30 Октомври 2020петък09:33 ч.

Снимки авторката

Места

Старецът и дерето

Каквото хванете, това ядете. Ако нямате късмет - пак ще ви нахранят. И добра дума ще чуете

/ брой: 179

автор:Ина Михайлова

visibility 4003

"Старецът и дерето". Клуб? Учудването ни е обяснимо. Ден по-късно спираме с колата пред табелата. Няма жива душа. Но звучи музика. Катинарът е отключен. Влизаме. Посрещат ни дузина патици. Въдиците са подредени до рибарниците. Масите - чисти, постлани с покривки - очакват всеки момент някой да седне на тях. Беседките - сгушени, готови да посрещнат веселите компании.

Докато се озъртаме за домакина, спира втора кола. И се изсипва компания от млади момчета и момичета. Влизат със смях и на висок глас питат: "На вас ли да поръчаме?". "Не, ние също като вас току-що влизаме."

Забавата става още по-голяма, когато едно от момичетата подгонва голям бял заек. Озъртайки се, виждаме и черния току до камината. Патки, зайци... Рибарници, въдици...

Минути по-късно вратата на клуба отново се отваря и се показва "Старецът". Илко Симеонов няма вид на старец. Независимо от побелелите коси. "Вие ли се обадихте по телефона?" Отговаряме, че не сме ние. "И младите не са, значи някой ви е видял и ми е звъннал", заключава Илко и махва с ръка.

"Може ли да започваме с риболова", питат момчетата. "Че за какво сте тук", отговаря Илко. И вече подготвя хляба, на който кълве шаранът. "Има и пъстърва в другия рибарник, но е много топло, скрила се е. Шансът да хванете шаран е по-голям", допълва той.

Вече сме готови с въдиците и въпреки липсата на опит, с много смях и закачки, залагаме въдиците. Късметът е за по-младите. Хващат бързо-бързо две рибета, но ги пускат обратно. "Няма смисъл да убиваме малките. Ако хванете голяма риба - добре. Но малките - нека пораснат", казва Илко.

"Каквото хванете, това ще ядете" - допълва  стопанинът. Виждайки насмешката в очите ни и явното ни неумение да боравим с въдицата, бързо продължава: "Тук обаче гладни няма да ви оставим. Предлагаме препечени филийки..." Гордо му показваме яйцето, което току-що са снесли патиците. Той го прибира и, отново усмихвайки се, казва: "Шегувам се. Тук гладни не е имало и няма да има. Предлагаме обаче само четири неща: пъстърва, шаран, пържени картофи и шопска салата с домати от градината. Но така ги приготвяме, че пръстите си ще оближете. В района другаде такава риба няма да ядете. Правя я собственоръчно, няма готвачи, гурмета... Направо от рибарника - на тиклата. Е, има и тайни - малко билки, туй-онуй..."

Половин час по-късно вече знаем, че по-вкусна риба не сме яли. Докато отделя внимание и на двете компании, той сръчно приготвя рибата и я сервира почти на бегом. А вратата на клуба започва да се отваря все по-често. На поляната се изсипва още едно семейство, а заедно с тях се появяват и две овчици. Те са част от царството на Илко, но заради слънцето са се прикрили. Дошлите малчугани подхващат на свой ред въдиците и подгонват патките, зайците, появилата се мяукаща котка. Кучето ги поглежда с едно око.

"Старецът и дерето" се намира в сърцето на Родопите. Току на входа на Рудозем табелките - дървени рибки - ще ви насочат към местенцето. Има го от десетина години, а почитателите му се множат. Място за купони, за срещи с приятели, за отдих. Собственикът, казват, прочел всички книги на Хемингуей и от тях се вдъхновил за името на клуба. Направил го на място, наследено от баща му.

"Знам колко сте натоварени, каква е работата днес. И синът ми е така - няма време, все е зает, много хора са във фирмата. Затова са необходими такива места - човек да разпусне, да се замисли, гледайки в боровете, на тишина", разказва Илко, докато ни съветва да изчакаме горещата риба да поизстине. Споделя, че всичко е направил със собствените си ръце, никой не му е помагал. Всеки ден по малко, метър по метър кофраж. И така - години наред. "Сега вече може да се печели от това място. Да се работи и да се печели. Всичко е готово, направено, само трябва да се стопанисва и да се работи. Нещата стават с работа и с пари", клати глава той.

"Най-хубавото ми време е сутринта в 6,30 часа. Сядам пред моята каравана и си пия кафето. Гледам планината и мълча. Гледам и мълча... После ставам, свършвам работата за деня - например един метър кофраж правя за рибарника, и това е. Всеки ден трябва да се работи, но да ти доставя удоволствие. Да се радваш на това, което си направил, да го оценяваш. И утре - пак", разказва Илко. Надява се, че наследниците му ще продължат да се занимават със "Старецът и дерето". Сега неговата жена му помага, когато има големи групи. Иначе сам се оправя с рибата, с хората, с добрата дума, с въдиците...

Обикновено сам се грижи и рибарниците да са пълни. Рибата си хвърля хайвера, а той я храни без химикали и разни добавки. И така затваря кръга. Ако обаче рибата намалее, зарибява. Но оставя новата риба в отделен рибарник, да се прочисти от добавките, с които са я хранили. "Тук всичко е чисто, има и къде да отседнете, ако сте за повече дни. Предлагаме романтика", допълва той.

"Ей, какви времена бяха... Много хора познавам, много хора са минали през тук, но паметта ми е фотографска. Ще ви запомня и, като дойдете пак, няма нужда да се запознаваме отново. Откъде сте? А, от София. Софиянци са направо с членски карти за клуба", усмихва се Илко. И разказва, че най-много столичани и варненци идват в "Старецът и дерето". "То сега протести, напрежение. Сложни времена... Обаче каквото и да протестират, ако след това няма работа за младите - няма полза. Всичките ни деца избягаха навън, а то е важно да има работа тук и всичко ще е наред. А работа няма. Това трябва да се промени", категоричен е той. И се гневи на местните управници, които година и половина бавели ремонта на пътя между Мадан и Рудозем. "Ей, измъчиха се хората, да знаете. Толкоз ли е трудно, ей го де е. Какво се бавят, какво въртят, какво правят - не знам", казва "Старецът".

"И не се отчайвайте - догодина сигурно ще хванете нещо и ще ви го приготвя лично", казва той на изпроводяк.

Дерето до него мълчи. Слънцето преваля. От беседките се чува глъч, потракване на чинии и тиха музика.

Дерето мълчи. А хората си говорят. Сигурно това е искал Илко...

Франция под карантина

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 207

Ислямист закла трима в църква в Ница

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 207

В Скопие са отхвърлили българския компромис

автор:Дума

visibility 313

/ брой: 207

Ереван: Баку отхвърля прекратяването на огъня

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 207

Датата

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ