Тайните на гласа ни се крият в тишината

Вече над две десетилетия на 16 април в доста страни на планетата ни се отбелязва празник, посветен на една от феноменалните човешки благословии. Иде реч за Световен ден на гласа. И макар наименованието му да предизвиква асоциации най-вече с вокалните способности, всъщност основното послание, което се изпраща и към обикновените хора, и към специалистите, е да се обръща по-голямо внимание на тази природна дарба и да се замислим истински върху ролята й в живота ни.

Благодарение на гласа хората имат възможност не само да общуват, но и да изразяват по-силно и разбираемо емоциите си, да показват чувствата, да се радват на красотата на звуците...

И лекари, и други експерти, чиято работа и призвание са свързани с гласовия апарат, неуморно повтарят, че за запазването на този уникален дар и профилактиката на редица заболявания е необходимо да се придържаме към здравословния начин на живот. Сред основните причини, предизвикващи проблеми с речта и извличането на звуци, се посочват тютюнопушенето, стресовите ситуации и недостатъчното предпазване от простуди.

Като един от най-интересните и, на пръв поглед, необичайни методи за осъзнаването на важността на гласа във всекидневието може да се изтъкне експериментът на британски специалисти. Разработката им условно е наречена "Часът на тишината" и предвижда пълно мълчание - най-вече в случаите, когато трябва да се решат някои важни въпроси, заплетени ситуации или изоставени задачи. Единствено по този начин, според експертите, хората не само ще спрат да използват гласа си за определено време и ще му дадат заслужена почивка, от която наистина се нуждае, но и ще успеят да направят крачка напред в осъзнаването на действително важното в живота ни.

Издаваните от всеки човек звуци са абсолютно уникални, сравняват ги дори с пръстови отпечатъци. Специалистите са на мнение, че гласът има много по-голяма сила от какъвто и да било музикален инструмент.

Изследвания на американски експерти разкриват: пеенето, освен че допринася за развитието и укрепването на белите дробове и гръдната мускулатура, също така заздравява и сърцето. Затова не бива да се учудваме, че продължителността на живота на повечето професионални изпълнители е доста по-голяма от средната.

Любопитен тест бе извършен в Австралийската университетска лаборатория, където се правят проучвания на речта и фонетиката на издаваните звуци. Участниците в проучването трябваше само по гласа (който произнася една и съща фраза, но с различни интонации) да определят годините на говорещия. Оказа се, че емоциите на гнева и страха увеличават предполагаемата възраст до максималната, а усещанията за радост и щастие, напротив, значително я намаляват. Разликата в оценките на един и същи глас понякога е стигала до 10 години, в зависимост от изразяваните чувства. Именно затова съветват хората, които искат да изглеждат по-млади, да говорят колкото се може по-доброжелателно, весело и дори възторжено.

Японски експерти твърдят, че са успели да пресъздадат гласа на Джокондата. За да го постигнат, специалисти доста дълго изучават лицето на Мона Лиза, обръщайки внимание и на най-малките детайли от световноизвестния портрет на Леонардо да Винчи. След това анализът на тези данни бе предоставен на специална компютърна програма, отговаряща за особеностите на фонетиката, свързани със специфичното разположение на костите в черепа на всеки индивид. Оказа се, че Джокондата е притежавала спокоен глас в ниския диапазон на звукоизвличането.

Добре е да се знае, че много световни изпълнители ясно осъзнават значимостта на най-съвършения природен инструмент. И не само се грижат по възможно най-добрия начин за него, но предприемат и предпазни мерки срещу загубата на вокалните си способности. Сред тях е и Кралицата на рокендрола Тина Търнър, която застрахова гласа си за 3 милиона 200 хиляди долара.

Според Книгата на рекордите на Гинес най-силният звук сред хората издава британката Джил Дрейк. Дамата е способна да крещи със сила от 129 децибела, което значително надвишава шума от всеки рок концерт или ударен пневматичен чук и е малко по-тихо от мотора на реактивен самолет.

Най-ниската нота е способен да изпее американецът Тим Стормс. Негово ненадминато (засега) постижение е нотата сол с честота 0,189 херца, което е с осем октави по-малко от най-ниската нота на пианото. Подобен звук е невъзможно да се чуе с невъоръжено ухо и за целта се използват специални устройства. Всъщност този изпълнител притежава глас с най-широк диапазон - цели 10 октави. Това е с 3 октави повече, отколкото имат повечето професионални певци.

Хората притежават способността да извличат и разпознават огромно разнообразие от звуци, макар че това в по-голяма част от случаите изобщо не е необходимо. В някои езици се използват едва десетина (обикновено - до петдесет) фонетични инструмента за съставянето на думи. Има, разбира се, и изключения. Най-впечатляващото сред тях е в групата езици къхонг, разпространени в Ботсуана и Намибия, където се използват около 112 отделни звука.

На пръв поглед, говоренето е много лесно занимание. Обаче звукоизвличането се обуславя от доста сложна система. Гласът се получава при издишането на въздух от белите дробове под определено налягане и той минава през гласните струни, като ги кара да вибрират. За определяща в това отношение се смята и формата на устната кухина. Макар тя да е природната даденост, заедно с волевите усилия на човека играе много важна роля за говоренето.

Гласът наистина е уникално явление и съвършен инструмент, благодарение на който общуваме, пеем, смеем се, викаме и дори плачем. Нека не го приемаме за даденост и започнем да го ценим поне малко повече отпреди.