Среща с Георги Димитров

Мара Маринова Карапетрова

Аз съм човек на 87 години и съвременник на събитията преди и след 9 септември 1944 г.
Очаквам от националната телевизия в предаването "История БГ" да се поставят въпросите така, че в научен спор да излезе истината. Много често обаче водещите имат свое виждане, което налагат в цялото предаване. Това не бива да се допуска, защото зрителят, особено по-младият, няма как да направи свои изводи. Изводите просто са му натрапени. Пример за това е и предаването на 19.06.2017 г. Водещият непрекъснато изтъкваше своето мнение като най-меродавно. Освен това на публиката бяха раздаден тенденциозни въпроси.
Аз не съм историк. Но ако бях, щях да чета повече, отколкото са чели част от участващите в предаването. Защото, ако не си чел достатъчно за събитието, на което не си бил свидетел, ще правиш "изводи", удобни някому. И няма да знаеш например, че Георги Димитров, макар и с невисоко официално образование, имаше освен природна интелигентност и много знания.
Георги Димитров мечтаеше България да е център на Югославянска федерация. Може би затова се беше съгласил да се създаде Македонска република. Това го видях лично с очите си, когато се върна от Белград, където се срещна с Тито. Беше 1947 г.
Бях завършила VI клас на гимназията в Сливница. И ежедневно пасях нашата кравичка. Намериха ме на ливадата, заведоха ме на гарата, за да посрещна Димитров. Ръководителите от Софийска околия ми дадоха букет и ми казаха да го поздравя със създаването на Югославянска федерация.
Пристигна влакът, Димитров слезе на перона. Аз му поднесох цветята и му казах думите, които ми бяха поръчали. Димитров ме прегърна, целуна ме и ми каза: "Рано е, моето момиче, за Югославянска федерация". След това произнесе кратка реч пред събралото се множество, в смисъл на вечна дружба с братята югославяни.
След като влакът замина, началниците ме заобиколиха и ме попитаха какво ми е казал. Всички в един глас ми казаха, че вероятно не съм го чула добре. Толкова голяма беше надеждата да се осъществи идеята за федерация.
Аз не знаех ходовете на голямата политика, но за цял живот в мен остана чувството, че Димитров беше спрян в стремежа му да се осъществи една голяма славянска федерация. И сега мисля, че това беше един от многото шансове за значително добро развитие на Балканите, които бяха пречупени от проклетата геополитика.