Свърши ли финансовата криза в еврозоната?

Наскоро Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви новата си програма за изкупуване на ДЦК, или така наречените „директни монетарни транзакции“(OMT - outright monetary transactions), които отбелязват сходството на европейските централни банки с английските им колеги. Макар действията на ЕЦБ да са най-добрият шанс за спиране на европейската дългова криза, те покачват залога за правителствата.

От една страна, цялостната политика на европейския регулаторен орган е добре пригодена за борбата със системни "пожари", но от друга страна не се справя с малките "пламъци“ по места, които в последствие могат да се разрастнат безкотролно. Това пише Джийн Фрида, стратег към Moore Europe Capital Management, в статия за "Проджект синдикейт", цитираната от сайта Investor.bg.

ОМТ е програма, която предвижда ЕЦБ да изкупува държавните облигации на страни, които са се съгласили да въведат нужните реформи в икономиките си. Тази нова политика значително изравнява позициите на ЕЦБ и другите напреднали икономики. По принцип Испания има същите фискални и структурни проблеми както и преди въвеждането на ОМТ, но сега сеществува външен кредитор от последна истанция. А това променя ситуацията.

Досега изтичането на капитал (без значение дали заради продажбата на ДЦК или заради ликвидацията на частни вземания) предизвикваше по-сурови парични условия. Продажбата на държавни облигации по време на режим на фиксирани обменни курсове потискаше доходността, а продажбата на корпоративни ценни книжа от чужденци имаше подобен ефект, но чрез индиректни канали. Паричните ограничения стигнаха до там, че само друг източник на чужд капитал (частен или ЕЦБ) можеше да компенсира изтичането на средства.

Моментът, когато кредитният риск преминава в риск от реденоминация, е изключително неясен. Но това трансформиране върви ръка за ръка с локализираните парични свивания, които изострят риска от държавна неплатежоспособност и фалити на банките. Финансовите ограничения в Испания станаха „хронични“, след като банките изостанаха с обезпеченията, приемани от ЕЦБ, повтаряйки събитията в Гърция.

Според новата програма ЕЦБ може да замени чуждестранния отлив на средства от пазара на ДЦК с директни покупки. По този начин Испания ще бъде равнопоставена на други страни извън еврозоната като Великобритания. А що се отнася до неформалната целева цена, свързана с ангажимента на ЕЦБ за изкупуване на ДЦК, отливът на чуждестранен капитал ще бъде компенсиран изцяло от ЕЦБ, поне този от пазарите на държавни облигации.

Добрата воля на ЕЦБ за изкупуване на неограничено количество от държавния дълг спаси еврозоната от бъдещи финансови удари. В допълнение новите мерки ще нарушат порочния цикъл от непостоянна ликвидност, която се корени в хроничния дефицит на банкови обезпечения и ограничени механизми за парични трансфери. Въпреки неясно представената цел на ЕЦБ за потискане на риска от реденоминация, важното следствие е, че общата валута избегна „денят на страшния съд“ засега.

Кредитният механизъм на ЕЦБ е индиректно средство за финансиране на държавен дълг. Този метод е още по-индиректен начин за справяне с проблема на надвисналия частен дълг, но важното е, че работи.

Все още обаче има много неща, които могат да се объркат. ЕЦБ купи време за еврото, но в същото време вдигна залозите. Стойността на даденото обещание зависи много от бъдещите действия на банката (изкупуване на неограничени количества държавни облигации) и от това, което тя няма да направи (да купува от страни, които не успяват да спазват условията). Без истинска заплаха, която да откаже своенравните правителства, новата програма на ЕЦБ предоставя безплатен „обяд“ на инвеститорите  и държавите.

Проблемът е, че по този начин волята на ЕЦБ ще бъде тествана. Ако пазарите наистина вярваха, че ЕЦБ няма да подкрепи задлъжнелите правителства, инвеститорите щяха да избягат от тях при първия сигнал, че не покриват условията за помощ.

Както стана с Програмата за пазарите на ценни книжа, ОМТ е съмнителна по отношение на законността и демократичността си. Причината за това е, че тя нарушава духа, но не и буквата на клаузата от договора за ЕС, забраняваща финансирането на правителства от ЕЦБ, а обещанието за еднакво третиране на частните кредитори все още няма прецедент. В допълнение, ОМТ включва задкулисни парични трансфери, оставяйки ЕЦБ силно изложена на политически враждебна реакция. Такъв беше отзвукът от изказването на президента на ЕЦБ Марио Драги в германската преса.

Но програмата ОМТ ще облекчи условията по кредитите, но не е сигурно, че сложната кризисна ситуация от последните години ще бъде променена изцяло. Този процес най-вероятно няма да се промени, докато трите ключови елемента на банковия съюз бъдат осъществени. Това са общият надзор, общото застраховане на депозити и общият фонд за разрешаване на кризи. В действителност, ако испанските спестители наистина се уплашат от риска от реденоминация, то ОМТ няма да има никаква смисъл. Тогава хората ще изтеглят спестяванията си и възможно най-бързо ще ги депозират в германска банка например.

Еврозоната ще продължава да е неуравновесена, докато страните от периферията й имат дългови проблеми. Дори след въвеждането на ОМТ все още има значителна разлика между еврозонта и англо-саксонските икономики. Фиксираните обменни курсове поставят ограничения върху европейските страни, които не съществуват във Великобритания и САЩ. А вливането на ликвидност, предоставяно от Английската централна банка или Федералния резерв, е безусловно по принцип.

С новата си програма ЕЦБ се приближава до Фед в способността си да поддържа всяка от индивидуалните си части. Следващият голям въпрос е дали това задвижва или спъва политическия прогрес към фискален и банков федерализъм.

Междувременно ОМТ позволява на финансовите пазари да „дишат свободно“ отново. Пиковият етап на кризата свърши. Но екзистенциалното предизвикателство тепърва предстои – дали ще бъде постигнато политическо съгласие относно ключовите елементи на банковия и фискален съюз. Ако европейските лидери не успеят да разрешат този въпрос, евентуалното разпадане на еврозоната ще стане действителност.