Светци или въстаници

Културно-историческото дружество "Будител" в гр. Батак е подало жалба в административния съд в Пазарджик срещу решение 490/2011 г. на Общинския съвет в Батак, с което чрез съставяне на документи с невярно съдържание бе прехвърлен на Пловдивската митрополия имотът Мавзолей-костница "Св. Неделя" на загиналите през 1876 г. батачани. Жалбата е внесена след 3-годишни безрезултатни сигнали от наша страна до отговорните институции, уточняват от дружеството.

Страхил Керелов*

Навършват се четири години от канонизацията на баташките въстаници от БПЦ. Нашите духовни водачи мислеха, че правят нещо велико и неповторимо, за което българинът ще се прекръсти и ще наведе смирено глава в знак на покорност и съгласие. Очакванията на нашите духовни пастири не се сбъднаха, защото те посегнаха на най-голямата светиня на България - Историческата църква в Батак, превърната в мавзолей-костница от оцелелите въстаници, които са и нейни ктитори. Вместо да кажат А, поповете изредиха цялата азбука. В нарушение на законите мавзолеят-костница беше подарен на Пловдивската митрополия. За да изглеждат въстаниците като истински църковни светци, Историческата църква беше подарена в нарушение на българските закони, а името и? заменено със "старинна".
Историкът е изгонен, а неговото място зае попът. Криптата беше отворена, костите извадени от нея, а те са основен музеен фонд - публична държавна собственост и никой няма право да се разпорежда с тях. След като бяха измити с вода и вино, костите на въстаниците се преобразиха в мощи и бяха поставени в мощехранителници. В духа на средновековните традиции българската история започна да се разпилява по света, за което потомството ще ни съди. Горко на оня, който забрави историята и завета на априлци и направи от тях митически християнски мисионери и пустинници, а костите - мощи.
От изографисаната икона ни гледат със смирение някакви същества, които нямат нищо общо с бунтовниците от 1876 г. Що се отнася до тъй нареченото житие, то е истинска фалшификация, срам и позор за Априлското въстание, което беше организирано и проведено не от агнета и овце, а от истински патриоти, готови да жертват всичко в името на свободата. Църковна утвар, горящи свещи допълват представата на посетителите на мавзолея костница за въстаниците аскети. Остава само да се постави пощенска кутия, за да могат ученици, студенти и граждани да пускат писма до духовете на въстаниците, за да им помогнат в живота. Историческите информационни табели от двора са изхвърлени, а мавзолеят костница е снет от сайта на музея... Останалите

безумни идеи и решения

не се изпълниха до край, но се изчаква удобен момент, за да се продължи погазването на законите и фалшифициране на историята. Канонизация не означава приватизация, защото тя противоречи на християнските ценности и морал.
 Канонизацията на баташките въстаници имаше може би за цел да отклони общественото внимание от духовниците доносчици на ДС. Те направиха нещо, което се възприема болезнено от българския народ и преди всичко от гражданите на Батак, нашите духовни водачи решиха, че трябва да променят историята и целите на Априлското въстание. На 16 и 17 май - дни за отдаване почит на героите, се поставя лозунг "Батачани, молете се на баташките мъченици да се застъпят за нас пред Бога". За какво да се застъпят? Да не би да са гладни или жадни нашите духовни водачи? Елате да ги видите как пристигат в следобедните часове на 16 май. Не като Исус Христос при влизането му в Ерусалим на осел, а като съвременни богаташи, възседнали черни скъпи лимузини, нямащи нищо общо с народа, когото наричат презрително миряни. Същият този божи народ, който докарват под строй с автобуси, за да правят калабалък, да ядат чесън и сух хляб по пейките, докато владиците служат. А след службата поповете отиват на общинската трапеза да хапнат печени агнета за бог да прости въстаниците  мъченици. Срам и позор.
Стотици батачани изразиха своето възмущение в нарочна подписка от посегателствата и фалшификацията на историята и желанието за запазване статута на мавзолея костница. Те бяха подкрепени от много организации, сдружения, граждани, учени. Много медии също защитиха тази кауза. 
Какво дебелоочие! Да се баламосват хората, че костите на въстаниците са станали мощи и крият чудодейна сила. Да пишеш житие, да рисуваш икона, пред която хората да палят свещи и да се молят за здраве, а същевременно поповете ходят да се лекуват в Правителствена болница?!
Когато човек гледа кадрите от тъй нареченото миропомазване, извършено на 12.05.2011 г. в Историческата църква, изтръпва от ужас от действията на светейшествата, които най-безцеремонно и незаконно мият с гъба костите на героите от април 1876 г. Опушените стени и сводовете на мавзолея костница изглеждат по-страшни от времето на потушаване на въстанието и всеки момент може да се сгромолясат, за да се сложи край на тази трагикомедия. Вина за тези исторически парадокси имат отговорните институции в България, които си затварят очите пред

 беззаконията на клира

и най-вече на Пловдивския митрополит, който развява расо из ведомства и тропа с тояга, за да доказва, че костите на баташките въстаници вече са мощи, защото ги е измил с вода и вино и са придобили чудодейна сила. Всъщност, те мухлясаха и се разпадат необратимо.
България е имала и има всеотдайни и известни духовници, които са оставили трайна диря през вековете и продължават да бъдат пример за подражание. Те са съвсем земни и правят всичко в името на народа - Патриарх Ефтимий Търновски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Неофит Рилски и много други. Жив пример пък е отец Иван от Нови хан, който в тези трудни времена прави всичко възможно за спасението на десетки хора, изпаднали в безизходица. А духовните ни водачи извръщат глава от отец Иван като от чумав и бързат да се качат в черните лимузини. Водят съдебни битки да сложат ръка върху мавзолеи паметници на културата, които се дело на българския народ, не на техните предшественици. Престъпление е да се използва историята и най-светлите й имена  за възпитаване на цял един народ в невежество.
Тук е мястото да припомня една мисъл на големия турски държавник и реформатор Кемал Ататюрк, който в началото на ХХ в. посещава Батак и свежда глава пред костите на героите, загинали за свободата на България: "Да се търси помощ от духовете на умрелите е петно за всяко цивилизовано общество".        
Баташките въстаници са

реални исторически лица

а не митични същества от библейски разкази. Канонизирането им е неканонично и е истинска наглост, каквато няма аналог в световните истории и религии. То е срам и позор за България и за великата епопея, която историческата мисъл определя като връхна точка в националноосвободителните борби.
Още преди канонизирането на баташките въстаници, а и след това се чуват гласове за канонизиране на Васил Левски, Христо Ботев и други дейци и владетели. Как си представят тези хора да бъдат поставени в рамките на църковния канон, тези титани на мисълта, делото, борбата и революцията, описани като кротки агънца в някое житие, изографисани на дъска с миловиден поглед и над главата с ореол?
Апостолът обърна времето и то заработи за България. Обърна мислите на българина и той тръгна да обръща една империя. Левски проповядваше борба, а не смирение! Левски и Ботев не са от Галилея. Те са родени под крилото на Балкана, закърмени с песни и предания за страшни хайдути, изпитали теглото на роба, за да израснат като борци за свобода и правда. 
Априлското въстание е венец в многовековните борби на нашия народ за свобода и независимост. Не е лесно да си туриш главата в торбата и да се изправиш със счупена пушка и голи ръце срещу петвековния тиранин. Априлци извоюваха свободата с цената на скъпи жертви.
 Сто години след Априлското въстания Батак възкръсна из руините и постигна Второто си Възраждане. Благодарение на упорития труд и възрожденска всеотдайност на кметове и общественици и

всички батачани

в навечерието на 100-годишнината от Априлското въстание Батак имаше изградена улична инфраструктура, три завода, в които работеха над 1300 работници, нов общински дом, нова поща, нова банка, лесничейски дом, техникум с 450 ученици и общежитие, музей, поликлиника с родилно отделение, читалище паметник "4 май", в чиито зали репетираха драмсъстав, мъжки хор от 60 човека, духова музика, сатиричен състав, различни школи и др. След последните 25 г. мъдро и умно демократично управление от цветущо село, обявено през 1964 за град, Батак преживява агонията на селище със затихващи функции, които напомнят далечната 1876 г. Предприятията бяха заменени с шест нови параклиса, където батачани да се молят за работни места и благоденствие. За тази цел ще им помага и един висок кръст, който стърчи на Калино бърдо и се опитва да засенчи монолитната фигура на Свободата, зорко пазена от въстаниците и техните внуци.
Да, баташките въстаници са светци, защото свято беше тяхното дело.
Да, баташките въстаници са светци, защото пожертваха всичко в името на свободата, а техните кости извършиха истинско чудо, защото са преддверие на Руско-турската освободителна война.
Тяхната съдба и тяхната саможертва трябва да се тачат и паметта за тях да се пази като най-свидното, което има народът ни.

----------------
*Авторът е филолог, дългогодишен преподавател по български език и литература, председател на КИД "Будител" в Батак.