Ставам и лягам с мисълта за баскетбол

Теодора Станоева е на 14 години. Родена е и живее в Самоков. В момента е в седми клас в СОУ "Отец Паисий". От седем години тренира баскетбол в клуб "Рилски спортист" в Самоков. През 2014 г. стана победител в Националната кампания "Забавното лятно четене" и спечели приза за най-четящо хлапе на България.

"Ако в България има сигурност, никога не бих я напуснала "

"Запалих се по баскетбола още в детската градина, вече 7 години той е най-важното нещо в живота ми"


- Теди, кога и как се появи интересът ти към спорта и по-конкретно към баскетбола?
- Още в първи клас започнах да се интересувам от баскетбол. Колкото и странно да звучи, аз харесвам този спорт още от детската градина. Тогава майка ми искаше да тренирам аеробика, но аз не се съгласих. Гледах баскетбол по телевизията, най-вече НБА, и имах любими американски баскетболисти. Записах се да тренирам още когато бях 7-годишна и така играя любимия си спорт седем години. Той е вероятно най-важното нещо в живота ми.
- Имаш ли време да учиш, как съвместяваш училището и спорта?
- Тъй като спортът изисква много време и усилия, на моменти ми е доста трудно да  съчетавам училището, спорта и допълнителните курсове по английски език. Но когато човек има желание, нещата се постигат по-лесно. Има дни, в които нямам време да изляза навън на разходка или пък да се видя с приятелите си. Случвало се е в големи интервали от време да поддържаме връзка само по телефона. Има моменти, в които дори през почивните дни нямам време за почивка, тъй като съм ангажирана с тренировки. Налага се да тренирам по два пъти на ден. Ако не съм в залата за тренировки, значи пътувам някъде из страната за състезание. Но на мен това не ми пречи, обичам баскетбола.
- Кои са най-големите успехи, които си постигнала досега, и към какви се стремиш?
- Най-голямото ми постижение в спорта е, че преди две години с отбора станахме републикански шампиони на България при момичетата до 12 години. Това беше изключително преживяване за мен. Да чуеш как всички присъстващи в залата те аплодират - това е нещо, което трябва да преживееш, за да можеш да го разбереш. Още повече, че станахме шампиони в родния ми град - Самоков, пред позната публика.
За момента основната ми цел обаче е извън спорта. Трябва да се представя добре на предстоящото национално външно оценяване след седми клас, тъй като оценките от него са много важни за бъдещето ми. Доста време отделям да уча, но се опитвам и в спорта да не изоставам.
- Как виждаш бъдещето си, с баскетбола ли е свързано то? Какво искаш да учиш?
- Все още нямам ясна представа какво ще уча. Още не съм се ориентирала. Иска ми се и в бъдеще баскетболът да има място в моя живот, но времето ще покаже.
- Кои са най-големите предизвикателства, които те очакват?
- Тъй като преди известно време претърпях контузия и сега ми предстои лечение и възстановителен период, си мисля, че за момента това е най-голямото предизвикателство, което ми предстои. Това, че за известен период ще спра да тренирам и да се занимавам активно с баскетбол, само по себе си е изпитание за мен. Аз ставам и лягам с мисълта за този спорт, толкова много го обичам.
- Преди две години ти спечели в Националната кампания "Забавното лятно четене" 2014. Тогава Самоков бе обявен за най-четящ град, а ти грабна приза в категорията "Най-четящо хлапе". Какво ти донесе наградата? Обичаш ли да четеш, кои са любимите ти книги?
- Това стана малко изненадващо за мен. Видях, че има конкурс в сайта "Аз, детето" и реших да се включа малко на шега. Голяма беше изненадата, когато ми се обадиха, за да ми съобщят новината, че съм спечелила.
Тази награда ми донесе много популярност в родния ми град. Родителите ми бяха много горди с мен. Въпреки че моите връстници почти не обичат да четат, предпочитат да стоят над компютрите си, таблети и телефони, аз обичам да чета. Обичам поредицата за "Хари Потър" от Дж. К. Роулинг, "Пипи дългото чорапче", както и "Немили-недраги"  от Иван Вазов.
- Обичат ли българските деца спорта и книгите?
- Прави ми впечатление, че децата на моята възраст не обичат да четат. Дори когато трябва да пишат тема за училище върху дадено произведение, често търсят готови теми в интернет. Имам познати деца, които не са прочели почти нищо. А аз мисля, че когато човек чете, научава много неща, усъвършенства се в писането и изказването. Неслучайно има една поговорка, че "книгата е прозорец към света". Иска ми се и тези деца, които не обичат да четат, да го разберат и да си променят отношението към книгите.
В същото време все повече деца започват да се занимават с някакъв вид спорт. Това е хубаво. Много деца са с проблеми с теглото, не се движат, хранят се с нездравословни храни и спортът помага, независимо какъв е. Трябва само да го харесваш и да го практикуваш с удоволствие.
- Постиженията ти не са малки за твоята възраст и си успяла в България. Смяташ ли, че ще имаш възможност за по-големи успехи в чужбина? Виждаш ли бъдещето си в страната си?
- Обичам България, обичам родния си град  Самоков. Не съм се замисляла дали искам да напусна страната. Знам, че тук в момента е доста трудно, трудно е да живееш нормално. Виждам колко труд и усилия влагат моите родители, за да осигурят добър живот на мен и сестра ми. Може би, ако нещата у нас се подобрят, ако има сигурност, никога не бих напуснала родината си. От друга страна, ако животът става все по-труден, може би и аз ще тръгна да търся реализация в чужбина. Но все още този въпрос не е най-важният за мен.


Теди с номер 6 по време на поредния турнир

Теодора Станоева по време на награждаването за най-четящо хлапе
Снимки Личен архив