Антология
Стихотворения от Георги Евгениев
/ брой: 32
Доц. Георги Евгениев е един от утвърдените специалисти и ръководители на системата на труда и социалната политика у нас. Завършил е специалност икономика на труда през 1958 г. във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (сега УНСС), София. Преподавател е в същия университет от 1966 г. Бил е първи зам.-министър на труда и социалните грижи, зам.-председател на Българските професионални съюзи, председател на Комитета по труда и социалното дело, ръководител на катедра "труд и социална защита", зам.-ректор и генерален директор на Института за следдипломна квалификация при УНСС, член на Академичния съвет на УНСС. Има над 200 публикации у нас и над 20 в чужбина. Автор е на много книги и стихове.
Пожелание
На следовниците
На следовниците посвещавам
от сърце написани слова.
С много обич и надежда вярвам
да са винаги на висота.
Да знаят и да тачат своя род,
да го развиват и надграждат,
защото част сме от велик народ
с история трудна и славна.
Граничен е човешкият живот
и времето ни свързва бързо,
то никога не стига да решиш
това, което си замислил.
Потребностите винаги растат
и обществата се променят,
но продължават своя жизнен път,
ако ценностите съхранят.
Кръговрат
Изнизаха се дните неусетно
Настъпи вече есента
Гората сменя своите одежди
Отлитат птичите ята.
И зимата ни дебне неотстъпно
Живота тя ще вледени
Без топлина и слънцето ще свети
Природата пак ще заспи.
Но знам, след зимата настъпва пролет
И всичко ще се обнови
По-ярко слънцето ще свети
Пак птиците ще долетят.
И топлота през лятото ще има
Човешка обич ще цари
Свободни хора в мир ще заживеят
И всичко ще се обнови.
Промяната е нещо постоянно
Така устроен е светът
И кръговратът в него продължава,
независимо от всички нас.
Хубавите хора
Стига ми, че в пътищата мъчителни
те ме спират, поздравяват.
И не знам с очите ли, с кръвта ли,
хубавите хора винаги узнавам.
Може би -
по топлината, със която ме докосват,
по онази доброта, що погледът излъчва.
Може би -
по радостния порив
нещо хубаво за тях да свърша...
И не питам колко са, кои са.
Стига, че ги има между нас
и двигател те са на живота -
истинските, хубавите хора!
Живот
Да дадеш живот
и посадиш дърво,
да създадеш дом
и направиш добро.
В мир да си живял
с добрите хора ти
и с любов и обич
тях да си дарил...
Истински живот
тогава си живял.
В този чуден свят
и ден не си проспал.
В бъдещите дни
пак жив ще бъдеш ти
с туй, гдето си дал,
когато си живял.
Борба
Животът е битка.
Войникът си ти.
Воюваш със себе си,
с мечтите си дори.
Воюваш за знания,
кръстосваш света
и опит събираш,
търсиш светлина.
Летиш във живота
с пришити криле,
издигаш и кули
в мъртво море.
Воюваш за истина,
за хубави дни,
за повече правда
и благодатни бъднини.
С лентяите воюваш,
презираш подлостта,
предателите ненавиждаш,
възпираш наглостта.
Но спъва те някой
завистник със власт
и падаш внезапно,
изправяш се пак.
В труда се възраждаш
и вместо сълзи,
с усмивки даряваш
хората ти.
И всичко, що имаш
- знания, мечти,
на следовниците завещаваш
за утрешните дни.