Така им е удобно

Доскоро Унгария начело с премиера Виктор Орбан беше окачествявана като лошото и непослушно дете на Евросъюза. В последно време, след смяната на управляващите в Полша, Варшава неведнъж се осмелява да прояви характер и да не кима раболепно на всяко спуснато от големите в ЕС решение. Като цяло Вишеградската четворка често играе опозиция на Брюксел, особено що се отнася до мигрантската криза. А проявата на характер от европейски играчи, които не са от "силното ядро", си е смелост, която, както добре знаем, в София не познават...
Поредната т.нар. драма в отношенията между ЕС и Полша ще намери своето решение на Евросъвета днес и утре, когато трябва да бъде избран председател на Европейския съвет. Въпросът е, че драма всъщност няма (тя е другаде!) и резултатът е предизвестен - Доналд Туск ще бъде избран за втори 30-месечен мандат, защото всички страни членки го искат, но... не и родната му страна. И на пръв поглед аргументите й звучат логично - премиерът Беата Шидло смята, че Туск "брутално е нарушил" правилото на "политически неутралитет". Ясно е, че фигурата на председателя на Евросъвета трябва да е надполитическа, а Туск неведнъж е демонстрирал обратното. Но така им е удобно на влиятелните в ЕС, въпреки възвишените им приказки за ценности и тем подобни.
Ясно е, и то не от вчера, как се взимат решенията в ЕС - ядрото от големите, "началниците" по борисовски, казва и другите просто се съгласяват. Е, Полша не е съгласна и го заяви гласно, но какво от това? Тази ситуация създава обаче опасен прецедент, който налива още повече вода в мелницата на евроскептицизма - правото на националните правителства да издигат национални кандидатури отива в коша, защото така искат големите. Ама тя, Европа, отдавна е на няколко скорости, макар това да не е написано черно на бяло.