05 Март 2021петък00:55 ч.

Оригинална илюстрация към "Малкият принц" от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Антология

Поезия

Стихотворения от Георги Драмбозов

/ брой: 30

автор:Дума

visibility 441

От редактора

Скъпи читателю!

В днешния брой на "Пегас" ще се потопиш в новите стихотворения на Георги Драмбозов, който неотдавна навърши 75 години. Приятно четене!

Почти един и същи на портрет -

навърши ти седемдесет и пет...

Такъв си бил, едва сега признаваш -

дете, войник, студент и... остаряваш.

Преди да остарееш, си напет -

и Дон Жуан, и още млад поет...

А подир тебе в нашата държава,

каквото беше, тъй си продължава.

Борба за кокал и борба за власт! -

ти вложи всичко - ум, талант и страст...

Днес в НОИ млада лелка ти намигна -

как пенсийката, байно, да ти вдигна?

Съчувствам ти сега и занапред,

но ти не вдигаш вече самолет.

От кой ли зъл орисник си орисан,

че тука пише - жив, ама отписан!






Елегично стихотворение

"Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз робска люлка люлее?"...

Христо Ботев

Мълчи народът, мълчи народът -

водачи нови ще си избира...

Те, уж различни, сред него бродят

и все го мамят, той няма мира.

Животец райски му обещават,

да спре да стене, да се бунтува,

закони свети и римско право -

той да добрува, Бог да богува...

Все в тази люлка той се люлее -

ще му изпълнят всички желания,

но в стадо кротко да си живее,

без всенародни тъпи въстания.

"Кажи ми, кажи, бедний народе" - 

тези заблуди кой ще разпръсне?...

ще чакам Данко пак да ни води,

ще чакам Ботев - дано възкръсне! 




Промяната

Тъпеем в строя славно и полека - 

и с фейсбук, и с остатъци от чест...

Промяна! - стана толкоз тъп човека,

че и по-тъп - да си го водят лесно днес.

И телевизията затъпява,

и вестникът е първият клюкар, 

и куфарчета никой днес не дава

на друг, по-тъп, но отговорен наш другар.

И спим на лаврите от древността си,

и тупаме косматите гърди:

- Булгар, булгар! - Бай Ганьо произнася -

кой днес ще ме пороби, кой - освободи?

Пак само със мускалчета от рози

ще си седя на Бруклинския мост,

ще гоня влак по чужди коловози,

един Шенген дори ще бъде под въпрос.

Но други лозунги над мен да няма - 

един е лозунгът:  Пари + Власт!

Тъпеем бавно, викат му Промяна...

Или: Равнявай се с Бай Ганя между нас!

             

Протестът

...Поне станете вие, мъртъвци,

защото живите у нас са мъртви!...

Пейо Яворов

Заливат българските ни площади

в съня ни кротък нашите деца - 

те още не издигат барикади,

протестът е с усмихнати лица.

Те още чакат татко или мама

да подкрепят наивния им гняв,

а ние пред великата измама

като слуги сме с кроткия си нрав.

Дано по-младите да ни научат,

дано еволюираме накрай,

животът пак - "озъбеното куче",

кога ще влезем в западния рай?

Поне да станат вече мъртъвците,

отдавна ние като мъртви спим...

Ще поумнеем - стари сме, глупци сме,

но идваме, деца... Ще победим!






Човекът

Човекът е риба и птица комай -

в реката, в морето, в небето над мен,

той преплува, прелита самия безкрай,

към други планети лети вдъхновен.

Човекът! - да гали или да убий -

на всичко способен е този човек,

ама има и чувства, и тъй може би,

остава Човек през размирния век.

Човекът е нежност и грубост в едно!

Докоснат от обич, до смърт е готов -

и да връща сам жеста чувствителен, но

щом вижда отсреща, че има любов...

Човеко мой, ти остани си докрай

оня мъничък Принц на Екзюпери!

И на тази планетка Земя има Рай,

но трябва да бъдем Човеци добри.






Ни час без ред

Нито ден без ред! - така Балзак е писал -

почти съм сигурен, че той е бил това,

а тази твърде умна и крилата мисъл

върти се дълго в моята глава.

На бял лист пиша, през нощта преправям,

с компютъра е лесно - мишката цвърти,

творя наново, старото почти забравям -

заспивам с нов, изстрадан стих почти...

Когато се събудя, е трагедия! -

подвело ме е вдъхновението пак,

но упорит съм, ще се боря до победа

и денем - нощем не подвивам крак...

Ако се върнем век и половина,

и на един Балзак предложим интернет -

би сложил в джоба си поне стотина,

дори би рекъл и "Ни час без ред!"

С крилати мисли гений се не става,

но виждам Бог как глади там брада, щастлив:

- Признанието иде, ако изпълняваш - 

ни час без ред! - пиши и да си жив.

Георги ДРАМБОЗОВ е роден на 26 декември 1945 г. в Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика в Санкт Петербург. Работил е като инженер-конструктор, директор на професионалната гимназия по строителство и заместник-кмет в родния си град и читалищен деятел. Автор е на над 20 стихосбирки, сред които "Два въглена от музика и стих", "Реката на забравата", "Кръстопът на музите", "Безлюбие", "Апология на тъгата". Негови стихове са превеждани на руски, украински и унгарски. Член е на Съюза на българските писатели. 

Омбудсманът поиска прозрачно отчитане на парното

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 44

С голямо зъкъснение тръгват пари към средните фирми

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 44

Българската икономика е най-слабата в ЕС

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 44

Зоран Заев получи вот на доверие

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 44

Защо сме най-бедни в Европа

visibility 108

/ брой: 44

Датата

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 44

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ