Стихотворения от Анелия Павлова
/ брой: 117
Нели Павлова - композира, аранжира и продуцира голяма част от музиката на група "Попкорн", както и ремиксите. В нейното поле на действие са вокалът, саксофонът, компютърната обработка. Често посяга към перото и пише стихотворения. Владее шест езика, обича черен чай и да спи до късно, защото работният й ден обикновено завършва в ранните часове. Горда съпруга на пианиста на "Попкорн" - Дони, и още по-горда майка на дъщеря - Михаела, която също се е устремила към музикално-артистичните професии.
Диалог
- Можеш ли да извършиш подвиг?
- Мога, но трябва ли?
- Можеш ли да спасиш някой от огън?
- Не знам, заповядай ми!
- Няма нужда, просто вдигни слушалката.
- Това ли е героичното?
- Не, просто не трябва да ти е жалко
За времето - личното.
Потърси някой самотен, поговори си.
- И само това ли?
- Не, дай си една от двете ризи.
- Дали му трябва? Едва ли...
- Опитай дума да не отрониш цял ден.
Просто опитай.
- Това е твърде странно за мен.
- Започни с безмълвна молитва.
И в нея включи всички тези, които
Са те наранили.
Смирено поискай за тях защита
От демоничните сили.
За себе си искай любов и търпение,
и разум не би попречил.
- Не знам, по-скоро имам съмнение...
дали да не тръгвам вече?
- Почакай, забравих да ти покажа
едно изключително нещо!
- Добре, но ще стягам багажа,
нямам никакво време, човече.
- Погледни наоколо, за да видиш!
- Какво толкова непознато?
- Светът е прекрасен и дивен.
- Така е, но вече ме чакат.
- Но ти имаш очи виждащи...
- Имам, всички имаме.
- А също гърди дишащи,
- Е, сега удиви ме!
- Опитай "благодаря" да кажеш
за всичко дотук споменато.
- Не се ли правиш на важен?
- Приятелю, дай си ръката,
ако дотегнах - прости ми,
просто споделям, друже,
ако трябва да тръгваш, тръгни
- Интересно беше да слушам,
и ти си човек приятен,
благодаря ти за времето,
нещата са вече понятни.
- Хайде, мятай се в стремето
И за подвига не забравяй.
- Да, стига да мога...
- Помни и не се предавай -
не зарад мен, зарад Бога.
Поледица
Хлъзгави погледи срещам безумни,
Слушам хлъзгави думи,
Хлъзгав живот - студен и типичен,
Планета от хлъзгави личности.
И балансираме в тази поледица,
Лъкатушещи опиянено.
Жестока, безкрайна поредица
От сърца вледенени.
Сивота
Сивотата излиза на факелно шествие,
Сивотата диктува расови чистки,
Сиви погледи, сиви приветствия,
Сива кръв вулканична.
Сивотата се бори за място под слънцето,
Сиви методи за оцеляване,
Тъмно сиво е вече дъното,
Без шансове за съживяване.
Сивотата невежо диктата бленува
Сиво мами и сиво намигва,
Само в сиви сънища ще сънува,
Че целта е постигната.
Имунитет
Жуженето познато край ухото ми
Ме кара да настръхвам
И от среднощното припомняне,
Че съм храна и плячка,
Изтръпвам.
Започвам непланирани движения,
Но знам, че ще загубя.
Едва ли имам дръзновение
Да се лиша от сън, докрай
Да се събудя.
Преследва ме нахалното москито
С охотата на блудник.
Пиянства и пирува до насита,
С пищящите си чалги
Ме изнудва.
Пикира и паркира върху кожата -
Меню еднообразно.
Мъчителен затвор е ложето,
Сънят си тръгна, чувствам се
Ужасно.
И само мисъл и утеха трайна,
Подклаждам вътре в мен.
Усещам благодарност тайна -
Имунитетът ми подсилен е
За този ден.