Стиглиц: 2012 - годината, през която живяхме на ръба

2012 г. се оказа толкова лоша, колкото и очаквах. Рецесията в Европа беше предвидимо (и очаквано) следствие от бюджетните икономии и плана за спасяване на еврото, който от самото начало беше обречен на провал, пише Джоузеф Стиглиц, носител на нобелова награда за икономика и професор от Колумбийския университет, в коментар за ProjectSyndicate, цитиран от Investor.bg.

Анемичното възстановяване в САЩ, където растежът едва позволи създаването на нови работни места, беше очаквано следствие от политическите кавги в Вашингтон. Именно те попречиха на президента Барак Обама да прокара своя законопроект за стимулиране на заетостта и запратиха икономиката на страната към ръба на фискалната пропаст.

Двете основни изненади през годината бяха забавянето на развиващите се пазари, което се оказа малко по-рязко от очакваното и забележителните реформи, които бяха стартирани в Европа.

Като погледнем към 2013 г. най-големите рискове са свързани със САЩ и Европа. За разлика от тези два региона Китай притежава инструментите, ресурсите, стимулите и познанието, за да избегне евентуално твърдо икономическо приземяване. За разлика от западните страни политиците в Пекин не споделят и някои „летални идеи“ като тази за „икономическата експанзия чрез икономии“. Китайците ясно разбират, че трябва да се фокусират по-скоро върху „качеството“ на растежа – като ребалансират икономиката си от износ към домашно потребление – отколкото върху фикс идеята за постигане на някакъв определен растеж на всяка цена.
Въпреки влошаващите се глобални икономически условия растеж от около 7% в Китай ще е достатъчен да задържи цените на суровините, а от това ще спечелят износителите от Африка и Латинска Америка. От друга страна третият кръг вливане на ликвидност от страна на Федералния резерв (Фед) може също да подкрепи износителите, въпреки че едва ли ще окаже влияние върху растежа на щатската икономика.

С преизбирането на президента Барак Обама растежът в САЩ ще е сходен с този, който наблюдавахме през последните четири години.

Наченките на възстановяване в сектора на недвижимите имоти вероятно ще се окажат достатъчни, за да обезсърчат евентуални драматични изменения в досегашната политика, включително идеята за отписване на част от главницата на ипотечните облигации, при които оставащият дълг е по-голям от пазарната цена на имота. Но докато реалната (претеглена спрямо инфлацията) цена на жилищата в САЩ е все още с 40% под пазарния пик преди кризата, силно възстановяване на пазара на недвижими имоти (и тясно свързаната с него строителна индустрия) е малко вероятно.

Освен това разногласията между демократите и републиканците във Вашингтон ще гарантират, че Америка ще продължи с политиката на умерени икономии. Заетостта в публичния сектор сега е с около 600 хил. под нивата от преди кризата, докато ако растежът беше нормален, можеха да бъдат създадени 1,2 млн. работни места допълнително. Това означава, че дефицитът в заетостта е близо два милиона.

Реалният риск за глобалната икономка обаче се крие в Европа. Испания и Гърция са в депресия без изгледи за скорошно възстановяване. Договореният в еврозоната „фискален пакт“ не е решение и програмата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка (ЕЦБ) в най-добрия случай ще успокои ситуацията в краткосрочен план.

Ако ЕЦБ наложи допълнителни икономии на Гърция и Испания в замяна на предоставяното им финансиране, лекарството единствено ще влоши състоянието на пациента.
Механизмът за европейски банков надзор също няма да е достатъчен, за да предотврати изтичането на капитали от засегнатите страни. За да се постигне това е необходима адекватна схема за централизирано застраховане на влоговете в цялата европейска общност – нещо, с което страните от Северна Европа заявиха, че не са съгласни за момента.

Въпреки че европейските лидери нееднократно се съгласяваха на стъпки, които до скоро се приемаха за немислими, тези техни действия не бяха синхронизирани с пазарите. Те също така упорито подценяваха негативните последствия от програмите за икономии и надценяваха ползите от институционалните корекции. Ефектът от възлизащата на 1 трлн. евро програма за дългосрочно рефинансиране на ЕЦБ (LTRO), която предоставяше нисколихвени кредити на търговските банки, за да изкупуват ДЦК, се оказа изненадващо краткотраен.

Европейските лидери разбират, че дълговата криза в периферията на еврозоната определено ще се влоши при липсата на растеж. Понякога те дори признават, че икономиите няма да помогнат в тази насока. Въпреки това те не желаят да предложат ефективен пакет за стимулиране на растежа.

Депресията, на която европейските власти обрекоха Испания и Гърция, вече има политически последици. В Испания движението за независимост в няколко региона и особено в Каталуния получи силна подкрепа, докато в Гърция процъфтяват неофашистки формирования. Еврото, създадено, за да задълбочи интеграцията на демократична Европа има точно обратен ефект.

Поуката е, че политиката и икономиката са неразделни. Пазарите от своя страна могат да не са нито ефективни, нито стабилни. Политиката на дерегулации обаче позволи натрупването на безпрецедентни излишъци, които доведоха до инвестиционни балони и криза, последвала спукването им.

В условията на криза политиците взимаха решения, които далеч не могат да се окачествят като адекватни. Банки бяха спасявани, но истинските проблеми бяха оставяни да се задълбочават. Не е чудно, че както в Америка, така и в Европа, задачата за справяне с тези проблеми беше оставена на същите политици, които ги предизвикаха.

В Европа еврото беше създадено по политически, а не по икономически причини. Именно политиката доведе до сформирането на фундаментално сбъркани структури, които позволиха раздуването на инвестиционни балони.

Да прогнозираме какво ще се случи през 2013 г. е равносилно да предположим как разединена Европа и срещащата силна опозиция в Конгреса администрация на Обама ще се справят с кризата. Гадателските сфери, когато говорим за икономика, винаги са били мъгляви. Когато става въпрос за политика обаче, те са дори още по-непрозрачни.