Студио Хъ

Политическата ситуация у нас започва да прилича на оная песен на Ку-ку бенд "Студио Хъ". Помните я, нали? "Ние сме лошите в страшния филм, тъй пожела си съдбата... Мъжки момчета сме, знаем сами - лоши ще бъдем докрай!" 

Да, спазиха обещанието си придворните на Слави и вкараха страната ни в огромна черна дупка. От която не се чува ни звук, ни стон. Замлъкна и бодряшката музика на бенда. Спечелилата изборите партия продължава да мълчи със страшна сила. Кой ще ни управлява, кой и как ще ни преведе през кризата във всичките ѝ измерения, ще чегърта ли или ще гали с перце предишните властимащи, ще се изпълнят ли гръмко прокламираните общи приоритети с другите партии в парламента!? Въпроси, на които отговори все още няма.

А неизвестните около проектокабинета продължават да се трупат. Българите са на режим изчакване, а стъпките, които хората на Слави ще предприемат, тънат в гъста мъгла. Кандидат-министрите зъзнат във фризера и чакат сакралния петък, за да изскочат на светло. А аргументите на мандатоносителите, че ги крият, за да се избегне жълто говорене и ровене в биографиите им, не звучат сериозно.

Цялата история започва да прилича и на оня известен филм на Уилям Роуз "Познай кой ще дойде на вечеря", сиреч в МС. Само че българският жанр не е комедия, а трагедия. Защото едва ли има нещо по-жалко и смешно от това партия с претенции да управлява да вади от чувала на случаен принцип кандидати за премиер или за министри. Ей така, на тъмно, рови, рови и хоп... докопва някого и го мята на "Дондуков" 1. Едно е да говориш, че искаш да промениш системата, да покажеш ново лице на политиката, а в същото време да мълчиш и да криеш имената на хората, от които зависи настоящето и бъдещето на България.

Народът ни го е казал мъдро: който го е страх от мечки, да не ходи в гората...