Така се прави история

"Голяма, голяма новина за цялото полукълбо". Така възторжено прие съобщението за нормализиране на отношенията между САЩ и Куба колумбийският президент Хуан Мануел Сантос. Бразилската президентка Дилма Русеф пък видя в американско-кубинското помирение "сигнали за промяна на цивилизацията". Споразумението е "пример за целия свят" как да бъдат уреждани конфликти, подчерта тя.
Синхронното телевизионно обръщение на Барак Обама и Раул Кастро вече от няколко дни не спира да се обсъжда в целия свят. В Куба новината бе приета с истински възторг, това бе очаквано. В САЩ тя предизвика разнопосочни мнения - едни се радват от сърце, други ругаят с пълно гърло. И в Куба, и в САЩ обаче хората не са много наясно как ще се развиват събитията оттук нататък.
Новината за 45-минутния телефонен разговор между Барак Обама и Раул Кастро запали надеждата за истинска промяна. Всъщност тази надежда е оправдана, защото лидерите на тези две страни не са провеждали подобни преговори още от времето на кубинската революция през 1959 година. Ето защо този разговор бе приет така възторжено. Още по-обнадеждаващото е, че сегашното изявление на Обама не е просто демонстрация на добра воля. В казаното от него има много конкретни промени. Дори самото откриване на посолства в Хавана и Вашингтон говори много. Да не забравяме, че Куба е една от само шест държави в света, в която няма американски посланик, другите пет са - Северна Корея, Бутан (тази страна не контактува нито със САЩ, нито с ЕС, нито с Русия), Сомалия, Иран (от 1980 г.) и Сирия (от 2014 г.). Всички контакти с Хавана са прекъснати още през далечната 1961 година. Едва през 1977-а страните си разменят дипломатически представителства на ниво отдели по интереси в двете страни.
Прави впечатление също така решението на Обама да поръча на държавния секретар Джон Кери да се преразгледа отношението към Куба като към държава, финансираща тероризма.
Колкото до ембаргото, там нещата са по-сложни. Решението за свалянето й е в ръцете на Конгреса. Блокадата започна още през далечната 1970 година в отговор на пълната национализация на американската собственост в Куба. Всичко започна с отказ от внос на кубинска захар (най-важното перо за доходи в кубинската хазна по онова време), а две години по-късно се стигна до пълна блокада. Като цяло блокадата струва на Куба над 975 милиарда долара, според оценка на кубинското правителство. Вярно е, че от идването на Обама в Белия дом той малко облекчи ембаргото, но паралелно подписа указа за продължаването й. Колкото и да се дърпат ястребите във Вашингтон обаче, не е далеч времето, когато блокадата на Куба ще остане в историята.
 От сегашното изказване става ясно, че в близко време може да се очаква ръст на американските инвестиции на острова, развитие на търговията между двете страни, по-нататъшно облекчаване на режима на посещение. Всъщност на кубинците никога не им е било забранявано да ходят в САЩ. Проблемите винаги са идвали не от Хавана, а от Вашингтон. А защо тогава стотици кубинци се опитваха да преплуват 90-те мили до Маями с лодки и с какво ли не, бихте попитали справедливо? Ами защото, за да влезете в САЩ, ви трябва американска виза, а такава не се получава лесно (знаем го и от собствен опит, нали). Ето затова някои кубинци избраха този екзотичен начин да се доберат до "обетованата земя", а не защо кубинските власти не ги пускат да си видят родата в Северна Америка. За сметка на това пък години наред нито един гражданин на САЩ нямаше право да стъпи на Острова на свободата, така беше решил "чичо Сам". Това, разбира се, не се спазваше. Хиляди американци успяваха да посетят Куба тайно, като за целта пътуваха през други страни, като Канада, например. И за да си нямат такива хора после проблеми у дома, кубинците пък не слагаха визите в паспортите, а ги издаваха на хвърчащи листчета. Политиката на Вашингтон обаче, разбира се, силно ограничаваше потока от желаещи да посетят Куба. Едва през последните години, и то точно при Обама, на американските граждани, които имат роднини в Куба, им бе разрешено да пътуват до бившата си родина. Сега обещават, че този режим ще бъде още по-облекчен, както ще бъде увеличен и лимитът на пари, които могат да се изпращат. Заедно с обещанието на министерството на финансите на САЩ, че още през идните седмици ще бъде отслабен санкционният режим по отношение на Куба, това всичко вече наистина прилича на сензация.
Мнозина коментатори днес изтъкват най-различни причини за решението на Обама да нормализира отношенията си с Куба - тук е и признанието, че тактиката на блокадата не е сработила, и наближаващите избори, в които гласовете на латиносите имат голямо значение, и самите промени на Острова на свободата. Има обаче една особено важна - Куба винаги е била привлекателен пример за държавите в Западното полукълбо. И въпреки че тя не е нито от най-големите, нито от най-богатите, нито от най-развитите държави в този регион, през последното десетилетие тя се превърна в нещо като център на Латинска Америка. И изглежда в Белия дом вече започнаха да осъзнават, че докато "оправят" Иран, Афганистан, Сирия, Украйна и кого ли не, напълно са изтървали нещата в "задния си двор". През последните години отношенията на Вашингтон с повечето латиноамерикански държави откровено се влошиха. И явно Обама най-накрая е разбрал, че ако иска да подобри връзките си с латиноамериканските държави, трябва да нормализира отношенията си с Хавана. Всъщност повечето лидери от Организацията на американските държави му го казаха в прав текст, като го предупредиха, че ако Кастро го няма на срещата им в Панама през април, и те няма да дойдат. Това предупреждение Обама го е разбрал. Може би пък наистина накрая на своя мандат президентът "на неоправданите надежди" ще заслужи своята Нобелова награда за мир. Истината е, че не с бомби, а точно с такива действия се прави история.