Тайните на почерка, или графологичното огледало на душата

Почеркът на човека може да покаже дори онези черти от характера му, за които той самият и не подозира, а понякога старателно крие от околните. Към това твърдение се придържат почти всички графолози. Знанията им позволяват да видят ума, силата на волята, самооценката, емоционалността и много други любопитни факти за личните качества на индивида, основавайки се на начина, по който той изписва името си...

Смята се, че размерът на почерка е знак за това доколко човек е комуникативен. Така изписващият големи букви лесно намира общ език с различни хора и има много приятели. Дребният почерк пък сочи, че притежателят му е затворен и потаен.
Формата на буквите също е от значение. Ръбоватите са характерни за егоисти, а почеркът на добрите и отзивчивите обикновено е доста закръглен. Силното натискане на химикалката е признак за сила на волята и постоянство. Специалистите са на мнение, че бледите букви са свойствени на слабохарактерния човек. А калиграфският почерк говори за качества като точност и отговорност, но и липса на самостоятелност. Така нареченият правилен начин за писане е знак за спокойствие и уравновесеност. Веселите, активните и любознателните хора пишат със замах. Неразбираемият почерк пък е своеобразно графологично огледало на душата при онези, които са много енергични, безгрижни и дори нервни.
Когато буквите в думата са свързани с почти непрекъсната линия, това означава, че логическото мислене е изключително развито. А интуицията е присъща на онези, които пишат разделно.
Полето, което се оставя отляво, разкрива отношението на човека към материалните ценности. Тясното говори за пестеливост, а широкото - за щедрост. Ако левият край на полето става по-голям към долната част на листа, това подчертава разточителната същност на пишещия. Когато пък се стеснява, издава алчност и лакомия. Редовете на оптимиста от началото към края сочат нагоре, а на песимиста - надолу. Правите пък са характерни за спокойните и разсъдливите хора, които реално оценяват възможностите си. Неравните, вълнообразните редове са знак за хитрост и, вероятно, липса на съвест.
В ерата на смартфоните и компютрите епистоларните послания са голяма рядкост. Затова съвременните графолози трябва да съумеят да разкрият характера на човека само по неговия подпис. Когато е стандартен или съвсем обикновен, е знак за самоувереност и смелост. Автограф, съставен от завъртулки, се среща при хитрите и наблюдатели хора. Задрасканият говори за импулсивност и енергичност, а подчертаният - за предприемчивост. Плахият и затвореният човек огражда подписа си или няколко букви от него в кръг. Зигзагообразният завършек пък е белег на неуравновесеност, правата черта е знак за емоционалност, но когато липсва - това показва, че човекът е умен и пресметлив.
Смята се, че почеркът може да се променя в зависимост от ситуацията, настроението и много други фактори. Например, когато индивидът изпитва силни емоции, пише с по-силен натиск от обичайното. Ако пък почеркът му се променя доста често, това разкрива чувствителността на човека и неговите творчески способности.
С изследвания, свързани с начина на писане, се занимават не само графолози. От гледна точка на отразяващите се в почерка свойства и психологическите състояния на личността темата вълнува още историци и криминалисти, психолози и медици, журналисти и учители, както и представители на много други професии и сфери. Никой обаче не може да претендира за изчерпателност в изводите си и 100-процентови съответствия между наклона на написаните букви и полета на душата. Но е безспорен факт, че степента на грамотност и образованост, твърдостта на ръката и целеустремеността на характера си проличават в начина, по който изливаме мислите си върху хартия. Опитайте се внимателно да проследите евентуалните промени на собствения почерк в зависимост от ситуациите и настроението. И нищо чудно, имайки предвид някои основни принципи, свързващи маниера на епистоларното майсторство с манталитета, без особени усилия да забележите някои графологични закономерности. А ако сте още по-наблюдателни, почеркът и на другите хора би могъл да ви помогне да ги разберете по най-добрия и дискретен начин.

Ръкописът на известните

Почеркът на прочутите исторически личности също разкрива доста от загадките на характера им. Запазилите се до днес записки на Леонардо да Винчи са доста трудни за дешифриране. Ръкописите на световноизвестния художник съдържат не само лявонаклонени букви, но бележките му изглеждат така, все едно са създадени с помощта на огледало. В психологията този начин на писане се нарича именно така - "почеркът на Леонардо".
Специалистите доста са се поизпотили, за да разгадаят точното съдържание на романа "Клисон и Евгения". Авторът му - не кой да е, а самият Наполеон Бонапарт - освен всичко друго, е известен и с това, че през целия си живот е променял почерка си. Общо взето обаче, експертите наброяват около 7 начина на писане на известния пълководец.
Почеркът на А.С. Пушкин пък се смятал навремето за неприличен. И днес никой, зърнал стихотоворение, написано от ръката на гения, не би се възхитил от калиграфските му умения, защото такива просто липсват. Прието е почеркът на великия руски поет да се нарича бързопис.
В импровизираната класация за особен почерк при известните попада и колегата му Николай Гумильов. Прочутият в началото на ХХ век изследовател на Африка имал изключително дребен и неразбираем начин на писане.
М.Ю. Лермонтов също често променял почерка си. Но дори когато се стараел да пише равно и красиво, редовете му винаги се извивали нагоре, а буквите изскачали в различни посоки. В една от многобройните книги, посветени на графологията, почеркът на Лермонтов се разглежда като най-характерен за невротичните личности.
Малко известен, но доста любопитен факт е, че ръкописът на Деветата симфония на Бетовен е бил отпечатан чак две години след създаването й. Това се дължало на факта, че любимият писар на композитора починал, а двамата му приемници доста трудно разбирали ужасния почерк на гения. Дори е запазен един от ръкописите на Бетовен, където той, явно ядосан, поправяйки грешката на калиграфа, написал "du verfluchter Kerl!" - "проклет глупак!"
Епистоларните документи на Чърчил не могат да бъдат разчетени от онзи, който поне малко не е свикнал с почерка му - прекалено дребен и неразбираем. Когато веднъж му казали, че пише така, както навремето е писала Клеопатра, британският държавник изпаднал в див възторг.
Една от особеностите на почерка на Карл Маркс се крие в това, че той нямал обичая да оставя дори малък интервал между думите и доста негови документи са написани, все едно съдържат едно-две слова.
Ръкописите на Алберт Айнщайн пък са пълни с мастилени пръски, различни петна и дори пръстови отпечатъци на гениалния физик. А и почеркът му се смята за един от най-неразбираемите в света.
В това отношение го бие само Лев Толстой. Начинът му на писане бил нещо средно между плетеница от условни знаци и странни рисунки, приличащи на йероглифи, съставени едновременно от кирилица и латиница. Почеркът на великия руски писател не затруднявал само съпругата му, на която обаче се наложило безброй пъти да препише "Война и мир". Един от най-прочутите психиатри-графолози Чезаре Ломброзо, изследвал написаното от Толстой, решил, че ръкописите му принадлежат на лека жена с психопатични наклонности.