка за закона, препоръча Красимир Янков от БСП. Той припомни, че на заседание на вътрешната комисия е призовал за публичен дебат с НПО-та, експерти и граждани и попита защо няма такова обсъждане.
 Дали ще бъдат разплетени проблемите, които левицата изтъкна по време на дебатите, ще покаже времето... За това обаче трябва воля, експертност и обективност, които засега властта не показва.