Стефан Икономов - композиторът, пианистът, педагогът

Ростислав Йовчев

В края на август тази година се навършват 20 години от преждевременната смърт на големия наш композитор, пианист и педагог Стефан Икономов.
Роден през 1937 г. във възрожденския балкански град Сливен, той учи пиано при известната наша пианистка и клавирна педагожка Катя Казанджиева, като същевременно развива от рано своите композиционни качества. Има шанса да работи със знакови за българския музикален живот личности като Парашкев Хаджиев и Панчо Владигеров. Вероятно оттам идва и мащабността на неговата композиционна мисъл, стремежът да изгражда с майсторска архитектоника повечето свои произведения.
В края на 50-те години на миналия век Стефан Икономов завършва Московската консерватория като студент по пиано на проф. Мержанов и композиция при професорите Меснер и Александров. През пролетта на 2010 г., при посещението си в България, легендарният руски пианист и педагог Виктор Мержанов, вече над 90-годишен, си спомняше с възхищение за своя ученик, за неговата непосредствено бликаща и естествена музикалност, за ярките му сценични изяви, следвани от по-нататъшно блестящо развитие като композитор и пианист.
Впечатляващият професионализъм на Стефан Икономов е оценен веднага след завръщането му в България и той започва работа в Българската държавна консерватория (днес НМА "проф. Панчо Владигеров") като асистент по хармония, а малко по-късно като преподавател по четене и свирене на партитури, длъжност, която заема и до края на живота си. Няколко месеца преди ранната си смърт (само на 57 години), той получава и професорска титла, заслужена, но твърде закъсняла според мнението на всички, които се възхищаваха от цялостния му професионален и човешки облик.
Произведенията на Стефан Икономов носят в себе си мощния заряд на Неновския пианизъм, колорита на майсторската оркестрация, остроумната игра на ритми и дълбоко българска атмосфера. Те обхващат преди всичко жанрове от областта на камерната музика, но също така сред творческото му наследство присъстват и произведения за струнен и симфоничен оркестър. Вълнуващите Соната-балада и "Образи" за соло пиано, мащабният и ефектен Концерт за пиано и оркестър, бляскавата "Соната на дружбата" за две пиана (8 ръце), остроумните две пиеси "Посвещение и шега" за клавирно трио, Симфония за струнен оркестър и др. Това са прекрасни страници от българската музикална литература, на които той беше автор, които и днес се свирят с вдъхновение и дълбоко проникновен интерпретаторски поглед от мнозина български изпълнители. Някои от тях имаха привилегията и щастието да познават Стефан Икономов и неговото творческо дело приживе.
Музикант в същината на своето битие, дарявал радост и духовна чистота на съвременниците си, искрено приятелство на близки и колеги, Стефан Икономов впечатляваше с невероятната скромност и дълбочина на излъчването си, съчетано с респектираща музикална култура, талант и умения. Всеки, докоснал се до дълбоко музикантската му същност, помни почти пословичното му трудолюбие, яркия талант на пианист, теоретик и композитор, както и виталния му дух. Композиторът искрено се възхищаваше на българската природа, обикаляше сред най-екзотичните кътчета на красивите ни планини, черпеше вдъхновение от естествената хубост на пейзажа и притежаваше присъщо само на честната му душа искрено преклонение пред него.
Днес, 20 години след неговата смърт, е повече от необходимо да си спомним за един блестящ български музикант, който остави забележима диря в историята на българската музика. Стефан Икономов е най-яркото доказателство, че истинското дарование вдъхновява както съвременниците си, така и бъдещите поколения със силата на своите качества и редките за съвременността ни човешки чар и скромност.