Страх от Бога

Душата на дядо Максим още не е намерила покой, а скандалът в Светия синод набира скорост. Пловдивският митрополит Николай, поддръжник на тезата, че изборът на митрополит Кирил за наместник-председател на БПЦ е нелегитимен, заяви в писмо, че се оттегля в следващите 40 дни, за да се отдаде на молитви и размисъл. Вчера и Великотърновският митрополит Григорий, също писмовно, оттегли подписите си от протоколите на заседанието, на което бе избран Кирил. В публичното пространство един през друг експерти и не толкова обясняват кое е по канона, кое не е, как трябва да се промени църковният устав, какъв да бъде и да не бъде следващият патриарх. Интереси, битки, дърпане на чергата. Всеки за себе си и към себе си. Със своите стремления и щения, със своето виждане за богоугодно. Може би себеугодно.
А църквата и миряните? Кой мисли за тях? Демони ли обладаха душите на някои от призваните да съхранят и запазят единството? Изтрихме ли спомените отпреди 20-ина години, когато частни и егоистични амбиции посяха разкола? Тези, които се лутат в решенията си и не се ръководят от мисията, която имат, осъзнават ли, че към това ни тласкат? На днешната власт ли е изгодно и църквата да стане като политиката - всеки да тегли към себе си, без да мисли за общото?
Днес православната ни църква има шанс. Може би последен. Да стане онзи стожер на българщината, на единението и на спасението ни от покварата на комерсиалното, какъвто е била преди векове. Има шанс да надигне глава, да се изправи, да стъпи на земята и да се върне там, където е била и е призвана да бъде - в обществото, в сърцата на вярващите. Може ли да го направи? Да. Ако тези, от които зависи това, престанат да бъдат съдници на миналото, жертви на чужди задморски подбуди и маши на собственото си сребролюбие. Изборът на патриарх ще покаже дали божиите служители и миряните ще пропуснат шанса.
Дано има страх от Бога! За съвест е сложно да се говори...